Вирусни и други уточнени чревни инфекции МКБ A08

Вирусните гастроентерити са хетерогенна група заболявания и представляват едни от най-разпространените инфекциозни заболявания с фекално-орален механизъм на предаване в света. Повече от 50% от всички чревни инфекциозни заболявания се причиняват от вируси, а в кърмаческа възраст този процент е още по-висок.
Голям брой вируси са патогенни за гастроинтестиналния тракт на човека и причиняват стомашно-чревни инфекции с диариен синдром. Тези вируси се причисляват към:

• Ротавируси (сем.Reoviridae);
• Калицивируси (сем.Caliciviridae);
• Аденовируси (сем. Adenoviridae);
• Астровируси (сем.Astroviridae).

Причини

Ротавирусният гастроентерит е остро инфекциозно заболяване с фекално-орален механизъм на предаване и заема първо място като причинител на вирусен гастроентерит в ранна детска възраст. Ротавирусите са РНК вируси и принадлежат към семейство Reoviridae, род Rotavirus. Класификацията им в групи, подгрупи и серотипове е възможна поради наличието на 6 структурни вирусни протеина - VP1, VP2, VP3, VP4,VP5 и VP6. Протеинът VP6 представлява групов антиген, в зависимост от който ротавитусите се разделят на групи от А до G. Множеството типове и серотипове имат различно географско разпространениея обща тяхна черта е високата устойчивост спрямо факторите на околната среда.

Семейството на Калицивирусите включва 4 рода - Norovirus, Sapovirus, Vesivirus и Lagovirus. Норовирусите са основните предствители на рода, които причиняват остри вирусни гастроентерити, те притежават кубична симетрия, едноверижна РНК-а и протеинов капсид. Заразяват възрастни и деца в училищна възраст. Причиненият от норовируси гастроентерит е с почертана зимна сезонност и е най-често срещаната причина за гадене, повръщане и диариен синдром при възрастни.

Аденовирусите са ДНК вируси с размери от 70 до 90nm и кубичен тип симетрия. Изградени са от 252 капсомера, всеки от които се състои от 6 субединици. Устойчиви са спрямо действието на факторите на околната среда и температурните влияния. При стайна температура запазват жизнеспособността си в продължение на две седмици, но при температури над 50 градуса загиват за 10 минути.

Астровирусите са открити през 1975 г., те са с диаметър 28–35 nm и икозаедрична структура. Притежават несегментиран, едноверижен РНК геном. Астровирусите се класифицират в серотипове въз основа на реактивността на капсидните протеини с поликлонални серуми и моноклонални антитела. Броят на вирусните структурни протеини варира в зависимост от серотипа, като за човешките вируси се съобщава между един и три.

Разпространение

Епидемиологичното разпространение на вирусните гастроентерити е различно в зависимост от отделната характеристика на специфичния вирусен причинител. Обща тяхна черта е факта, че заболяванията причинени от тях са разпространени както в развитите, така и в развиващите се страни. Спорадични случаи, епидемични взривове и епидемии се наблюдават през различни сезони на годината с основен превес през лятото и зимата. Често срещани са и вътреболничните инфекции, особено в кърмаческите отделения. Основният механизъм на предаване е фекално-оралният - чрез контаминирани хранителни продукти, вода и ръце. Контагиозният индекс е високя а поради високата устойчивост на вирусите в околната среда е възможноч макар и рядко заразяване по аерогенен и въздушно-капков път.

Патофизиология

Входна врата за Адено-, Астро- и Норовирусите е устната кухина, а за аденовирусите - дихателните пътища. Респираторните Аденовируси достигат гастроинтестиналния тракт след развитие на виремия в организма, останалите изброени причинители достигат до чревната лигавица през устната кухина и преодоляват киселинната бариера на стомаха. В чревната лигавица вирусите атакуват микровилите, където предизвикват възпалително-оточни, дистрофични и некротични промени. При увреждането на чревните микровили се нарушава синтеза на различни ензими, свързани с разграждането на въглехидратите лактаза, дизахаридаза и малтаза, в резултат на което приетите захари не се разграждат напълно и не се резорбират. В чревния лумен се натрупват неразградени въглехидрати и междинни продукти, което повишава осмотичното налягане и чревния лумен и предизвиква извличане на вода от чревната лигавица. Развива се т.нар. осмотичен диариен синдром.

Симптоми

Клиничната характеристика на вирусните гастроентерити включва остро начало с температура, коремна болка и диариен синдром. Най-често срещаните симптоми биват:

• диария;
• висока или субфебрилна температура;
• гадене;
• повръщане;
• коремна болка;
• отпадналост.

Симптомите могат да се появат едновременно или самостоятелно (например единствено повръщане). В слушаи на вирусен гастроентерит, предизвикан от Рота- или Аденовируси могат да се наблюдават и катарални прояви от страна на горните дихателни пътища.

Усложнения се наблюдават рядко, най-често в кърмаческа възраст и са свързани с дехидратация, нарушение на алкално-киселинния и електролитен баланс в организма.

Изследвания

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Вирусологични изследвания

Необходимо е взимането на фекална проба. Провеждат се латекс-аглутинация и Елайза.

Диференциална диагноза

Необходимо е вирусният гастроентерит да бъде отдиференциран от други чревни инфекции, протичащи с диариен синдром, като:

• Салмонелоза;
• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеровирусна инфекция.

Диагнозата се поставя въз основа на клинико-епидемиологичната характеристика на гастроентерита и резултатите от провенете изследвания.

Лечение

Лечението на чревните инфекции зависи от етиологичния причинител и тежестта на заболяването. Важно място заема рехидратацията и стабилизирането на алкално-киселинно равновесие в организма.

За борба с ротавирусната инфекция е разработена ваксина, коато се прилага в ранна детска възраст и цели създаване на висок имунитет, предпазване от заразяване или в случай на заразяване по-леко протичане на заболяването.

Заглавно изображение: freepik.com