Коронавирус (Coronavirus)

Обща характеристика

Коронавирусите принадлежат към семейство Coronawiridae, род Coronavirus. Коронавирусните инфекции са широко разпространени остри заболявания, характеризиращи се с ринит, ринофарингит, кашлица или с диаричен синдром. Коронавирусите са открити през 1965 г. от учените Тирел и Бъние, по същото време Д.Алмейда извършва електронна микроскопия на органни култури инфектирани с коронавирус и открива, че вирусните частици приличат на вируса на инфекциозния бронхит при птици.

При електронномикроскопско изследване вирусните частици изглеждат като слънчева корона, от където идва тяхното наименование - коронавируси (от гр. corona).

Структура и култивиране

Вирусните частици са с размери от 75 до 165 nm, в средата на вирусната частица се намира централно разположена едноверижна линейна РНК, обвита от нуклеокапсид. Между външната липопротеинова обвивка и нуклеокапсида се разполага вирусният матрикс. Коронавирусите притежават три групи протеини - нуклеокапсиден, матриксен и гликопротеиден антиген в обвивката на вириона.

Познати са четири антигенни групи човешки коронавируси - щам HCV229E, NL63, HKU1 и OC43.

Коранавирусите, предизвикващи заболявания при човека притежават общи антигени с щамовете причиняващи инфекции при животните. За култивирането на коронавирусите се използват предимно органни култури от чревен епител или бъбрек. Оптимална за развитието им е температура от 33 до 35 градуса.

Епидемиология и резистентност

Коронавирусите са устойчиви спрямо факторите на външната среда, при температура от 34-36 градуса се запазват жизнеспособни 2-3 дни. Дезинфекционите средства ги унищожават за 10 минути.

Възприемчивостта на човека към щамовете HCV229E, NL63, HKU1 и OC43 е висока, като достига 70-100 %. Входна врата за инфекциозните частици е лигавицата на горните дихателни пътища, възможен е фекално-оралният механизъм за предаване на заболяването, при който се развива гастроинтестинален синдром. След риновирусите (които са на първо място като причинители на ринит, ринофарингит и кашлица) коронавирусите са на второ място като причинители на простуда и грип.

Хората обикновено се заразяват с човешки коронавируси 229 Е, NL63, OC43 и HKU1.

Понякога могат да възникнат нови коронавируси, два примера за това са MERS-CoV и SARS-CoV. MERS-CoV е бета коронавирус, който причинява "респираторен синдром на Близкия изток" или MERS, а SARS-CoV представлява бета коронавирус, който причинява тежък остър респираторен синдром или SARS.

Тежният остър респираторен синдром (SARS) е вирусно респираторно заболяване, причинено от коронавирус, наречен коронавирус свързан със SARS (SARS-CoV). За първи път инфекция с този вирусен щам е съобщена в Азия през февруари 2003 г. Болестта се разпространила в повече от две дузини страни в Северна Америка, Южна Америка, Европа и Азия преди глобалното огнище на да бъде потушено. Понастоящем няма известно избухване на SARS по света. Последните случаи на инфекция със SARS-CoV са съобщени в Китай през април 2004 г.

Респираторен синдром на Близкия изток (MERS) е вирусно респираторно заболяване, което за първи път е съобщено в Саудитска Арабия през 2012 г. и оттогава се е разпространило в няколко други страни. Повечето хора, идентифицирани като заразени с MERS-CoV, развиват тежки остри респираторни заболявания, включително треска, кашлица и задух.

Основни фактори за предаване на коронавирусите са:

• секрети от горните дихателни пътища на пациенти;
• заразени хранителни продукти;
• предмети от обкръжението на болния;
• замърсени ръце.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационният период на коронавирусната инфекция е от 2 до 5 дни. Инкубационният период е последван от:

1. фебрилитет;
2. кашлица;
3. болки в гърлото;
4. хрема;
5. главоболие;
6. мускулни болки.
7. диария се развива чрез заразяване по фекално-орален механизъм.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• гърлен секрет;
• носен секрет;
• фецес.

Използват се методите електронна микроскопия и имунофлуоресценция.

Лечение

Не е разработена специфична профилактика, лечението е симптоматично.