Сетивна функция на кожата

Повърхностната кожна сетивност включва възприемането на усещанията за допир, топло и студено и за болка. Сетивната функция на кожата включва някои основни процеси като рецепцията на дразненето, тоест трансформирането на външните стимули в нервен импулс, провеждането му по аферентни нерви до различните отдели на централната нервна система и накрая висшия му анализ в мозъчната кора.

В механизма на стимулиране на капсулираните рецептори важна роля играят медиаторите ацетилхолин и норадреналин. Под влияние на механични колебания или химични реакции в рецептора настъпват конформационни промени в молекулите на белтъка. Промените водят до деполяризация на мембраната, при което се създава дифузионен потенциал от нахлуването на натриеви йони и излизането на калиеви йони. При деполяризацията възникват импулси, които по нервните влакна достигат до ЦНС. Величината на енергията, която въздейства върху кожата, трябва да бъде достатъчна над прага на чувствителността на рецептора. На всеки сетивен нерв отговаря съответна зона на кожата - дерматом.

Електрофизиологичният подход потвърждава съществуването на специфични функционални аферентни единици. Установени са три категории - механорецептори, терморецептори и рецептори за болка (ноцирецептори). Механорецепторите се разделят на бавноадаптиращи се (телца на Rufini) и бързоадаптиращи се (свободни нервни окончания около космените фоликули, телцата на Wagner-Meissner, ламеларните рецептори на Vater-Pacini, Golgi-Mazzoni). Сетивността за допир и натиск е проявена най-добре по воларните повърхности на дисталните фаланги на пръстите. При рязка температурна промяна се различава температурна разлика до 0,5° С, докато при бавни промени, разлики от 5-7° С остават неразпознати.