Реовируси (Reoviridae)

Обща характеристика

Семейство Reoviridae се състои от 9 рода вируси, четири от които инфектират животните и човека - Orthoreovirus, Coltivirus, Rotavirus и Orbivirus. Реовирусите са разпространени в целия свят и причинените от тях инфекциозни заболявания заемат голям относителен дял в структурата на острите респираторни  и чревни инфекции в детска възраст. Открити са през 1951 г. от Ал.Себин.

Представката "Reo-" произлиза от respiratory enteric orphan viruses  (респираторни вируси сираци). Терминът "вирус сирак" се отнася до факта, че  някои от тези вируси са наблюдавани, без да са свързани с никаква известна  инфекция. Въпреки че вирусите в семейството Reoviridae се идентифицират с  различни заболявания, оригиналното име все още се използва.

• Род Orthoreovirus включва серотиповете 1, 2 и 3. Нарича се още реовирус и  предизвиква инфекции на горните дихателни пътища и храносмилателния тракт.
• Род Coltivirus заразява бозайници, безгръбначни и растения. Към рода  принадлежи вирусът Colorado tick virus, предизвикващ хеморагична треска.
• Род Rotavirus включва голям брой серотипове, групи и субгрупи. Паразитира в  широк кръг от бозайници, а при човека причинява ротавирусен гастроентерит.
• Род Orbivirus се разделя на повече от 100 различни серотипа, инфектиращи  предимно дивите и селскостопански животни.

Структура и култивиране

Реовирусните вириони са с размери от 60 до 80 nm, притежават двуслоен капсид  без външна обвивка и икосаедрична симетрия. Геномът им е защитен от две  капсидни обвивки и се състои от двусерийна сегментирана РНК. В зависимост от  вирусния вид геномът може да се състои от 10 или 12 отделни сегмента.

В лабораторни условия реовирусите се размножават в различни по произход  клетъчни култури. Около ядрата на инфектираните клетки реовируси предизвикват  образуването на ацидофилни включвания (в тях се намират вирусните компоненти)  и развитието на клетъчна дегенерация.

Резистентност и епидемиология

Вирусите от семейството са устойчиви спрямо действието на факторите на  околната среда, физични и химични фактори. При стайна темпера могат да запазят  инфекциозната си активност за 2 месеца. Ултравиолетовите лъчи ги разрушават,  но дезинфекционните средства не повлияват тяхното развитие.

Реовирусите засягат епителните клетки на респираторния и стомашно-чревния  тракт. Източник на инфекцията са болните и безсимптомните заразоносители. Вирусите се предават по фекално-орален и въздушно-капков път.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационният период на реовирусните инфекции е от 2 до 5 дни. Вирусните частици се отделят в края на инкубационния период и през цялата  продължителност на боледуването по въздушно-капков и фекално-орален път.
Инфекциите причинени от род Orthoreovirus (ортореовирусни, реовирусни инфекции) започват остро при деца и постепенно при възрастни, но и при двата  случая протичат с:

1. главоболие;
2. втрисане;
3. хрема;
4. кашлица.

По кожата се появява бързопреходен макулопапулозен обрив. Към описанатите  симптоми е възможна и появата на:

• температура от 38-40 градуса;
• болки в корема;
• повръщане;
• воднисти изпражнения без примес на кръв.

Преболедувалите придобиват краткотраен пост инфекциозен имунитет.

Ротавирусният гастроентерит, предизвикан от род Rotavirus, е висококонтагиозна  антропонозна инфекция. Заболяването започва остро с повишаване на телесната температура, болки в корема, повръщане и диария.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. носогърлен секрет;
2. фецес;
3. кръв;
4. урина;

Изолирането на вируса се постига чрез заразяване на клетъчни култури, а идентификацията чрез вирус неутрализираща реакция или серологична диагностика.

Серологичната диагностика се извършва като се изследват двойни серумни проби.

Лечение и специфична профилактика

Лечението на реовирусните инфекции е симптоматично, за профилактиката на ротавирусната инфекция е разработена  жива атенюирана ваксина.