Глюкагон

Поддържането на оптимални нивата на кръвната захар в организма е важна част от цялостната фина регулация на хомеостазата. Промените в нивата на кръвната захар водят до различни по тежест изяви, някои от които потенциално застрашават живота на болния.

При някои заболявания, например захарен диабет, във връзка с особеностите на болестта е необходим изключително внимателен и строг мониторинг нивата на кръвната захар, тъй като при тези пациенти са възможни резки отклонения от нормата, които крият своите опасности.

Развитието на хипогликемия (спадане нивата на кръвната захар) се отличава с по-високи здравни рискове в сравнение с развитието на хипергликемия (високи нива на кръвната захар) и може потенциално да застраши живота на пациента, излагайки го на различни рискове от усложнения.

Своевременното лечение при хипогликемия, независимо от причините, довели до нейното развитие, минимизира рисковете от усложнения. За целта може да се използва глюкагон, особено в случаите на тежка хипогликемия, при които пациентите са в безсъзнание и не могат да приемат перорално захари.

Какво представлява глюкагон?

Глюкагонът е хормон, произвеждан от алфа клетките на панкреаса. Ефектите му са свързани с повишаване нивото на кръвната захар. В това отношение той е антагонист на инсулина, който от своя страна се грижи да предпази организма от настъпването на хипергликемия.

По същество глюкагонът е пептид, изграден от 29 аминокиселини. Синтезира се като проглюкагон, който се разкъсва протеолитично до глюкагон в алфа-клетките на панкреатичните острови. Проглюкагон се открива също и в храносмилателния тракт, където се превръща в ентероглюкагон.

Когато нивата на кръвната захар започнат да се понижават, глюкагонът използва два метаболитни пътя за освобождаване на глюкоза в кръвта:

• стимулация на разграждането на гликогеновите запаси в черния дроб
• активиране на чернодробната гликонеогенеза (процес, при който от невъглехидратни предшественици се синтезира глюкоза)

Глюкагонът се секретира основно в отговор на хипогликемия, като неговата секреция може да бъде провокирана също и от повишените нива на аминокиселини в кръвта, което се наблюдава при консумация на богата на протеини храна, както и в отговор на повишената физическа активност.

Секрецията на глюкагон, от друга страна, се инхибира от високите нива на глюкоза в кръвта и от хормона соматостатин.

Глюкагонът като медикамент е синтетична версия на човешкия хормон, произведен с помощта най-често на Escherichia coli.

Наличен е под различни лекарствени форми с цел задоволяване потребностите на отделните пациенти. Може да бъде открит под формата на таблетки за перорална употреба (при лека хипогликемия, когато пациентите са в състояние да преглъщат и са в съзнание), както и под формата на флакони (по-рядко ампули) за парентерална употреба.

Парентерално глюкагон може да се приложи подкожно, интрамускулно или интравенозно. За интравенозна апликация обикновено е необходим обучен медицински персонал и се препоръчва извършване в специализирано за целта лечебно заведение (при необходимост може по спешност да се приложи до откарването на пациента до най-близкото лечебно заведение).

За пациентите с определени подлежащи заболявания с хроничен характер глюкагон е достъпен под формата на специално разработен за спешни ситуации комплект, съдържащ флакон с глюкагон, спринцовка и игла, отговарящи на приетите стандарти за антисептика.

При поставяне на интрамускулна или подкожна инжекция от самия пациент или негови близки се препоръчва стриктно спазване на нормите за антисептика и дезинфекция и обтриване на инжекционното място с подходящ дезинфектант.

След приложение на глюкагон ефектите му се наблюдават в рамките на 10 до 15 минути, като при липса на ефект може да се приложи втора доза, успоредно със свързването с лекуващия лекар или екип на спешна медицинска помощ.

При кои състояния се прилага лечение с глюкагон?

Лечение с глюкагон е необходимо най-често за овладяване на проявите при тежка хипогликемия. Всички пациенти със захарен диабет е необходимо добре да познават признаците на хипогликемията, за да могат да предприемат необходимите реакции преди драстично влошаване на тяхното състояние и/или загуба на съзнание.

Едни от най-характерните симптоми на хипогликемия включват усещане за глад, болки в стомаха, тръпки, обливане в студена пот, затруднена концентрация, замайване, световъртеж, ускоряване на сърдечния пулс, гадене с или без повръщане, тремор, слабост, зрителни нарушения и други. При първи прояви на спадане на кръвната захар се препоръчва консумация на съдържащи захар продукти и хранителни напитки (шоколад, кола, сладкиши, вафли и други).

При малък процент от пациентите по-лесен и удачен вариант е приемането на таблетка глюкагон за овладяване на пристъпите на хипогликемия.

