Калицивируси (Caliciviridae)

Обща характеристика

Наименованието на семейството произлиза от приликата на вирионната структура с чаша (от лат. calix - чаша). Най-важният представител на семейството е Норуолк вируса (Norwalk virus), предизвикващ остър гастроентерит. Подобно на него наименованията на другите калицивируси произлизат от района на тяхното изолиране - Парамата, Хавай и Мери Каунти.

Структура и култивиране

Калицивирусният геном представлява едноверижна РНК, необвита от белтъчен капсид. Размерът на вируса варира от 34 до 40 nm. Калицивирусите на могат да се култивират в клетъчни култури и не предизвикват зоболяване на опитни животни. Проучването на структурата и антигенните връзки на тези вируси е постигнато чрез серологични реакции със серуми от доброволци и имунноелектронна микроскопия.

Резистентност и епидемиология

Калицивирусите са изключително устойчиви спрямо влиянието на факторите на околната среда, както и към въздействието на химични и физични агенти. При температура от 60 градуса загиват за 30 минути.

Норуолк-вирусната инфекция е антропоноза. Източник на инфекция е болният човек, който отделя най-голямо количество вирусни частици през първите 24 до 72 часа от началото на заболяването. Механизмът на заразяване е фекално-орален, а основнитте фактори на предаване са замърсените ръце и водоизточници. Заболяването притежава огнищен характер, като най-чести биват епидемичните огнища в училища, семейства или почивни станции.

Патогенеза и клинична картина

Инкубационният период на калицивирусните инфекции е 1 до 3 дни. Най-честите болестни прояви са:

• гадене;
• повръщане;
• главоболие;
• мускулни болки;
• субфебрилна температура.

Преболедувалите придобиват краткотраен неспецифичен имунитет.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. повърнати материи;
2. кръв;
3. фецес.

Необходимо е също провеждането на серологичен анализ или радиоимунен тест.

Лечение

Не е разработена специфична профилактика, лечението е симптоматично.