Кампилобактер (Campylobacter)

Обща характеристика

Към род Campylobacter принадлежат 14 вида Грам-отрицателни, извити пръчици. Голяма част от тях причиняват заболявания при имунокомпрометирани пациенти или деца, като:

1. C. jejuni;
2. C. jejuni subs. doyley;
3. C. fetus;
4. C. fetus spp fetus;
5. C. laridis;
6. C. rectus;
7. C. gracilis;
8. C. concisus.

Кампилобактер са разпространени като коменсали или патогенни микроорганизми при животните.

Симптомите на кампилобактериоза са описани през 1886 г. при кърмачета от Теодор Ешерих. Тези инфекции са били наричани летни оплаквания. Кампилобактер е изолиран за пръв път от сър Джон Макфейдиан от Кралския ветеринарен колеж в Лондон през 1906 г. Родът е дефиниран допълнително през 1963 г.

Микробиологична характеристика

Родът Кампилобактер се състои от Грам-отрицателни извити пръчици, с размери от 1.5 до 5 микрометра. Формата им варира от извита или спирална до кокообразна. Бактериите са изключително подвижни благодарение на полярно разположената си ресна, чиито движения са спираловидни и наподобяват въртящ се тирбушон.

Културелни особености

Кампилобактер са микроаерофили, което означава, че растат най-добре в среда съдържаща 5% О₂, 10% СО₂ и 85% N₂. Изключително взискателни са спрямо хранителните среди и растат върху хранителни среди с добавена кръв и антибиотици, които да потиснат останалата микрофлора.

Кампилобактериите са оксидаза и каталаза положителни и редуцират нитратите в нитрити. Не разграждат индол, триптофан или уреаза.

Епидемиология

Естесвен резервоар за кампилобактер е интестиналният тракт на домашните и диви животни. 80% от всички бактериални диарични инфекции по света са причинени от C. jejuni. Епидемични взривове се развиват след консумация на контаминирано месо или мляко. Замърсената вода или лед са също източник на инфекцията. Също е възможно предаването от човек на човек по фекално-орален път.

Диаричните заболявания са най-често срещаните, като 550 милиона души се разболяват годишно (включително 220 милиона деца на възраст под 5 години).

Високата честота на кампилобактериоза, както и нейната продължителност и възможни усложнения, я правят изключително важна от социално-икономическа гледна точка. В развиващите се страни инфекциите с кампилоктер при бебета и деца на възраст 2 години са особено чести. През 2010 г. честотата е била 13,6 случая на 100 000 население.

Патогенеза и клинична картина

Симптомите обикновено започват от 1 до 7 дни след консумация на заразени продукти. Основните симптоми са:

• треска;
• коремни спазми;
• лека до тежка диария.

Диарията е с воднисто начало, но по-късно може да съдържа кръв или слуз. Когато това се случи, инфекцията може да се обърка с апендицит. Рядко е възможно да се достигне до генерализирана инфекция при имънокомпрометирани индивиди.

Диарията може да доведе до дехидратация, така че децата трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Признаците за дехидратация включват:

• жажда;
• раздразнителност;
• безпокойство;
• замайване;
• сънливост;
• суха кожа;
• при бебета - суха пелена за повече от 4-6 часа.

C. fetus spp fetus е опортюнистичен микроорганизъм, който притежава капсула предпазваща го от фагоцитоза от имунните клетки. В имунодефицитни индивиди бактерия причинява:

1. менингит;
2. тромбофлебит;
3. пневмония;
4. перикардит;
5. ентерит.

Имунитет

При боледуващите от кампилобактериоза се установяват повишени титри (брой) на IgM, IgG и IgA. Лабораторна са доказани антитела срещу ендотоксините на бактерия.

Микробиологична диагностика

При съмнение за инфекция с C. jejuni е необходимо изследването на фецес, при C. fetus - кръв и ликвор. За изолиране на чиста култура пробите трябва да бъдат поставени върху селективна хранителна среда. Средите трябва да съдържат кръв, активен въглен и антибиотици, които да потиснат страничната микрофлора.

Лечение

Гастроентеритите причинени от кампилобактерии са самоограничаващи се. Пациентите се лекуват чрез заместителна терапия с течности и електролити.

Антибиотичната терапия се прилага при случаите на сепсис, менингит и други остри състояния, както и задължително при имунокомпрометирани пациенти.

Бактериите от рода са чувствителни спрямо еритромицин, хлорамфеникол, хинолони и тетрациклини.

Профилактиката, която цели ограничаването на гастроентеритите, се провежда чрез добра термична обработка на животински продукти и обеззаразяване и дезинфекция на питейната вода.