Секреция на стомашен сок

Клетките на стомашната лигавица произвеждат различни вещества – пепсиноген, слуз, алкален сок и солна киселина. Жлезите на стомаха са различни в различните негови части – кардиална, фундусна и пилорна част.

Жлезите на фундуса и на тялото на стомаха са изградени от четири основни вида клетки:

• главни (пептични) клетки – произвеждат пепсиногени;
• пристенни (париетални) клетки – секретират солна киселина и вътрешен фактор на Castle. Те са снабдени с екстра- и интрацелуларни каналчета.;
• мукозни клетки – отделят слуз;
• ентероендокринни клетки – произвеждат гастрин и соматостатин.

Стомашната лигавица се състои от слой цилиндрични епителни клетки, които произвеждат мукус, който формира дебел слой от алкална слуз. Този слой предпазва стомашната лигавица от киселинни, механични, термични и ензимни въздействия. Стомашната лигавица се характеризира с наличието на множество хлътвания, наречени стомашни ямки. В дъното им се отварят каналчетата на стомашните жлези.

Количество и състав на стомашния сок

Количеството на стомашния сок, което се отделя за 24 ч е около 2-3 l, а относителната му маса е 1006-1009. Стомашният сок съдържа 0,7 % неорганични и 0,4 % органични вещества, влючително и ензими. Киселинността на стомашния сок се дължи на солната киселина, която е най-важната от неорганичните съставки. Секрецията на стомашен сок от фундуса е със средно рН 1,5 (0,9-2). В хода на секрецията концентрацията на солна киселина е различна и се покачва с увеличаване скоростта на сокоотделянето.

Важно е високото съдържание на карбоанхидраза в пристенните клетки за процеса на образуване на солна киселина. Потискане продукцията на тази киселина се извършва чрез карбоанхидразни инхибитори.

Образуването на солната киселина става по описания по-долу механизъм:

Активната секреция на хлорни аниони от клетките в лумена на каналчетата започва, като в тях се създава отрицателен потенциал от -40 до -70 mV. Този процес се следва от дифузия на калиеви йони в същата посока. В цитоплазмата на пристенните клетки водата се дисоциира на ОН^- и Н⁺. Водородните катиони се секретират активно в каналчетата, като се разменят с калиеви катиони. Това е активен процес, който се катализира от К⁺-Н⁺-АТФ-аза.

Водата играе важна роля в секрецията на стомашния сок. Чрез осмоза водата преминава от клетките в каналчетата. По този начин крайната секреция на каналчетата е HCl в концентрация 160 mmol/l и KCl - 17 mmol/l. Въглеродният диоксид, който се получава при обменните процеси в клетките или този който постъпва от кръвта, се свързва с вода и под действието на карбоанхидразата се образува Н₂СО₃, която веднага дисоциира водородни катиони и СО^-₃. Водородните катиони се свързват с ОН^- и се образува вода, а СО^-₃ дифундират в кръвта през клетъчните мембрани. Въглеродният диоксид има значение за химичните реакции, при които се образува солна киселина. Такава например е реакцията на инхибиране на карбоанхидразата с ацетазоламид, която почти напълно потиска секретирането на солна киселина.

HCl предизвиква ефекти на денатурация и набъбване на белтъците, върху които ензимите действат по-лесно. Тя поддържа рН-оптимум подходящ за действието на стомашните ензими, също така превръща пепсиногена в пепсин и разтваря колагенните влакна на съединителната тъкан и заедно с пепсина разрушава структурата на някои растителни храни. Солната киселина има бактерицидно действие, убива всички микроорганизми с изключение на Helicobacter pylori. Тя превръща просекретина в секретин, както и пресича казеина на млякото. За нормалното протичане на процеса на секреция на стомашен сок има значение секрецията на слуз, заради която солната киселина не оказва разрушително действие върху стомашната стена. Слузните клетки на пилорните жлези отделят главно обилна, рядка слуз и малки количества пепсиноген.

Едновременно с тях по лигавицата между жлезите се разполага слой от слузни клетки. Те образуват и отделят големи количества слуз, която е с алкална реакция и е много по-гъста. Тази слуз образува пласт дебел над 1 mm, с който покрива повърхността на лигавицата. Наличието на специфичен антиензим против силния протеолитичен ефект на пепсина в слузта оказва защитно действие.

Други протективни фактори представляват неутралните гликопротеиди с високо съдържание на невраминова киселина. Те са устойчиви на пепсин и неразтворими в солна киселина.