Вирусна чревна инфекция, неуточнена МКБ A08.4

Вирусна чревна инфекция, неуточнена е широко разпространено заболяване, което съставлява около 50% от всички остри заболявания с диариен синдром.

Множество вируси могат да причинят остра вирусна гастроентеропатия. Най-честите причинители включват:

• ротавируси
• норволквируси
• респираторни вируси
• ентеровируси
• други вируси - херпес вируси, коронавируси, морбилозен вирус, калицивируси и др.

Входна врата на някои вируси е стомашно-чревният тракт, а при други са дихателните пътища.

Попаднали в стомашно-чревния тракт, вирусите атакуват чревната лигавица (микровилите), където настъпват дистрофични и атрофични промени с нарушение на резорбтивната им функция. Точният механизъм за появата на диарията не е уточнен.

Респираторните вируси попадат в ентероцитите, поради развитие на виремия при тях. И тук механизмът на поява на диарията е неизвестен.

Обикновено се наблюдават вирусен ентерит или гастроентерит.

Клиничните прояви на вирусните чревни инфекции са почти еднотипни, независимо от етиологичното разнообразие. Началото е остро, с умерено повишена температура. Пациентите имат болни в корема, особено в епигастриума, гадене, повръщане и диария, които обикновено се появяват едновременно, но може и самостоятелно. Броят на изхожданията най-често е от 5 до 10 за денонощие. Фекалиите са умерени по количество, рядко-кашави до воднисти, жълти или жълто-зелени, със или без слуз, много рядко с кръв. Развиват се ферментативни процеси, които придават шуплест характер и кисела миризма на изпражненията. Общото състояние бързо се влошава, особено при по-тежките форми.

Вирусните гастроентерити са самоограничаващи се заболявания. Подобрението настъпва след 2 до 4 дни. При голяма част от болните, освен диарийният синдром, се появяват и катарални симптоми от горните дихателни пътища, които могат да предхождат диарията.

Клиничната картина е нехарактерна за чревните инфекции, причинени от отделните вируси. Те могат да се подозират при епидемичните заболявания, протичащи с диария и повръщане, при които бактериологичните изследвания са отрицателни и заболяванията се придружават от катар на горните дихателни пътища. Диагнозата се потвърждава чрез доказване на вирусите в изпражненията чрез имунна, електронна микроскопия или посявка на тъканни култури. Използват се също и серологични методи за доказване на антитела чрез PCK, ELIZA, RIA методи.

Лечението на вирусна чревна инфекция, неуточнена включва общ режим и диета. Понастоящем няма етиологично лечение на чревните инфекции от вирусен произход. Терапията е насочена към възстановяване на водно-солевите нарушения и корекция на алкално-киселинното равновесие. При леките форми рехидратацията се провежда перорално, а при по-тежките - парентерално. Назначават се симптоматични средства - смекта, ректовит и др.

Противоепидемичните мерки се състоят в строга лична и обществена хигиена, борба с мухите, дезинфекция на тоалетните и др.