Дехидратация на новородено МКБ P74.1

Дехидратацията (обезводняване) е състояние, при което количеството на водата в организма е недостатъчно, за да задоволи неговите потребности. То се дължи на увеличени загуби или намален внос на вода.

Новородените и малките деца имат различен от възрастните водно-електролитен баланс. Те имат някои особености, които трябва да се вземат предвид. При тях:

• по-голям процент от тоталното телесно тегло е вода;
• относително по-голямо е количеството на извънклетъчната течност;
• по-бърз е кръговрата на водата на килограм телесно тегло;
• по-високо е базалното метаболитно ниво.

Основно вода се губи чрез урината, по-малко чрез кожата и изпражненията. Определянето на водните нужди се изчислява според калорийния разход като за всяка изгорена килокалория е необходим 1 мл вода. Нуждите от вода могат да варират. Те са по-големи при:

• недоносените;
• бебетата с ниско тегло при раждане;
• фебрилни състояния;
• обилни изпотявания;
• респираторен дистрес;
• загуба на течности от гастро-интестиналния тракт;
• кожни заболявания и други.

Текущите нужди от вода на новородените и малките деца са различни и зависят от тяхната възраст.

• За първото тримесечие са необходими 150 мл/кг вода.
• За второто тримесечие – 120 мл/кг.
• За третото тримесечие – 110 мл/кг.
• За четвъртото тримесечие – 100 мл/кг.

Рискът от дехидратация на новороденото е голям. Причините могат да бъдат различни, но основно са свързани със заболявания на гастро-интестиналния тракт (гастроентерити). При новородените и малките деца гастро-интестиналните загуби са по-големи, отколкото при възрастните. Дехидратацията е сериозно състояние при новородените, тъй като води до ацидоза.

Основните клинични прояви на дехидратацията са:

• удължено време на капилярно пълнене;
• хлътване на фонтанелата;
• намалено количество урина;
• ускорена сърдечна дейност;
• нарушено нервно-психично състояние.

Съществуват критерии, по които се съди за степента на дехидратацията.

Съществуват различни типове дехидратация:

• хипотонична - серумната концентрация на Na+ е под 130 mEq/l;
• изотонична – серумната концентрация на Na+ е 130-150 mEq/l;
• хипертонична – серумната концентрация на Na+ над 150 mEq/l.

Изотоничната дехидратация се среща най-често. При нея имаме загуба на вода, но концентрацията на серумния натрий си остава в норма. Наблюдава се при диарии, повръщания.

Хипотоничната дехидратация се среща най-рядко. Наблюдава се в случаите, когато се губят предимно електролити – при упорити повръщания и диарии, при пилорна стеноза, надбъбречна недостатъчност и други.

Хипертоничната дехидратация се наблюдава тогава, когато се губи предимно вода. Например при обилно изпотяване, неприемане на течности, при инсипиден диабет и други.

Диагнозата дехидратация на новородено се поставя на базата на анамнестични данни, клиничните прояви, измерване теглото на бебето и определяне на загубите, изследване серумната концентрация на натрия.

Лечението включва рехидратация, която може да бъде перорална или парентерална. Пероралната терапия се използва при бебета над 3 месеца и при по-леки степени на дехидратация. За новородените се предпочита парентералната терапия. Преди да започне лечението се определя количеството течности, което трябва да се приложи за първите 24 часа. Това количество е равно на дефицита от вода и електролити, плюс дневните нужди и текущите загуби.

Според това какъв процент от телесното си тегло е загубило новороденото, се определя тежестта на дехидратацията. При лека степен дефицитът на вода е около 40-50 мл/кг, при умерена - 60-90 мл/кг и при тежка - 100-110 мл/кг.

След като се определи количеството течности, което трябва да се влее за 24 часа, се започват инфузиите. Рехидратацията има три фази.

Началната фаза включва първите 2 часа, през които се вливат ½ от определените загуби. Разтворите, които основно се използват са: глюкозни разтвори и 0.9% NaCl.

В следващите 4-5 часа (втора фаза на рехидратация) се влива останалата половина от загубите. В тази фаза се възстановява водно-електролитния дефицит. При нормална диуреза и липса на хиперкалиемия се прибавя калий. При изотонична и хипотонична дехидратация се използва 0.5% разтвор на NaCl в 5% глюкоза.

Третата фаза е фаза на поддържащо лечение. Тя трае около 16 часа при хипо- и изотоничната рехидратация и 24-48 часа при хипертоничната. Вливат се дневните нужди, текущите загуби и допълнителните загуби, ако има такива (например при фебрилитет).