Заместително лечение с панкреасни ензими

Храносмилането е сложен акт, включващ и съчетаващ по невероятно фин механизъм в себе си множество структури, органи, ензими, медиатори и субстанции.

При увреди на някой от етапите на храносмилателния процес е възможна изява на различни по тежест нежелани ефекти, болестни увреждания и усложнения.

В някои случаи нарушения възникват при наличие на подлежащи заболявания (например при муковисцидоза, хроничен панкреатит, неоплазми, ангажиращи звена от храносмилателната система), както и след хирургична интервенция (частично или пълно отстраняване на орган, интервенции с цел изследване).

За подобряване на храносмилането при наличие на увреждания на нивото на панкреаса и за възстановяване на свързаните с него функции и активности се препоръчва провеждане на заместително лечение с панкреасни ензими.

При някои пациенти терапията е симптоматична и продължава до отзвучаване на симптоматиката, докато при други е необходим прием цял живот за осигуряване на добро храносмилане (съответно овладяване на проявите, свързани с нарушенията в процесите), оптимално усвояване на всички, съдържащи се в хранителните продукти витамини, минерали, есенциални киселини, полезни субстанции.

Панкреасните ензими, заедно със секретираните от различните отдели на стомашно-чревния тракт ензими, медиатори и метаболити участват активно в процесите на храносмилане, като недостигът им се асоциира с различни по тежест оплаквания, най-често диария, подуване на корема, дискомфорт и болка в абдоминалната област, повишено образуване на газове, а в дългосрочен план е възможно развитие на различни по тежест дефицити, хиповитаминози и синдром на малабсорбция и свързаните с тях усложнения.

Какво представляват панкреасните ензими?

Панкреасните ензими под формата на хранителни добавки се срещат най-често под общото наименование панкреатин (представлява ензимна смес), който от своя страна съдържа съответните количества амилаза, протеаза и липаза, всеки от които изпълнява важни функции в организма.

Така например амилазата е отговорна за разграждането на въглехидратите до прости захари, като при недостиг на амилаза най-честата клинична проява включва диарийни изхождания.

Ензимът протеаза от своя страна е отговорен за разграждането на протеините, които са изключително важни и участват в протекцията на интестиналния тракт от паразити, бактерии, вируси, гъбички и други патогенни причинители на различни по тежест инфекциозни заболявания. При недостиг на протеаза в организма е налице повишен риск от развитие на инфекциозни заболявания, алергични прояви и други.

Липзата е ензим, който е отговорен за разграждането на мазнините до форма, която може да бъде оптимално усвоена от организма. При недостиг на липаза е налице повишен риск от дефицит на мастноразтворими витамини (хиповитаминоза на витамин D, витамин А, витамин Е, витамин К) и свързания с това риск, диария и мазни изхождания.

В много от наличните на пазара добавки, съдържащи панкреатични ензими, е упомената дозата само на липазата, което не бива да ви смущава. Мазнините са най-трудни за разграждане и усвояване, поради което липазата играе най-съществена роля в сравнение с останалите панкреасни ензими, поради което нейното дозиране в добавките е най-важно.

Добавките, съдържащи панкреасни ензими са достъпни под формата на капсули или таблетки (най-често), като на опаковката след името на продукта обикновено е обозначена дозата на съдържащите се в него единици липаза.

Най-разпространените форми съдържат 10 000 или 25 000 единици липаза (някои фирми произвеждат добавки с до 40 000 единици липаза в една таблетка или капсула).

Дозата при всеки отделен пациент се определя индивидуално, като обикновено се започва с по-ниска доза (от порядъка на 20 000 до 40 000 единици при хранене и по 10 000 до 20 000 единици при междинните хранения) и постепенно се повишава.

Големите цифри не бива да ви смущават, тъй като само за сравнение, здравият панкреас отделя приблизително 720 000 единици липаза на хранене.

