Аденовируси (Adenoviridae)

Обща характеристика

Семейство Adenoviridae обхваща голям брой вирусни агенти (над 50 типа), разделени според техния естествен хазаин на два рода:

1. Mastadenovirus;
2. Aviaadenovirus.

Представителите на род Mastadenovirus предизвикват инфекции у млекопитаещите, а Aviaadenovirus - у птици.

Откриването на Аденовирусите става възможно след въвеждането на метода за култивиране на вируси в клетъчни култури. Първият известен представител на семейството е изолиран през 50^те години на миналия век от учените В.Роуз и Р.Хюбнер в клетъчни култури, получени от аденоидни тъкани (от сливици), от където идва и името на Аденовирусите. Тези първични клетъчни култури претърпявали спонтанна клетъчна дегенерация с течение на времето. Днес се знае, че аденовирусите предизвикват in vitro цитолиза на гостоприемните клетки. Цитолизата представлява процес на клетъчно разрушаване. Аденовирусните инфекции са остри инфекциозни заболявания, които протичат с поражения на дихателната система, конюнктивата, лимфната тъкан и тънкото черво.

Структура и култивиране

Аденовирусите са ДНК вируси с размери от 70 до 90nm и кубичен тип симетрия. Изградени са от 252 капсомера, всеки от които се състои от 6 субединици. По върховете на икосаедъра са разположени 12 допълнителни капсомера, притежаващи нишковиден израстък. Нишковидните израстъци на капсомера участват в адсорбцията на вируса към клетката гостоприемник.

В лабораторни условия аденовирусите се култивират в клетъчни култури от епителен произход, най-подходящи са културите от човешки и маймунски произход, както и клетъчните линии HELA и KB. В лабораторни условия е установено, че аденовирусите се размножават вътреядрено с формирането на типични клетъчни включения и образуването на кристали. Предизвиканото от аденовирусите клетъчно разрушаване започва от периферията на клетъчния монослой, като първият белег но този процес е появата на окръглени и силно пречупващи светлината клетки. Постепенно процесът обхваща целия клетъчен пласт на клетъчната култура, като окръглените клетки се подреждат гроздовидно.

Антигенна структура

Аденовирусите притежават следните разтворими антигени:

• Хексонантиген - груповоспецифичен, разворим антиген. Той е общ за за всички типове аденовируси, представлява субединици на капсомерите и предизвиква образуването на комплементсвързващи антитела в организма на гостоприемника.
• Пентонантиген - познат още като "токсиноподобен антиген" заради способността си да предизвиква отлепване на клетъчните култури от разтежната повърхност на стъло в лабораторни условия. Токсиноподобният антиген произлиза от 12те капсомера, разположени по върховете на икосаедричния вирион.
• Нишковиден антиген - представлява типовоспецифичен компонент на вирусната частица и произлиза от нишките на пентон-антигена след обработката му с трипсин.

Въз основа на своите биохимични и имунологични характеристики аденовирусите се разделят на 7 подгрупи - от A до G, а в зависимост от хемаглутинационната си способност (способност за слепване и утаяване на червените кръвни клетки) вирусите се разделят на четири подгрупи.

Резистентност и епидемиология

Аденовирусите са устойчиви спрямо действието на факторите на околната среда и температурните влияния. При стайна температура запазват жизнеспособността си в продължение на две седмици, но при температури над 50 градуса загиват за 10 минути. Вирусите са устойчиви спрямо действието на етер, но дезинфекциозните разтвори ги унищожават бързо.

Аденовирусните инфекции предизвикани от род Mastadenovirus са антропонози - от тях боледува единствено човека. Източник на заразата са болният човек и заразоносителите. Притежавайки 52 серотипа, аденовирусите са признати за етиологичен агент на различни синдроми. Предава се чрез директно инокулиране на конюнктивата, по фекално-орален път, аерозолни капчици или излагане на инфектирана тъкан или кръв.

Вирусът е способен да инфектира множество органи и системи, но повечето инфекции протичат безсимптомно. Аденовирусите често се култивират от фаринкса и изпражненията на асимптоматични деца, а повечето възрастни имат измерими титри на анти-аденовирусни антитела, което предполага предшестваща инфекция. Аденовирусът е известен като онкоген при гризачи, но не и при хора.

Аденовирусната инфекция обикновено засяга децата от ранна възраст до училищна възраст, но могат да бъдат засегнати включително новородени.  Наблюдава се повишена честота на инфекция при военнослужещите до въвеждането на ефективна ваксина срещу серотип 4 (Ad4) и серотип 7 (Ad7) през 1971 г.

Патогенеза и клинична картина

След попадане на вирусните частици в организма на гостоприемника идва ред на 4 до 7 дневният инкубационен период. Увреждането на съдовият ендотел от аденовирусите предизвиква образуването на налепи по видимите лигавици и тонзилите.

В зависимост от механизма на попадане на вирусите в организма на гостоприемника, клинично заболяването протича различно:

• Най-често инфекцията протича като остър фарингит, предизвиква се от серотипове 1, 2 и 3. Аденовирусният фаринигт се характеризира с болка при преглъщате, субфебрилна температура и зачервено гърло.
• Втората по честота проява на аденовирусните инфекции е фаринго-конюнктивната треска, която е клинично сходна с аденовирусния фарнгит, но към клиничката се добавя и появата на конюнктивит.
• Острите респираторни аденовирусни заболявания се предизвикват от серотипове 3, 4 и 7 и се характеризират с появата на болка в гърлото, кашлица и главоболие. Възможното усложнение на аденовирусните респираторни инфекции е развитието на аденовирусна пневмония у възрастните.

Други заболявания, които аденовирусите предизикват са:

1. гастроентерит;
2. менингит;
3. енцефалит (изключително рядко).

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. секрет от нос и гърло;
2. конюнктивален секрет;
3. кръв;
4. фецес.

Изолирането на вируса се извършва чрез заразяване на клетъчни култури, а микробиологичното доказване на аденовирусната инфекция се извършва чрез реакция за свързване на комплемента. Типовата принадлежност на вируса се изследва чрез провеждането на вируснеутрализираща реакция.

Специфична профилактика и лечение

Създаднети са живи атенюирани ваксини срещу най-често срещаните вирусни серотипове. Лечението на аденовирусните инфекции е симптоматично, използват се антивирусни лекарства и нестероидни противовъзпалителни средства.