Варицела и херпес зостер вирус (Herpesvirus varicellae)

Въпреки че се отличават по своята клинична картина, херпес зостер и варицелата се причиняват от един и същ етиологичен агент, а именно Varicella zoster virus. Той принадлежи към семейство Herpesviridae, подсемейство Alphaherpesvirinae, род Varicellovirus.

Варицелата представлява силно инфекциозно вирусно заболяване и е позната още като лещенка. Тя е проява на първична инфекция с Varicella zoster virus, среща се в детска възраст и се характеризира със склонност към епидемично разпространение. Херпес зостер възниква вследствие на активирането на латентната инфекция с варицела зостер вирус едниствено при лица предварително преболедували от варицела. Най-ранните съобщения за везикулозни обриви от типа, който сега признаваме за причинен от херпес зостер, датират от древните цивилизации. Смята се, че варицелата е била първоначално описана от Джовани Филипо през 1500 г. в Италия. По-късно английският лекар Ричард Мортън дава името "варицела" на това, което смятал за по-лека форма на едра шарка, а Уилям Хеббърд е първият лекар който доказва, че варицелата всъщност е различна от едрата шарка. Едва през 1888 г. обаче се предлага връзка между херпес зостер и варицелата. Единната етиология и на двете заболявания пръв доказва К. Кундрацин през 50-те години на ХХ век. Varicella zoster virus е изолиран от везикулозна течност от варицела и херпес зостер в клетъчна култура от Томас Уелър през 1954 г. Следващите лабораторни изследвания на вируса довеждат до разработването на жива атенюирана ваксина срещу варицела в Япония през 70-те години.

Varicella zoster virus е ДНК съдържящ вирус, морфологично и структурно идентичен с вируса на herpes simplex. Размерите му варират от 120-150 nm и се състои от три компонента:

1. централно разположена вирусна ДНК (нуклеоид);
2. капсид, състоящ се от 162 капсомера;
3. обвивка, изградена от ядрената мембрана на клетката гостоприемник.

Вирусните щамове, изолирани от пациенти с херпес зостер и варицела са имунологично идентични, което в имунологично отношение ги прави хомогенна група. Доказано е наличието на комплементсвързващ антиген, но въпреки това антигенната структура на вируса все още не е напълно изучена.

Вирусът е термолабилен и загива дори при стайна температура. Не е патогенен за опитни животни и се предава единствено от човек на човек. Не е известно съществуването на източник или вектор животни или насекоми. Варицела и херпес зостер се срещат в световен мащаб, през цялата година, но честотата на заболяването обикновено се увеличава през месеците март до май.

Инкубационният период на инфекцията с вируса на варицела и харпес зостер е 14 до 16 дни.
Вирусът навлиза през дихателните пътища и конюнктивата. Смята се, че вирусът се реплицира на мястото на навлизане в назофаринкса, както и в регионалните лимфни възли. Първичната виремия се появява 4 до 6 дни след заразяването и разпространява вируса в други органи, като черен дроб, далак и сензорните ганглии. По нататъчната репликация се означава като вторична виремия и засяка кожата и лигавиците под формата на характерен везикулозен обрив.

• Първична инфекция с Varicella zoster virus

Варицелата е силно контагиозна инфекция. Източник на вируса е болният през последните дни на инкубационният период и по време на обрива. Механизмът на предаване е въздушно-капков, а входната врата са горните дихателни пътища. След кратък продормален период от 1-2 дни се развива енантема по лигавиците на устната кухина и гърлото и характерен обрив по кожата. Обривът има полиморфен характер, смяната на макулозния, папулозния и везикулозния стадии протича изключително бързо. Везикулите са малки (3-4mm), еднокамерни и изпълнени с бистра течност съдържаща вируса. Кожният обрив се развива в продължение на 2 до 4 дни и обхваща лицето, шията и в по-голяма степан туловището и крайниците. Към петият ден на заболяването настъпва фазата на бързо оздравяване.

• Херпес зостер

Заболяването засяга преболедували от варицела лица, в организма на които вирусът се е съхранил в нервните ганглии и се намира в латентно състояние. Имунологичният механизъм, който контролира латентността вируса не е напълно изуснен. Факторите, свързани с рецидивиращи заболявания включват:

1. стареене;
2. имуносупресия;
3. вътрематочна експозиция;
4. развитие на варицела при деца под 18 месечна възраст.

При имунокомпрометирани пациенти херпес зостер се разпространява, причинявайки генерализирани кожни лезии и засягане на централната нервна система, белодробната и чернодробна функция. Предполага се, че вирусът се разпространява от загнатите нервни ганглии по периферните сетивни нерви. Заболяването се характеризира с:

• поява на отделни, сливащи се везикули придружени от сърбеж и силни невралгични болки;
• повишена температура.

Необходимо е изследването на везикулозна течност и кръв от болни и преболедували лица. Чрез електронна микроскопия се доказват вирусните частици поради своята характерна морфология. Прилага се и директна имунофлуоресценция, която има важно значение за диференциалната диагноза.

Ваксината срещу варицела е жива атенюирана вирусна ваксина, получена от щама Oka. Прилага се подкожно. При варицела зостер инфекция се припоръчва и венозното приложение на човешки имуноглобулин.