Треска

За ендотермните (хомеотермните) организми, към които спада и Homo sapiens, е характерна сравнително постоянна телесна температура, независима от термичните промени в околната среда. Топлинната хомеостаза се осъществява чрез регулация на баланса между производството и отделянето на топлина, в резултат на което вътрешната (сърцевинната) телесна температура се поддържа с колебания в тесни граници около определено генетично „зададено ниво“ (set point).

Треската е патологичен процес, при който се наблюдава повишение на телесната температура, вследствие на временно пренастройване на централните терморегулаторни механизми, което води до терморегулация на ново, по-високо от генетично зададеното - от set point-a. Повишението на телесната температура при треска не е резултат от промени в околната среда.

За означаване на състоянието на треска се използват още термините фебрилитет (от лат. febris - треска) и пирексия (от гр. pyr - огън, pyretos - треска).

Хипертермията е състояние на повишена телесна температура в резултат на екзогенно (прегряване) или ендогенно (увеличена топлопродукция) топлинно въздействие, надхвърлящо капацитета на механизмите на топлоотдаване. Повишението на телесната температура при хипертермия не се дължи на пренастройка на терморегулаторните центрове на по-високо от зададеното ниво.

Треската е характерна за инфекциозните процеси, като често доминира в клиничната картина и намира израз в името на болестта - жълта треска, марсилска треска, хеморагична треска и други. Причинителите могат да бъдат различни вируси (грип, хепатит, шарка), бактерии (стафилококова или стрептококова инфекция, дифтерия, чума, антракс), гъбички (актиномикоза), протозои (малария) и други.

Треската може да бъде неинфекциозна. В тези случаи тя може да се дължи на възпалителни, имунни, некротични процеси, тумори или тежки метаболитни нарушения.

Треската може да бъде и с неизвестен произход. Това са най-често нетипично протичащи инфекции, колагенози и тумори, а в някои случаи не се доказва никой от известните причинители на треска.

Повишението на телесната температура при треска се осъществява чрез пренастройване на централните терморегулаторни механизми. Промяната на зададеното ниво на телесната температура е резултат от взаимодействието на фактори, които го повишават (пирогени), и на такива, които го понижават (криогени). Пирогените и криогените осъществяват ефектите си чрез повлияване на терморегулаторните центрове в ЦНС, които включват хипоталамични ядра и участъци на ретикуларната формация и мозъчния ствол. Ефекторната част на централната терморегулаторна система включва хипоталамични структури (дорзомедиални, вентромедиални и паравентрикуларни ядра, заден хипоталамус) и извънхипоталамични структури (сиво вещество около акведукта, вентротегментална област и ретикуларна формация).