Физиология на храносмилателната система

Благодарение на храносмилателната система, човешкият организъм се снабдява с хранителни вещества, вода, витамини и соли. Храносмилателната система се състои от стомашно-чревен тракт, който наподобява дълга нагъната тръба. В храносмилателната тръба протичат основните физиологични процеси на храносмилателната система, а именно прием на храна, механично и химично разграждане на храната, превръщането на консумираната храна в нискомолекулни съединения, придвижване на храната, секреция на храносмилателни сокове, ензими и други вещества, резорбция на вода, йони, витамини, хранителни вещества и отделяне на отпадните неусвоени продукти от храносмилането.

Функциите на храносмилателната система са подложени на прецизна регулация. Стомашно-чревният тракт се инервира от централната и от ентералната нервна система. Ентералната нервна система контролира двигателните функции на храносмилателния тракт, транспорт през стомашно-чревната лигавица, локални кръвен поток, имунната функция. Централната нервна система обаче е главният регулатор и координатор на функциите на храносмилателната система. Кръвоснабдяването на органите се осъществява от truncus celiacus, a.mesenterica superior и a. mesenterica inferior.

Лигавицата, постилаща храносмилателната система е населена от множество микроорганизми. Повечето от тези микроорганизми са коменсали - не предизвикват заболяване. Наличието на бактерии в лумена на червата способства за извършване на процеси, като разграждане и ферментация на различни вещества и токсини.

По цялата дължина на тънките черва се срещат лимфоидни фоликули, които способстват за навременната защита на стомашно-чревната лигавица, от проникването на патогенни причинители.

Двигателната активност на стомашно-чревния тракт е представена от няколко вида координирани движения на мускулната обвивка, благодарение на които се осъществява смесване и придвижване на стомашното съдържимо. Видът и активността на тези движения зависи от времето на хранене. Те се регулират от различни нервни и хуморални механизми. Секреторната активност на храносмилателната система се изразява в производство и отделяне на храносмилателни ензими, мукус, вода. Тази секреция се осъществява от специализирани екзокринни жлези. По цялата дължина на целия стомашно-чревен тракт се отделят различни секрети.

Приетата през устата храна се подлага на химично разграждане, което се нарича смилане. Смилането на хранителните вещества се обуславя от действието на голям брой ензими. Тези ензими се съдържат в слюнката, стомашния сок, панкреатични сок и чревния сок. В лумена на тънкото черво разградените хранителни вещества се резорбират и попадат в междуклетъчното пространство, а от там в кръвта и лимфата. В дебелото черво също се осъществява резорбция на вода и електролити.

Черният дроб също е орган на храносмилателната система, който играе ключова роля в усвояването на хранителни вещества. Той е биохимичната лаборатория на организма, в която се осъществяват важни метаболитни функции на белтъчната, въглехидратната и мастната обмяна.