Друг остър синуит МКБ J01.8

Синузитът е остро настъпило възпаление на синусовите кухини. Като самото възпаление може да настъпи от различни причинители с инфекциозна и неинфекциозна природа. В статията друг остър синуит ще разгледаме остро възпаление на синусите със засягане на повече от една синусова кухина едновременно, но не пансинуит (възпаление на всичките синусови кухини). Най-често срещано е едновременното възпаление на максиларните и етмоидалните синуси.

Едновременното засягане на няколко синуси е много често срещано поради самото анатомично разположение на кухините и техните отводящи канали, които се отварят в синусовата кухина. Много рядко се среща при деца под 4-годишна възраст, защото тогава все още не са напълно развити синусовите кухини.

Острият синузит е едно от най-често срещаните заболявания в световен мащаб след острия назофарингит (настинка, простуда). Именно настинката най-често води до засягането и на синусите от възпалителен процес. Това е така поради остро настъпилият отток на носната лигавица, което е свързано с обструкция в дренажа на синусите. Синузитът засяга 1 от всеки 7 възрастни в САЩ, като всяка година се диагностицират повече от 30 милиона души. По-често се среща при жени, тъй като имат по-близък контакт с малки деца, които боледуват много по-често от възрастен индивид поради незрялост на имунната система при тях.

Острият синузит се среща повече през зимните месеци, отколкото лятото, докато настинката се среща повече през пролетта и есента.

Гнойният синузит може да възникне при намаляване на цилиарният клиърънс на синусовите секрети или при обструкция на отводящите канали на синусите, което води до задържане на секрети в кухините и намаляване на парциалното налягане на кислород в тях. Тази среда е подходяща за растеж на патогенни микроорганизми.

Факторите, които предразполагат към обструкция в синусовия дренаж са:

• Алергии
• Носна полипоза - това е доброкачествено разрастване на епитела, покриващ носната кухина, което води до механичната обструкция на синусовия дренаж.
• Изкривяване на носната преграда - най-често при травма, може също така да бъде и вроден дефект.
• Цилиарна дискинезия - нарушение в механизма на дренаж на синусовите кухини.
• Бронхиална астма
• Имунодефицитни състояния
• Инфекции на горните дихателни пътища

Самите инфекциозни причинители на друг остър синузит (засягащ повече от една синусова кухина) са същите, които причиняват и първична инфекция на носната кухина (ринит, остър назофарингит).

Според природата си причинителите се делят на:

1.Вирусни - повечето случаи именно вируси са причинителите на риносинузит. Най-често срещаните са:

• Риновируси
• Коронавируси
• Грипни и парагрипни вируси
• Респираторен синцитиален вирус
• Аденовируси
• Ентеровируси

Вирусните инфекции на горните дихателни пътища са най-важният рисков фактор за развитието на остър бактериален синузит. Приблизително 90% от пациентите с вирусни инфекции на ГДП (горни дихателни пътища) имат синусово засягане, но само около 10% от тези пациенти имат насложена бактериална инфекция, изискваща антибиотично лечение. Но не само първична вирусна инфекция е предразполагащ фактор за развитието на бактериална такава. Всичките заболявания и аномалии на носната кухина, които нарушават мукоцилиарния клиърънс на синусите също могат да доведат до развитието на бактериална инфекция.

2.Най-често срещаните бактериални причинители на остър синузит са:

• S.aureus - въвеждането на 7-валентна пневмококова ваксина през 2000 година в САЩ значително е намалила броя на заболелите от бактериална стафилококова инфекция на синусите.
• P.aeruginosa - както и други грам-отрицателни бактерии са открити при остър синузит с нозокомиален произход (най-често това са имунокомпрементирани пациенти с HIV-инфекция или с кистозна фиброза).
• Streptococcus pneumoniae - грам-положителни бактерии, които могат нормално да са част от бактериалната флора на устната и носната кухина. При отслабване на имунитета на пациента (при някаква първична вирусна инфекция, стрес или др.) те могат да инвазират синусовите кухини и да причинят инфекция.
• Haemophilus influenzae - изолират се в 22-35% от случаите на бактериален остър синузит.
• Moraxella catarrhalis - само в 2-10% от случаите причинява синусова инфекция.

3.Рядко, но се среща и синузит, причинен от гъбични агенти. Това се среща при имунокомпрементирани пациенти (отслабен имунитет). Видовете гъбички, които могат да причинят инфекция на синусите са:

• Aspergillus
• Alternaria
• Bipolaris
• Curvularia

За правилното разбиране на заболяването е нужно познание за анатомичното разположение на синусите и тяхната функция.

Параназалните синуси са четири двойки кухини, изпълнени с въздух. Не е ясна точната им функция, но според някои учени участват в олекотяването на черепа. Освен това те участват в производството на мукус, който има защитна функция на дихателните пътища. Четирите двойки синуси са - максиларни, етмоидални, фронтални и сфеноидални. Те отделно се подразделят на предна и задна група, като отвърстията им се отварят в различни части на носната кухина. Предната група синуси включва максиларни, фронтални и предна група етмоидални клетки, и се отварят в среден носен ход (между средната и горната конха). Задната група синуси включва сфеноидалните и задната група етмоидални клетки. Техните отвърстия се намират в горния носен ход (над горната носна конха). Повече информация за анатомичните особености на синусите може да намерите в статията околоносни кухини.

