Човешки ентеровируси

Обща характеристика

Род Ентеровирус принадлежи към семейство Picornaviridae и влючва следните вирусни групи:

• Коксаки-вируси А1 до А21, А24 и В1 до 6;
• Ехо-вируси 1 до 7, 9, 11 до 21, 24 до 27 и 29 до 33;
• Ентеровируси 68 до 71;
• Полиомиелитни вируси от типове 1 до 3.

През 70^те години на миналия век са открити четири нови ентеровирусни типа - 68, 69, 70 и 71, които предизвикват остри инфекциозни заболявания характеризиращи се основно с развитието на серозен менингит, остър хеморагичен конюнктивит и полиомиелито-подобни състояния.

От новите човешки ентеровируси най-голямо клинично значение притежава ентеровирус тип 71. Той е открит през 1969г. от Н.Шмид и причинява спорадични случаи с разнообразно клинично протичане - везикулозен стоматит, серозен менингит и полиомиелито-подобни заболявания.

Структура и култивиране

Ентеровирусите са с диаметър приблизително 25-30 nm и иксоаедрична симетрия. Не притежават енвелоп, а вирионите са относително просто устроени - състоят се от белтъчен капсид, обграждащ едноверижния РНК геном. Геномът има приблизително 7500 нуклеотида и съдържа единична отворена четяща рамка, която кодира полипротеин, който след това се обработва, за да се получат структурните (капсидни) протеини VP1, VP2, VP3 и VP4.

Човешките ентеровируси се култивират посредством прилагането на биологичен метод - експериментално заразяване на опитни мишки, а ентеровирус тип 71 може да се размножава и в клетъчни култури където предизвиква цитолиза (клетъчно разграждане).

Епидемиология

Единствен източник на инфекцията с ентеровируси 68 до 71 са болният човек и заразоносителите. Вирусните заболявания възникват спорадично и епидемично. Ентеровируси 68 и 69 най-често се доказват при базсимптомно носителсттво, но тип 69 понякога се изолира и от деца с пневмония.

Ентеровирус 70 предизвиква остър хеморагичен конюнктивит. Той е изолиран за пръв път през 1969 г. до 1971 г.от конюнктивата на пациенти в Африка и Югоизточна Азия.

Ентеровирус 71 е изолиран от пациенти с менингит, енцефалит и парализа, чиито симптоми наподобяват тези на полиомиелита. Избухване на огнище на болестта шап от ентеровирус 71 настъпили в Китай през 2008 г. и са свързани с 4500 случая и 22 смъртни случая при кърмачета и малки деца. Основният механизъм за предаване на ентеровирус 71 е фекално-оралния - чрез замърсени ръце, хранителни продукти, вода и предмети от бита. В България заболявания причинени от този тип ентеровирус са регистрирани през 1975г., когато заболяват 713 лица.

Патогенеза и клинична картина

Ентеровирус 70 причинява остър хеморагичен конюнктивит. Източник на инфекцията е болният човек, който отделя ентеровируса в големи количества с гнойния ексудат изтичащ от очите. Инкубационният период на заболяването е приблизително 24 часа и протича под формата на малки епидемии. Заболяването почти винаги протича за 5 до 7 дни, без дълготрайни последствия и с добра прогноза. Въпреки това, след лечение с локални стероиди се съобщава за микроинфекция на роговицата, която изисква подходяща антимикробна терапия.

Ентеровирус тип 71 причинява разнообразни заболявания:

• менингит;
• енцефалит;
• полиомиелито-подобни състояния;
• екзантем и везикулозен стоматит;
• остри респираторни инфекции.

След попадане в устната кухина (по фекално-орален механизъм) вирусът достига тънкочревните клетки, където се осъществява първичната вирусна репликация. Възможна е и хематогенната разсейка на вируса, при която се увреждат различни органи и системи.

Инфекцията с тип 71 обикновено причинява леко протичащи инфекции при възрастни и деца. Въпреки това децата под 5-годишна възраст са изложени на по-висок риск от развитие на тежка инфекция.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. гърлен секрет;
2. фецес;
3. ликвор;
4. кръв.

Изолирането на ентеровируси тип 68, 69, 70 и 71 се извършва чрез заразяване на опитни животни или клетъчни култури.

Лечение

Не е разработена специфична профилактика, лечението се опраделя в зависимост от локализацията и клиничната изява на инфекцията.