Липсва единодушие по отношение на препоръчителните дози (дозата варира в зависимост от вида и тежестта на здравословния проблем на пациента), като се препоръчва да не се превишава дозата от 2 500 единици липаза на килограм тегло. Така например човек, тежащ 68 килограма спокойно и напълно безопасно може да приеме до 170 000 единици липаза на едно хранене (в зависимост и от вида на диетичния план).

Ензимната смес (панкреатин) обикновено е със свински произход, което е необходимо да се вземе под внимание при лица, които по различни причини (религиозни, морални, диетични) не консумират животински продукти. Достъпни са и форми с растителен произход, които показват приблизително идентична активност, но е възможно затруднено усвояване, поради което разпространението им е по-слабо.

Панкреасните ензими се приемат в препоръчителните дози при всяко основно хранене (при започване на храненето, заедно с храна), както и при междинните хранения. Таблетките или капсулите се приемат, съобразно указанията в листовката. Освен ако не се касае за дъвчащи таблетки не се препоръчва сдъвкването им (прекомерното задържане в устната кухина може да доведе до раздразнение).

Приемат се с достатъчно количество течности, които се препоръчва да са със стайна температура или леко охладени (топлите напитки може да доведат до преждевременно разрушаване структурата на таблетките или капсулите и съответно понижаване на тяхната ефективност).

Не е нужен прием на панкреасни ензими при прием на леки междинни закуски, включващи плодове (с изключение на авокадо), зеленчуци, мед, желе, плодови сокове, кафе, чай.

Кога (при кои заболявания и състояния) е необходимо провеждането на заместително лечение с панкреасни ензими?

Лечение с допълнителен прием на панкреасни ензими се назначава самостоятелно (при наличие на ограничени оплаквания, липса на болестни изменения и увреждания по стомашно-чревния тракт, обикновено в резултат на прекарана наскоро стомашна инфекция или други неразположение) или като неизменна част от комплексната терапия при определени заболявания.

Не се препоръчва самоволно назначаване на ензимите, въпреки високата им достъпност (предлагат се и без рецепта), тъй като лекарят след подробен разпит, преглед, при необходимост и изследвания, може най-добре да прецени необходимостта от прием на ензими (панкреатични ензими, други добавки за подобряване на храносмилането), както и да назначи подходяща съпътстваща терапия.

Най-честите показания в клиничната практика, при които се налага прием на панкреатични ензими като заместителна терапия, включват увреждания във функционалната активност и архитектоника на панкреаса с възпалителен, автоимунен, инфекциозен, интоксикационен или неопластичен характер.

В някои случаи терапията се назначава след провеждане на химиотерапия, лъчетерапия, хирургична резекция (цялостна или частична) и увреждане на функцията на органа.

Заместителна терапия с панкреасни ензими се препоръчва горещо при следните състояния:

• Кистозна фиброза: заболяването е известно още като муковисцидоза и при много голям процент (над две трети) от пациентите води до различни по тежест увреждания на храносмилателната система и в частност във функционалната активност на панкреаса. При кистозна фиброза с чревни прояви клиничните симптоми варират, но най-често включват хронична диария, зловонна миризма на фекалните маси, ректален пролапс, болка в корема и други, като приемът на панкреасни ензими при много голям процент от засегнатите в комбинация с комплексните мерки води до значимо подобряване на клиничните симптоми
• Остър панкреатит: острият панкреатит е едно от спешните състояния в практиката и изисква своевременна медицинска помощ, комплексен индивидуален подход и бързо овладяване на клиничните прояви. Заместителното лечение с панкреасни ензими се назначава успоредно с останалите мерки или след стабилизиране на състоянието на пациента
• Други болести на задстомашната жлеза: тук се включват различни по тежест увреждания, водещи до влошаване функцията на панкреаса, като например хроничен панкреатит, киста на задстомашната жлеза, псевдокисти и други, като подходът е индивидуален, а заместителното лечение с панкреасни ензими продължава до стабилизиране състоянието на панкреаса (при някои пациенти това се осъществява в рамките на няколко месеца или години, при други се налага лечение до живот)
• Злокачествено новообразувание на панкреаса
• Агенезия, аплазия и хипоплазия на панкреаса
• Други разстройства на ендокринната секреция на панкреаса
• Частично или пълно (тотално) отстраняване на панкреаса
• Частично или тотално отстраняване на стомаха
• При наличие на поставен стомашно-чревен байпас
• Увреждания на жлъчния мехур, жлъчните пътища и задстомашната жлеза при болести, класифицирани другаде