По-често е едновременното засягане на предната група синуси, тъй като отвърстията им се отварят на едно и също място в носната кухина. Най-честият механизъм, по който става възпалението на синусите е от предшестваща инфекция на носната кухина, което прави лигавицата оточна и хиперемирана. Този отток създава сериозна предпоставка за задръжка на секрети в синусите и развитието на инфекция.

Оплакванията от страна на пациента са разнообразни и зависят от засегнатите синуси. Както вече споменахме най-често е едновременното засягане на предната група синуси, при което се появяват следните симптоми:

1.Главоболие - то е силно и локализирано на проекционните места на засегнатите синуси. При засягането на предната група синуси то е локализирано около носа и очите, а при засягане на задната група синуси болката е локализирана в тилната област или е разлята. Главоболието е по-силно сутрин и много често не се повлиява от медикаменти. Понякога е постоянно, а в други случаи е с периоди на ремисия и обостряне. Често именно силното главоболие е причината пациентите да потърсят лекарска помощ. Самото главоболие се причинява от повишеното налягане вътре в синусите поради нарушения дренаж.

2.Ринорея - изтичане на секрети от носа. По вида на секрета може да се съди за евентуалния причинител. При изтичането на бистър или бледо-жълт секрет най-вероятно инфекцията е причинена от вирус и е с благоприятна прогноза. Може да се съмняваме за бактериална инфекция, когато цветът на секрета е зеленикав. Разграничаването на вирусна от бактериална инфекция е важно за лечебния план на заболяването, тъй като има известни различия при двата вида причинители.

3.Треска - повишаването на телесната температура се среща често при синусова инфекция и е знак, че в организма има налична инфекция, с която самият той се опитва да се справи. Най-често температурата е субфебрилна (не надвишава 38 градуса) и се повлиява от антипиретици.

4.Отпадналост (астеноадинамия)

5.Хипосмия - намален усет за мирис поради локалните възпалителни промени в лигавицата на носната кухина (където е локализиран и обонятелният епител-горен носен проход).

6.Назална конгестия - запушен нос е често съпътстващ симптом при остър синузит. Води до затруднено дишане, причинено от възпалителните промени в носната кухина.

7.Лош дъх (халитоза)

В диференциално-диагностичен план трябва да се разграничава главоболието, което може да имитира такова, причинено от синусова инфекция. Заболяванията, при които може да се среща главоболие, имитиращо синусово възпаление са:

• Зъбобол
• Инфекции на зъбите и венците
• Темпоромандибуларна болка в ставата
• Тригеминална невралгия
• Лицев херпес симплекс
• Лицев херпес зостер

В много редки случаи, когато са засегнати задната група синуси (сфеноидални и задна група етмоидални клетки) може да има различна симптоматика, която се различава от по-горе споменатата. Възпалението и задръжката на секрети най-често при тях е породено от някаква механична пречка и липсват симптомите на хремата (температура, запушен нос и др.). Най-важното при тях е навременно започнато лечение, тъй като усложненията могат да бъдат животозастрашаващи. Едно от тях е мозъчно засягане от инфекцията (енцефалит, менингит, менингоенцефалит, абсцес на мозъка, тромбоза на кавернозния синус и др.), което може да бъде фатално.

Други усложнения, които могат да настъпят при друг остър синузит са:

• Хронифициране на заболяването - в зависимост от продължителността на оплакванията синузитите се разделят главно на остър, подостър и хроничен. За остър синуит се говори, когато имаме остра проява на симптомите и отшумяването им след около 4 седмици. Подостър синуит е, когато оплакванията продължават от 4 до 12 седмици, а ако продължават повече от 12 седмици вече се говори за хроничен синуит.
• Орбитални усложнения - орбитален целулит, периорбитален целулит.
• Остеомиелит - инфекциозно, възпалително, дегенеративно засягане на костите на тялото.
• Пневмония - разпространение на възпалителния процес към белите дробове.
• Инфекция на ухото (отит) - може да бъде съпроводена с намаление на слуха, дори пълната загуба.

Диагнозата се поставя на базата на характерните симптоми за заболяването. Освен главоболие има и локална болка на проекционните места на синусите при палпация. Чрез предна риноскопия може да се визуализират възпалителните промени на лигавицата на носната кухина или наличието на полип. За потвърждаване на диагнозата и за изключване на други може да се използва рентгенография или компютърна томография (КТ). С тези образни методи на изследване ясно може да се отдиференцира синусовото засягане и задръжката на секрет.

Също така при риноскопията може да се вземе материал за микробиологично изследване за евентуален бактериален причинител, който изисква антибиотично лечение. Антибиотиците, които се използват при възпалението на няколко синусови кухини едновременно са:

• Аугментин
• Кларитромицин
• Азитромицин
• Второ или трето поколение цефалоспорини
• Клиндамицин

Други медикаменти могат да се използват с цел облекчение на симптомите като:

• Назални деконгестанти
• Антипиретици
• Неопиоидни аналгетици/НСПВЛ
• Физиологични назални спрейове

Ако причинителят на синузит е алергична реакция (реакция на свръхчувствителност) трябва да се направи консултация с алерголог за установяване на причинителят на алергията и неговото изолиране. Също така в този случай към терапията се включват антихистамини и кортикостероиди.

Най-благоприятна е прогнозата при вирусна инфекция, която отшумява след около 10 дни след правилно проведено лечение.

Хирургично лечение може да се назначи при наличието на някаква механична пречка в дренажа на синусовите кухини (изкривена носна преграда, носни полипи). Също така може да се назначи хирургично дрениране на засегнатите синуси при неповлияване от медикаментите и персистиране на оплакванията.