Инервация на гладката мускулатура и жлезите на храносмилателната система

Както всички останали системи в тялото, така и храносмилателната има своя собствена инервация. Тя се осъществява от ентералната нервна система и от централната нервна система. Централната нервна система посредством симпатиковите и парасимпатиковите пътища е главният регулатор и координатор на функциите на храносмилателната система.

Ентерална нервна система

Ентералната нервна система осъществява вътрешната инервация на храносмилателната система. Тя участва в контрола на двигателните функции на храносмилателния тракт, локалния кръвен поток, ендокринната и имунната функция и транспорта през стомашно-чревната лигавица. Ентералната нервна система е изградена от неврони и глиални клетки, организирани в ганглии, разположени в стените на органите на храносмилателната система. Тя има два ганглийни плексуса: миентерален на Ауербах и субмукозен на Майснер. Миентералният плексус (plexus myentericus Auerbachi) е разположен между циркулярния и надлъжния слой на мускулната обвивка на храносмилателния тракт. Субмукозният плексус (plexus submucosus Meissneri) е разположен в субмукозата. Той е най-силно развит в тънкото черво.

Ентералната нервна система до голяма степен функционира автономно. Тя извършва рефлексна дейност в отсъствието на сигнали от ЦНС. Медиатори на ентералните неврони са ацетилхолин, субстанция Р, вазоактивен интестинален пептид, азотен оксид. Аферентните неврони на ентералната нервна система са локализирани в субмукозния и миентералния плексус. Те се наричат още вътрешни първични аферентни неврони. Междинните неврони се разполагат между аферентните и моторните неврони. Моторните неврони са възбудни и задръжни. Аксоните им достигат до вътрешния мускулен слой. Прицелните клетки за действието има са стомашно-чревните мускулни клетки, интерстициалните клетки на Кахал, невроендокринните и секреторните клетки.

Вегетативна инервация

Посредством аферентни и еферентни вегетативни нервни влакна, централната нервна система регулира функциите на ентералната. Парасимпатиковите пътища се делят на:

• еферентни парасимпатикови пътища – преганглийните неврони на парасимпатикуса са локализирани в мозъчния ствол и в сакралната част на гръбначния мозък. Парасимпатиковата инервация от фаринкса до горната част на низходящото дебело черво се осъществява от двата блуждаещи нерва.
• аферентни парасимпатикови пътища – те носят сетивна информация от стомашно-чревния тракт до централната нервна система. Дразненето на аферентните неврони води до активиране на ваго-вагални рефлекси, които регулират храносмилателните функции от устната кухина до дебелото черво.

Освен парасимпатикова, храносмилателната система има и симпатикова инервация. Преганглийните симпатикови неврони са локализирани в страничните рога на гръбначния мозък от първи гръден до трети лумбален сегмент. Техните аксони достигат до паравертебралните или до превертебралните ганглий. Симпатиковата нервна система участва в регулацията на мотилитета, секрецията и кръвоснабдяването на храносмилателната система.