Ротавируси

Обща характеристика

Род Rotavirus принадлежи към семейство Reoviridae. Родът включва голям брой серотипове и групи, едни от които предизвикват ротавирусен гастроентерит при деца, а други при други класове животни и птици. Ротавирусът е най-честия причинител на вирусен гастроентерит при децата от 6 до 24  месечна възраст. Въпреки че се среща най-вече при горепосочената възрастова група, по-големите деца и възрастните също могат да боледуват от ротавирусна инфекция.

Вирусът е открит през 1973г. от Р. Бископ и сътрудници, след като идентифицират непознати до тогава вирусни частици в епителя на дебелото черво и фецес на деца хоспитализирани по повод коремна болка, повръщане и диария. Тяхното откритие дава началото на разработката на ротавирусната ваксина. Първата ваксина запротив ротавирус е лицензирана и препоръчана за рутинна детска имунизация през 1998 г.

Структура и култивиране

Ротавирусът се състои от двуслоен капсид и цилиндрични капсомери ирадииращи от централната му сърцевинна част към външния слой на капсида, наподобяващи спици на колело. Именно затова вирусът е наречен Rota- от латинската дума за колело. Вирусният геном се състои от двойноверижна РНК, изградено от 11 фрагмента. Ротавирусите се групират в 6 групи (от А до F). Единствено групите А, В и С инфектират човека.

В лабораторни условия ротавирусите могат да бъдат култивирани единствено в клетъчни култури от чревна лигавица и ембрионални клетъчни линии.

Резистентност и епидемиология

Ротавирусите се съхраняват до 7 месеца при стайна температура, трудно се инактивират от дезинфекционни средства, формалин и водороден пероксид.

Ротавирусната инфекция е антропоноза. Инфекцията се предава по фекално-орален път, като основните фактори на предаване са замърсените ръце, вода и хранителни продукти. Източници са както болните, така и базсимптомните заразоносители.

Ротавирусът се среща в целия свят. Честотата на вирусния гастроентерит е сходна в развитите и развиващите се страни, което предполага, че подобрената санитарна система сама по себе си не е достатъчна за предотвратяване на инфекцията. Преобладаването на специфични ротавирусни щамове варира в зависимост от географския район. Ротавирусът лесно се разпространява сред бебета и малки деца.

Резервоарът на вируса е стомашно-чревния тракт и изпражненията на заразените хора. Въпреки че ротавирусна инфекция настъпва при много животински видове, предаването на животински ротавируси на хора е изключително рядко и не води до клинично заболяване.

Патогенеза и клинична картина

След попадане на вирусните частици в чревния тракт те поразяват ентероцитите на дванадесетопръстника и тънкото черво, като процесът може да обхване и дебелото черво. Ротавирусите се размножават в тънкочревните клетки и предизвикват тяхната дистрофия и отлющване. Инкубационният период на заболяването е от 12часа до 2 дни.

Ротавирусният гастроентерит се характеризира с повръщане и водниста диария в продължение на 3 до 8 дни. Възможна е и появата на болки в корема и повишена температура. Допълнителните симптоми включват загуба на апетит и дехидратация.
Дехидратацията при бебета и малки деца предизвиква:

• намалено уриниране;
• сухота в устата и гърлото;
• сънливост или неспокойство.

Преболедувалите придобиват траен имунитет.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. кръв;
2. фецес.

Наличието на ротавирус във фекалиите се доказва чрез латексаглутинация, ELISA или PCR.

Профилактика и лечение

За профилактика на инфекцията е разработена ротавирусна ваксина. Понастоящем в света съществуват две лицензирани ротавирусни ваксини. В България ваксината е част от списъка на препоръчетилните ваксини.