Терапевтичният режим, доза и продължителност на лечението се определят от лекуващия лекар в зависимост от вида и тежестта на заболяването, възможностите за други алтернативни методи на повлияване и индивидуалните особености на пациента.

При някои пациенти е възможно вариране в дозата (прием на по-висока или по-ниска от препоръчаната от лекаря) след консултация с лекуващия лекар в зависимост от индивидуалните особености на болния, диетичния план, физическа натовареност и други фактори.

Обикновено е необходим прием и на други добавки, полезни за храносмилателните процеси, а при някои пациенти се препоръчва и прием на регулатори на стомашната киселинност.

Полезна и подробна информация може да намерите на:

• 8 добавки при проблеми с храносмилането
• Инхибитори на протонната помпа
• Н2-блокери

Крие ли рискове провеждането на заместително лечение с панкреасни ензими?

Много от продуктите, предлагани в аптечните мрежи, са свободно достъпни (не ви е необходима рецепта) и много често този тип продукти се причисляват към хранителните добавки.

Преди приема на каквито и да е средства (лекарства, витамини, минерали, добавки, билки, лечебни растения, хомеопатични средства) се препоръчва предварителна консултация с лекуващия ви лекар или друг медицински специалист за намаляване на рисковете от нежелани обрати в терапията и прецизиране на лечението. Самоназначаването на лекарства, включително и хранителни добавки, носи със себе си известен риск от нежелани странични прояви, взаимодействия и токсични ефекти.

Лечението с панкреасни ензими като цяло се толерира много добре от повечето пациенти и рядко води до прояви на нежелани ефекти, дискомфорт и ограничения в извършването на ежедневните дейности.

Най-често наблюдаваните в клиничната практика и съобщавани от пациентите странични ефекти при провеждането на заместителна терапия с панкреасни ензими включват:

• констипация (запек)
• диария
• гадене, по-често без повръщане
• болка и/или дискомфорт в коремната област
• абдоминални крампи
• подуване на корема
• алергични прояви

Най-често пациентите се оплакват от появата на запек, който може да бъде неутрализиран с помощта на естествени средства и методи, главно промени в диетата (включване на достатъчно сезонни плодове и зеленчуци, бобови култури, храни, богати на фибри и биофлавоноиди).

Нежеланите ефекти при някои пациенти трудно се категоризират като такива, тъй като може да се дължат на основното заболяване, за което се приемат ензимите, а не от самия лекарствен продукт.

При чувствителни пациенти са възможни прояви от типа на алергична реакция, по-често слабо проявени, като при доказана алергия към някои от ензимите или допълнителните съставки в добавките (помощни вещества, оцветители, покритие и други) се препоръчва преустановяване на приема и избор на продукт, подходящ за конкретния пациент.

Задължително уведомете вашия лекар за всички медикаменти, които приемате (включително и свободно достъпни, билкови препарати, хомеопатия), тъй като са възможни лекарствени взаимодействия и промяна в ефективността на препаратите.

При провеждането на заместително лечение с панкреасни ензими при наличие на тежки подлежащи заболявания е необходима задължителна предварителна консултация със специалист.

В случай, че приемате ензимите във връзка с проблемно храносмилане и периодични, инциденти оплаквания, може да се доверите и на съветите на вашия фармацевт, както и на листовката, предоставена от фирмата производител.