Други уточнени чревни инфекции МКБ A08.5

В раздел други уточнени чревни инфекции са разгледани чревни инфекциозни заболявания, характеризиращи се с токсиинфекциозен и ентероколитен синдром. Чревните инфекции най-често възникват при консумация на контаминирани хранителни продукти, съхранявани в условия благоприятни за размножаването на бактериалните агенти и натрупване на големи количества ентеротоксини.

Чревно инфекциозно заболяване, притежаващо споменатата характеристика бива кампилобактериозата. Кампилобактериозата е остра чревна зооантропоноза - резервоар и източник на инфекцията са дивите и домашни бозайници и птици.

Причинителите на заболяването са бактерии от семейство Enterobacteriaceae, род Campylobacter. Патогенни за човека са C.jejuni и C.fetus.

Механизмът на заразяване е фекално-орален, хората се заразяват по алиментарен път чрез консумация на контаминирано мляко и месо от първично заразените животни. Възможно е заразяване и чрез директен контакт с животни, най-често във ветеринарната практика.

Входна врата е устната кухина, бактериите освобождават ендотоксин, достигат чревните епителни клетки на тънките и дебели черва и предизвикват възпалителен процес. Често наблюдавано е проникването на бактериите в регионалните лимфни възли от където достигат до кръвообръщението и предизвикват възпалителни огнища в различни органи.

Патоморфологични промени се откриват по лигавицата на йеюнум, илеум и колон, където се наблюдават огнищни хеморагии и некроза н епитела. Имуногенезата води до хуморален имунитет с наличие на ранни IgM и последващи IgG антитела.

Инкубационният период на заболяването е от 2 до 7 дни. Кампилобактериозата се характеризира с:

• главоболие;
• безапетитие;
• висока температура, достигаща 39-40°C;
• коремна болка;
• диарични изхождания на течни, жълтозелени изпражнения , примесени със слуз и кръв.

При имунокомпрометирани пациенти се наблюдават тежко протичащи генерализирани форми, представящи се като сепсис с тежко общо състояние и полиорганни увреждания.

Диагнозата на заболяването бива клинико-епидемиологична и микробиологична.

От епидемиологична гледна точка от значение биват консумацията на сурово мляко или недостатъчно термично обработено месо, особено когато тези данни са съчетани с токсиинфекциозен и ентероколитн синдром.

Микробиологичните изследвания включват:

• директна микроскопия на нативни препарати;
• изолиране на причинителя от фецес (фекален тест), кръв, ликвор или урина;
• доказване на антигени на причинителя чрез Елайза.

Болните задължително се хоспитилизират, средство на избор биват макролидите, алтернативни препарати са тетрациклините. Патогенетичното лечение е насочено към възтановяване на водно-електролитния и алкално-киселинния метаболизъм. Основно място заема рехидратационната терапия.