Еферентна инервация

Еферентната инервация бива два вида - симпатикова и парасимпатикова. Тя може да промени цялостно активността на храносмилателната система, както и на отделните й органи.

Еферентна симпатикова инервация

Симпатиковите нерви произхождат от страничните рога на сивото вещество на гръбначния мозък, от Th8- до L3-сегмент. Тяхната стимулация води до отпускане мускулатурата на стомаха, тънкото и дебелото черво и повишават тонуса на сфинктерите.

Задръжните ефекти се осъществяват по два начина: норадреналинът има пряк инхибиторен ефект върху активността на гладката мускулатура или непряк чрез интрамурален нервен апарат на стомашно-чревния тракт. Обикновено симпатиковата стимулация незначително увеличава или задържа секреторната дейност на храносмилателните жлези. Симпатиковото дразнене може да предизвика и вазоконстрикция на кръвоносните съдове.

Еферентна парасимпатикова инервация

Еферентната парасимпатикова инервация намалява тонуса на сфинктерите, усилва моториката им и ги отпуска. Този вид инервация се осигурява от n.vagus за стомаха, хранопровода, тънкото черво, както и за colon ascendens, colon transversum. Еферентната парасимпатикова инервация за colon descendens, colon sigmoideum и rectum се осъществява от n. pelvicus.

Преганглийните неврони превключват на постганглийните на част от plexus myentericus, така че дразненето на парасимпатиковите влакна повишава активността на този плексус и облекчава осъществяването на повечето интрамурални рефлекси.

Парасимпатиковата стимулация увеличава секрецията на: слюнката, на стомашния, панкреатичния и чревния сок от брунеровите жлези на дванадесетопръстника и от дисталната част на дебелото черво. Почти напълно от локална стимулация се осъществява отделянето на сок от останалите части на тънкото и дебелото черво.

Два вида нервни плексуси се намират в стомашната и чревната стена. Единият се нарича plexus submucosus Meissneri и се намира между циркулярния мускулен слой и muscularis mucosae. Другият е plexus myentericus Auerbachi, който се намира между надлъжния и циркулярния мускулен слой. Елементите, от които се състоят тези плексуси, са ганглийни клетки, а именно пре- и постганглийни парасимпатикови и постганглийни симпатикови и аферентни влакна.

Функцията, която изпълняват тези влакна е да поддържат ритмичността и интензивността на съкращенията, както и тонуса на мускулатурата. Движенията на villi intestinales се координират от plexus submucosus. Същият плексус регулира секрецията на някои храносмилателни жлези. Движенията на надлъжната и циркулярната мускулатура се координират от plexus myentericus.

Дразненето на plexus myentericus Auerbachi предизвиква повишена активност на червата. Тя се изразява в следните четири основни ефекта - увеличен тонус на чревната стена, повишена скорост на провеждане на перисталтичните вълни по нея, увеличена сила и честота на ритмичните съкращения. При дразненето им някои от тези влакна от този плексус обуславят задържане. Тези нервни влакна секретират АТФ (наречени са пуринергични) или друг сходен медиатор с наличие на пуринова база. Влакната, които се възбуждат са най-вече холинергични, като техен медиатор е ацетилхолина. Това е и причината те напълно да се блокират от атропин. Силно повлияван от парасимпатиковите нервни влакна е plexus myentericus Aurbachi.

Двата плексуса се обединяват от интрамуралния нервен апарат. Той има особена роля за включването на много местни чревни рефлексни механизми, които повишават моториката на чревната мускулатура и локалната секреция от субмукозните жлези.

Стомашно-чревната моторика и секреция се повлияват специфично от медиаторите на вегетативните нерви. При състояния на стрес, бедствени ситуации, емоционално напрежение, както и при тежка физическа работа се отделя обилно количество адреналин. В резултат на това се преустановяват или значително се забавят движенията и секрецията на стомашно-чревния тракт, тъй като адреналинът има задръжен ефект. Обратният, усилващ ефект върху стомашната секреция и моторика оказват серотонинът, ацетилхолинът и холинът.

От лигавицата на стомаха и червата се отделят стомашно-чревни хормони, които представляват пептиди или техни производни. Те участват в хуморалната регулация на стомашно-чревната моторика и секреция. Тези хормони постъпват в кръвта и се отнасят до жлезите или мускулите, където проявяват своите ефекти. С по-важно значение се отличават следните основни хормони: гастринът, секретинът, холецистокинин-панкреозиминът, вазоактивният интестинален пептид, гастроинхибиращият пептид, мотилинът, субстанция P, химоденинът, соматостатинът, виликининът и бомбезинът. В стомашно-чревния тракт се отделят още: серотонин, глюкагон от А-клетките на стомашната лигавица, енкефалини, неуротензин, адренокортикотропен и тиреоиден хормон.