В масовия случай и обикновена бучка захар или пакетче захар от 5 грама ще повишат леко нивата на кръвната захар.

Лечение с глюкагон обикновено се налага при тежка хипогликемия и закъсняла своевременна реакция. При загуба на съзнание е необходимо инжектиране на глюкагон на пациента с цел овладяване на състоянието.

В зависимост от възрастта и теглото парентерално (мускулно, венозно или подкожно) глюкагон се назначава в следните дози:

• при възрастни: 1 милиграм (една единица)
• при деца над 6 години и над 20 килограма: 1 милиграм (една единица)
• при деца под 6 години и под 20 килограма: 0,5 милиграма

При липса на ефект (пациентът все още е в безсъзнание) дозата може да се повтори и задължително се уведомява лекуващия лекар.

При перорален прием дозата за възрастни се изчислява на между 4 и 20 грама единична доза, която може да бъде повторена след 15 минути при липса на желания ефект.

При наличие на пациент в безсъзнание след инжектирането на глюкагон е необходимо поставянето му в странична позиция, тъй като при идване в съзнание е възможно да настъпи повръщане и при позиция по гръб пациентът ще се задави. Страничната позиция предпазва от поглъщане или попадане в дихателните пътища на повърнати материи.

Пациентите със захарен диабет е необходимо да предупредят своите близки, роднини и колеги за своето състояние и да им покажат и обяснят как да боравят с комплекта за спешна помощ с глюкагон. При загуба на съзнание болните няма как сами да се инжектират, околните са тези, които трябва да вземат необходимите мерки.

Лечение с глюкагон може да се приложи и при някои други състояния (например в комплексните мероприятия при някои видове отравяния, в комплексната терапия на някои заболявания със системен характер и други), но само под медицински надзор.

Рискове и нежелани ефекти при лечение с глюкагон

Като всеки лекарствен продукт и при употребата на глюкагон са възможни рискове, нежелани ефекти и усложнения вследствие приема му.

Важна особеност е, че нежелани реакции се описват при по-малко от един процент от пациентите и медикаментът се отличава с висока безопасност и добър профил.

Все пак изява на различни по тежест странични ефекти са възможни, като едни от най-честите включват:

• гадене
• повръщане
• замайване
• световъртеж

По-рядко описвани, но възможни странични реакции вследствие употребата на глюкагон включват:

• обрив по кожата
• алергични прояви (обрив и промени по кожата, задух и затруднено дишане, подуване на лицето, устните, езика и други)
• намаление (хипотония) или повишение (хипертония) на кръвното налягане
• сърцебиене
• респираторен дистрес
• прояви на хипогликемия
• загуба на съзнание

Повишен риск от поява на нежелани ефекти се описва при едновременна употреба на глюкагон с някои други медикаментозни средства. Сериозни и тежки лекарствени взаимодействия не се описват, но са възможни такива с леки до умерени по тежест прояви.

По тази причина не се препоръчва (или се прилагат с повишено внимание) едновременната употреба на глюкагон с някои от следните лекарства:

• аргатробан
• бивалирудин
• далтепарин
• еноксапарин
• фондапаринукс
• хепарин
• варфарин
• някои видове инсулин
• лепирудин
• протамин
• индометацин
• магнезиев хлорид
• магнезиев сулфат
• магнезиев цитрат

Не се препоръчва консумация на алкохол, прием на наркотични средства и забранени вещества при лечение с глюкагон във връзка с промени в ефективността на лекарството и риск от тежки нежелани прояви.

По време на бременност като цяло не се препоръчва лечение с глюкагон освен в случаите на доказана необходимост и под медицински контрол. Поради липсата на достатъчно изследвания и проучвания за безопасността на лекарството по време на кърмене и степента му на преминаване през майчиното мляко, не се препоръчва лечение с глюкагон в периода на лактация. Това може да стане само под изричното знание и контрол на лекуващия лекар с или без преустановяване на кърменето.

Противопоказана е употребата на глюкагон при наличие на подлежащи заболявания, като например феохромоцитом, инсулином, глюкагоном, тъй като лечението с глюкагон може да влоши тяхното протичане, да обостри състоянието на болния, предизвиквайки различни по тежест усложнения.

Винаги се консултирайте с вашия лекар относно безопасността на приеманите от вас лекарства и рисковете от лекарствени взаимодействия и нежелани реакции.

Контролирано от съответните медицински специалисти (личен лекар, ендокринолог или друг) лечение с глюкагон не крие рискове за болния и е животоспасяващо средство в случай на тежка хипогликемия, придружена със загуба на съзнание.