Слюноотделяне

В устната кухина след прием на храна или само при мисълта за нея се отделя воднист секрет, наречен слюнка. Главната част от този секрет се произвежда от слюнчените жлези, но в състава му влизат още гингивална течност, микроорганизми и остатъци от храна.

Слюнчени жлези

Образуването на слюнката се осъществява в големите чифтни слюнчени жлези и малките жлези разположени по лигавицата на устната кухина.Glandulae sublinguales (подезичните слюнчени жлези) и glandulae submandibulares (подчелюстни слюнчени жлези) са изградени от серозни и муцинозни клетки и отделят смесена слюнка, докато от glandula parotis (околоушната слюнчена жлеза) се отделя серозна слюнка, която съдържа алфа-амилаза. Големите слюнчени жлези произвеждат 90% от слюнката. Малките жлези на небцето, както и корена, и ръбовете на езика са чисто муцинозни. Те произвеждат 10 % от слюнката.

Главните слюнчени жлези са сложни туболо-алвеоларни жлези, които са изградени от ацини, групирани в малки делчета. Луменът на всяка ацина е свързан с интеркалирано каналче, което е свързано със стриирано каналче. Стиираните каналчета са свързани с главно каналче, което свързва жлезата с устната кухина. Ацините са основните секреторни единици на слюнчените жлези. Всяка една ацина е изградена от 15 до 100 серозни или мукозни клетки.

Механизми на секреция на слюнка

Според най-разпространения механизъм за секрецията на слюнката водеща роля при секрецията на електролити има и трансцелуларната секреция на хлорни йони, която протича на два етапа. По време на първия етап хлорните йони навлизат в клетката по симпортен механизъм, а по време на втория преминават в лумена на ацините по концентрационен градиент. Така концентрацията на аниони в лумена се увеличава и се създава осмотичен градиент, който обуславя парацелуларната секреция на натриеви и калиеви катиони. Секретираните в лумена йони предизвикват осмотично теглене на вода. Така се формира секрет, наречен първична слюнка. От лумена на ацините първичната слюнка попада в интеркалиращите каналчета, а от там и в стриираните. Преминавайки през стиираните каналчета първичната слюнка се модифицира и се получава крайна слюнка.

Съставът и количеството на смесената слюнка варират в зависимост от вида и естеството на приетата храна. Денонощно нейното средно количество е 1-1,5 (0,5-2) литра, осмолалитетът е около 200 mosm, рН й варира между 6,7-7,4 (средно 6,8), а относителната й маса е средно 1002-1012. Това рН е оптимално за поддържане на нормалната флора и разтворимостта на калциевите карбонати и фосфати в устата, както и за поддържане активността на амилолитичните ензими в слюнката.

Със слюноотделянето и съответно с амилолитичните ензими съдържащи се в слюнката - малтаза и амилаза, започва смилането на въглехидратите още в устната кухина. Амилазата разгражда полизахаридите до дизахариди, а малтазата – дизахаридите до монозахариди. Муцинът в слюнката слепва раздробените частици, като оформя хапката и същевременно улеснява гълтането й. В сравнение с плазмата слюнката съдържа по-малко Na+ и Cl-, за сметка на повечето К+ и HCO₃-. Първичната слюнка съдържа муцин или амилаза, в електролитен разтвор, който не се различава от този на екстрацелуларната течност. При преминаването си през каналчетата нейният състав значително се променя – там тя се подлага на секреция и резорбция. Близо до ацините в проксималния край на слюнченото каналче се секретират хидрокарбонатни йони. Ензимът карбоанхидраза катализира този процес, като от H₂O и CO₂ се образува H₂CO₃, която се дисоциира на HCO₃- и H+. Същевременно с този процес, по дължината на цялото каналче се извършва активна резорбция на Na+, като частично те се разменят с К+. Това е причината за намаляване концентрацията на Na+ повече, отколкото се увеличава тази на К+ в крайната слюнка.

По отношение на средата, луменът става електроотрицателен с приблизително 70 mV, поради именно тези количествени съотношения на реабсорбцията на Na+ и секрецията на К+. Това осигурява пасивна реабсорбция на допълнителни количества хлорни аниони, като концентрациите на Na+ и Cl- са само 15 mmol/l, тоест около 1/7 - 1/10 от тези в кръвната плазма, докато концентрациите на К+ е около 30 mmol/l, или 7 пъти по-голяма.

За слюноотделянето от значение са минералкортикоидите на кората на надбъбречните жлези – алдостеронът регулира секрецията и реабсорбцията на К+ и Na+ в слюнчените каналчета. При повишеното отделяне на алдостерон, реабсорбцията на Cl- и Na+, както и секрецията на К+ се засилват, така че концентрациите на Cl- и Na+ се намаляват почти до нула, докато тази на К+ се повишава още повече.