Ортореовируси (Orthoreovirus)

Обща характеристика

Ортореовирусите принадлежат към семейство Reoviridae. Родът често е назоваван само Reovirus и включва серотипове 1, 2 и 3, които предизвикват инфекции на горните дихателни пътища и стомашно-чревния тракт при бозайници. Те притежават широка гама гостоприемници и са разпространени в целия свят. Обозначението "Reo" означава respiratory enteric orphan viruses (респираторни вируси сираци), отразяващо оригиналната изолация на тези вируси от респираторния и чревния тракт на човека без видимо наличие на заболяване. Родът е открит в началото на 50-те години в дихателния и стомашно-чревния тракт както на здрави, така и на болни индивиди.

Серотиповете поразяващи хората - 1 (Lang), 2 (Jones) и 3 (Dearing) първоначално са били разпознати на базата на хемоаглутинарно инхибиране на вируса (тестане на хемаглутинационната способностт на вирусните частици).

В зависимост от специфичния гостоприемник вирусите от рода се разделят на:

• Mammalian Orthoreoviruses (инфектиращи бозайници);
• Avian Orthoreovruses (инфектиращи птици);
• Reptilian Orthoreovirus (инфектиращи влечуги) и др.

Структура и култивиране

Ортореовирусните вириони имат размери от 60-70 nm, геномът им се състои от 10 фрагментна РНК (всеки фрагмент представлява отделен ген). Геномът им се обвит от две белтъчни обвивки - вътрешен и външен капсид. Капсидът притежава икосаедрична симетрия.

Реовирусите могат да бъдат култивирани в различни по произход клетъчни култури и линии. Около ядрата на заразените с вируса клетки се образуват ацидофилни включвания, които съдържат вирусните компоненти. Опитните животни и най-вече новородените мишки са чувствителни към ортореовирусната инфекция, която при тях завършва летално.

Резистентност и епидемиология

Подобно на останалите представители на семейство Reoviridae, ортореовирусите са устойчиви спрямо факторите на външната среда, при стайна температура могат да запазят инфекциозната си способност в продължение на два месеца.

Устояват на въздействието на формалин, водороден пероксид 1% и дезинфекционните средства. Температурите над 56 градуса и ултравиолетовите лъчи унищожават вирусите за 45 минути.

Ортореовирусите са разпространени в целия свят, техни източници са безсимптомните вирусоносители и болният човек.

Механизмът на предаване е въздушно-капков и фекално-орален. Основни фактори за предаване на инфекцията са замърсените хранителни продукти, вода, предмети на болния, въздух и замърсените ръце.

Трите типа ортореовируси (1,2, и 3) са изолирани при спорадични случаи на фебрилни заболявания при деца, пневмония, диария, енцефалити и менингити.

Патогенеза и клинична картина

Инфекциозният процес протича най-често инапарентно, именно тези форми поддържат разпространението на инфекцията. Инкубационният период е 2 до 5 дни, вирусите се отделят в края на периода и по време на цялото боледуване. При възрастните пациенти инфекцията започва постепенно и протича значително по-благоприятно в сравнение с инфекцията при възрастни.

При децата заболяването започва остро и се проявява с главоболие, втрисане, хрема и кашлица. Възможна е и проявата на:

1. коремна болка;
2. повръщане;
3. учестени, воднисти изхождания;
4. температура 38-40 °C.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• секрет от нос и гърло;
• кръв;
• фецес.

Доказването на ортореовирусите се постига чрез заразяване на клетъчни култури или клетъчни линии тип Hela и последващо провеждане на вирус неутрализираща реакция. Серологичната диагностика се извършва чрез изследване на серумни проби.

Лечение

Не е разработена специфична профилактика. Лечението е симптоматично, използват се антидиарични, противовъзпалителни и антиинфекциозни лекарствени средства.