Промени в организма при треска
В резултат от повишението на телесната температура и от патологичните промени, които са свързани с основното заболяване, се наблюдават редица метаболитни и функционални промени в организма при треска.
Промени в организма при треска, свързани с обмяната на веществата
Метаболитните промени са обусловени от повишената телесна температура, естеството на инфекцията, интоксикацията, потиснатия апетит и нервно-ендокринните нарушения.
- Основната обмяна се повишава с 25-30%, рядко с 60% над изходното ниво, вследствие на увеличената секреция на щитовидни хормони.
- Въглехидратна обмяна - повишената симпатико-адренална активност стимулира гликогенолизата и предизвиква хипергликемия. При тежка и продължителна треска гликогеновите резерви в черния дроб могат да се изчерпят и да се наблюдава хипогликемия.;
- Мастна обмяна - наблюдава се засилено бета-окисление на мастните киселини, кетонемия и кетонурия, което води до метаболитна ацидоза.;
- Белтъчна обмяна - треската предизвиква усилен разпад на белтъци, което също допринася за метаболитната ацидоза. Повишава се нивото на остатъчния азот в кръвта, както и отделянето му с урината. Поради потиснатия апетит е намален вносът на белтъци, което в съчетание с увеличеното изнасяне на азот от организма води до отрицателен азотен баланс.;
- Обмяна на витамини - при треска, дължаща се на хронични инфекции, може да възникне хиповитаминоза поради ускореното разграждане на аскорбиновата киселина и витамините от групата В-комплекс. В такива случаи е целесъобразна консумация на храни с високо съдържание на витамини или витаминна суплементация.
Промени в организма при треска, свързани с нервната система
Отделяните при треска ендогенни пирогени водят до промени в терморегулаторната система на ЦНС и могат да доведат до безсъние, отпадналост, лесна уморяемост и главоболие. Тези симптоми са налице при инжектиране на пирогени при доброволци. В електроенцефалограмата преобладава алфа-ритъм, което е характерно за състояния, потискащи функцията на ЦНС. Симпатиковият тонус е повишен през първия стадий на треската. Повишена е пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера.
При някои инфекциозни заболявания могат да са на лице и по-тежки състояния като сънливост, бълнуване, халюцинации, дори и загуба на съзнание. Тъй като такива се наблюдават и при умерено повишение на температурата, те се свързват не толкова с промяната в терморегулацията, колкото със спецификата на етиологичния агент и причинената от него интоксикация и повишение на нивото на бета-ендорфин в гръбначно-мозъчната течност.
При около 5% от случаите на треска при децата на възраст до 5 години, при бързо повишение на телесната температура се наблюдават фебрилни припадъци. Най-често фебрилните припадъци възникват в първия стадий на треската, траят от 2 до 5 минути и отзвучават спонтанно. Важно е фебрилните припадъци да бъдат отдиференцирани от припадъците, които се наблюдават при менингит, епилепсия и други по-сериозни заболявания.
Промени в организма при треска, свързани със сърдечно-съдовата система
През първия стадий на треската артериалното налягане е повишено поради повишения симпатиков тонус, кръвотокът във вътрешните органи е усилен, а притокът на кръв към кожата е намален поради спазъм на кожните кръвоносни съдове. Ударният и минутният обем на сърцето също са увеличени. По време на третия стадий на треската, при критично спадане на температурата, артериалното налягане не може бързо да се понижи, в резултат на което има голяма вероятност да настъпи колапс, вследствие на рязкото разширяване на кожните кръвоносни съдове.
Сърдечната честота е увеличена през първите два стадия на треската. На всеки 1°С повишение на телесната температура, сърдечната дейност се увеличава средно с осем удара в минута. Ефектът се дължи на локалното затопляне на синусовия възел и на повишения симпатиков тонус. В отделни случаи вместо тахикардия може да се наблюдава брадикардия - намалена сърдечна честота. Подобна дисоциация между температура и пулс се наблюдава при коремен и възвратен тиф, бруцелоза и лептоспироза. Обикновено това са заболявания, които се характеризират със значителна интоксикация, при които влиянията върху сърдечната функция са доминирани от потискащия ефект върху миокарда на токсични вещества с екзогенен и ендогенен произход.
Промени в организма при треска, свързани с дихателната система
В началния стадий на треската дишането е забавено, което допринася за повишаване на телесната температура. Във втория стадий дишането се учестява (тахипнея), но е повърхностно, така че минутната белодробна вентилация почти не се променя. Тахипнеята е резултат от възбуждане на дихателния център от повишената температура на кръвта. Кислородната консумация при треска се увеличава средно с 13% за 1°С повишение на температурата, което може да влоши състоянието на пациенти със сърдечна или дихателна недостатъчност.
Промени в организма при треска, свързани с храносмилателната система
По време на треската се наблюдава потискане на апетита и намаляване на секреторната, двигателната и екскреторната функция на стомашно-чревния тракт. Слюнната секреция е намалена, а езикът е сух и обложен. Намалена е и стомашната секреция и киселинността. Перисталтиката е забавена. При тежка и продължителна треска и задръжка на стомашно съдържимо се наблюдават оригване, гадене и повръщане. Гнилостните процеси в червата се засилват и се появява метеоризъм. Общото състояние може да се утежни от резорбцията на токсични продукти.
Промени в организма при треска, свързани с бъбречно-отделителната система и водно-солевия баланс
- През първия стадий на треската се наблюдава загуба на вода, в резултат на повишено артериално налягане и ефективно филтрационно налягане в бъбречните гломерули. Настъпва полиурия.
- През втория стадий се задържат натрий и вода в резултат на увеличената секреция на алдостерон, налице е олигурия.
- През третия стадий се увеличава отделянето на натрий, хлориди и вода с урината и потта.
Възможно е да настъпят и качествени изменения в урината - появяват се белтъци (функционална протеинурия). Протеинурията изчезва скоро след нормализирането на температурата. Наблюдава се кетонурия, а в някои случаи - цилиндрурия, в резултат на токсично увреждане на епитела на бъбречните тубули.
Промени в организма при треска, свързани с ендокринната система
При треска са активирани почти всички ендокринни жлези, но предимно хипофизарно-надбъбречната система и щитовидната жлеза.
Промени в организма при треска, свързани с опорно-двигателната система
Често проявите на треска включват болки в мускулите (миалгия) и ставите (артралгия), които се дължат на периферното повишение на ПГЕ2 от пирогените.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
Библиография
https://www.scientificamerican.com/article/what-causes-a-fever/
https://www.medicalnewstoday.com/articles/9895.php
https://www.indiatoday.in/lifestyle/wellness/story/high-fever-body-temperature-rise-fighting-infection-fever-pyrogens-bacteria-viruses-lifest-1070738-2017-10-26
Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО
Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“
А. Стойнев, Д. Илучев; "Основи на патофизиологията"
Коментари към Промени в организма при треска