Ревен, Китайски ревен

Ревен, Китайски ревен (Rheum palmatum, Chinese rhubarb) представлява многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Лапатови, Лападови (Polygonaceae). В различните краища на света е известен със съответните имена - turkish rhubarb, indian rhubarb, russian rhubarb, Da Huang.

Китайският ревен е една от малкото билки, които са се използвали от древните цивилизации, която и до днес е запазила употребата си в различните видове медицината. Тя се превръща в един от най-търгуваните продукти по Пътя на коприната. Латинското й име е дадено от Карл Линей през 1759 година. Разпространението й в британските ботанически градини се засилва около 1762 г.

Устройство на ревен

Китайският ревен има късо многоглавесто коренище и месести, дълги корени. Стъблото е право, гладко, кухо, без власинки, с дължина около 2 метра. Базовите листа са с дебела, месеста дръжка, дълга колкото и дължината на самото листо. Стълбовите листа са с къси дръжки, почти приседнали. Всеки лист има от 3 до 5 изразени, големи листни вени.

Цветовете са розови, червени или виолетово-червени, събрани в терминални, метличести съцветия. Околоцветникът е венчевиден, шестделен. Има 9 тичинки. Плодът е крилато, триръбесто орехче. Оцветено е в тъмно кафяво, като във връхната си част е кухо, а в основата си има форма на сърце. Ревенът цъфти от юни до юли месец, а плодове развива от юли до август.

Изображение: peganum from Small Dole, England, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на ревен

Макар роден в районите на Западен Китай, Северен Тибет и монголското плато, китайският ревен се използва изключително много и в други части на света в продължение на стотици години, както и в Европа преди откриване на идентичният му представител през 18-ти век. Обикновено вирее в края на гори, на планински склонове и тревисти местности. Расте по градините из цялата ни страна.

Използваема част на ревен

Изображение: Rillke, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons

Използват се предимно корените и коренището на растението, изсушени и нарязани. Употреба, особено в кулинарията, намират стъблата на ревена.

Химичен състав на ревен

Ревенът съдържа: танини, калциеви соли, оксалати, растителни феноли, микроелементи, галова киселина, кризофанова киселина, горчиви вещества, антрахинонови гликозиди, флавоноиди, емодин, реин, смоли, реокризидин, сенозид, реотанин, мастна киселина, глюкоза, фруктоза, нишесте.

Лечебни свойства и приложение на ревен

Свойства на ревена

• жлъчегонно и очистително;
• улеснява перисталтиката на червата;
• потиска чревната абсорбция на вода;
• насърчава дефекацията - лаксативно;
• противовъзпалително;
• антибактериално;
• адстрингентно;
• хепатопротективно;
• температуропонижаващо;
• противоуремично;
• детоксикиращо;
• общо тонизиращо;
• понижава нивото на серумния холестерол;
• понижава кръвното налягане;
• антикоагулантно и благотворно върху кръвта;
• стимулира апетита и храносмилането (студен извлек, в малки дози);
• увеличава притока на слюнка (когато се дъвчи).

Състояния и заболявания, при които се използва ревенът

• при камъни в жлъчката;
• спастични колити;
• запек;
• пясък в бъбреците;
• анемия;
• аменорея;
• болка в корема;
• атонична диспепсия;
• дизентерия;
• диария;
• ентерит;
• гастроинтестинален кръвоизлив;
• застой и нарушения в дейността на храносмилателните органи (в малки дози);
• ранни етапи на хронична бъбречна недостатъчност;
• остър панкреатит (в съчетание с други средства);
• остър хепатит (в съчетание с други средства);
• остър холецистит;
• жълтеница;
• раково заболяване;
• треска.

В древен Китай, корен от ревен се е използвал като средство за лечение на стомашни заболявания, като очистително, под формата на лапа от пресни или навлажнени и смачкани сушени билки - външно при отоци и треска. Корените и сега се използват в китайската медицина за лечение на различни състояния и заболявания като запек, диария, пептични язви, имуносупресия, високо кръвно налягане, рак. 

Танините в корена, имащи стягащо действие, го правят полезен за употреба в ранните етапи на диария, дизентерия и други чревни проблеми. Антибактериалните свойства на билката налагат употребата й при лечението на зъбобол, херпес зостер, треска, хипертония, изгаряния, остър апендицит, остър инфекциозен хепатит, конюнктивит, оток и болка на венците, рани на устата или езика.

Изображение: Nancy, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Начин на употреба

• отвара - 1 супена лъжица билка се добавя към половин литър вряща вода. Ври 5 минути. Приема се по 1 чаша, преди хранене три пъти дневно.

Коренът от ревен действа слабително, както и стягащо в зависимост от дозата му:

• като слабително при запек - прилагат се максималните дози;
• като стягащо при диария - прилагат се минималните дози.

Дозиране на ревен:

• 1-6 грама на ден изсушени корени или коренище;
• 2-12 милилитра на ден течен екстракт от ревен.

Ревенът в кулинарията

Билката намира интересно приложение в сладкарството. От нея се правят сладкиши, мъфини, сладка, конфитюри. От стъблата на ревена се приготвя студена супа или могат да бъдат топлинно обработени по подходящ начин и предпочитана рецепта.

Изображение: Muséum de Toulouse , CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Внимание!

Прекаленият прием на ревен може да предизвика отравяне. Кристалите оксалова киселина в него, могат да доведат до оток на езика и гърлото, оток на дихателните пътища, оттам затруднение и спиране на дишането. Предозирана употреба на ревен се демонстрира още с гадене, повръщане, виене на свят, коремни спазми, жълтеница.

Пациенти с артрит, увреждане на бъбреците, възпаление на червата, чревна непроходимост, заболявания на далака и стомашни неразположения, трябва да се въздържат от консумацията му.

Ако се използва продължителен период от време, могат да се появят нежелани реакции като: хипертрофия на черния дроб, щитовидната жлеза и стомаха, както и гадене, коремни болки, повръщане, диария. Продължителната употреба на ревен може да доведе и до хроничен запек.

Не трябва да се приема от бременни, кърмещи жени и по време на менструация.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons