Начало Медицинска енциклопедия Физиология Физиология на храносмилателната система Значение на секреторната активност в храносмилателната система Слюноотделяне Функции на слюнката

Функции на слюнката

Функции на слюнката - изображение

Слюнката е водна субстанция, която се произвежда от слюнчените жлези и секретира в устната кухина. Тя съдържа 98% вода, електролити, слуз, бели кръвни клетки, гликопротеини, ензими, антимикробни средства. Ензимите, които се намират в склюнката са от съществено значение за започване на храносмилането на скорбялата и мазнините. Тези ензими играят роля при разграждането на частиците на храната, останали между зъбите. Слюнката има значение за овлажняването на храната, като по този начин предпазва лигавичните повърхности от нараняване.

Състав на слюнката

Основните вещества, които се съдържат в слюнката, са:

  • вода;
  • слюнна амилаза – нарича се още алфа-амилаза (птиалин). Този ензим катализира хидролизата на скорбялата и гликогена.;
  • липаза – ензим, който хидролизира мазнините. Тя се секретира от серозните клетки на жлезите, разположени по дорзалната повърхност на езика.;
  • лактоферин – протеин с антибактериално действие. Този ефект се дължи на способността му да свързва свободното желязо, без което микроорганизмите не могат да се размножават.;
  • имуноглобулини - също са протеини с антибактриално, антивирусно и антимикотично действие. В слюнката в най-голямо количество се открива имуноглобулин А;
  • пептиди – хистанини, дефензини, цистини, лизозим, пероксидаза и белтъци богати на пролин. Хистанините и дефензините са антибактериални пептиди. Цистатините са няколко вида слюнни протеина, които инхибират цистеиновите протеази. Те притежават силни антибактериални и антивирусни свойства. Цистатините потискат репликацията на някои вируси, включително и на херпес симплекс. Пероксидазата и лизозимът са ензими с антибактериални свойства. Богатите на пролин белтъци се секретират от околоушната и подчелюстната жлеза. Те са богати на пролин, глицин и глутамат.;
  • мукус – група гликопротеини, които изграждат високоеластична покривка на устната кухина, която функционира като защитна бариера;
  • нискомолекулни органични състави – глюкоза, урея, амоняк, креатинин, пикочна киселина;
  • неорганични съставки – натрий, хлор, калий, калций, магнезий, фисфати, тиоцианат.

Функции на слюнката

Слюнката притежава разнообразни функции, които се дължат на специфичния и състав и на течната и консистенция. Основните функции на слюнката са:

ядене

  • механична функция – изразява се в процесите на слепване на отделения муцин с хранителните частици, оформянето на хапката и нейното гълтане. Слюнката има благоприятен ефект върху двигателната дейност на говорния апарат.;
  • храносмилателна функция – тя се изразява в действието на амилолитичните ензими, намиращи се в слюнката (липаза и амилаза). Благодарение на тях смилането на въглехидратите и мазнините започва още в устната кухина. Слюнката благоприятства вкусовата рецепция и служи като разтворител на хранителните вещества.;
  • защитна функция – изразява се в способността на съставките на слюнката са разграждат и да отмиват попаднали в устната кухина вредни и ненужни за организма вещества, каквито са киселините и песъчинките. Поддържането на нормалната бактериална флора, както и чистотата на устата и зъбите, също се подпомагат от свойствата на слюнката. Тя съдържа вещества притежаващи неутрализиращо действие. Такива са атакуващи бактериите – протеолитични ензими и тиоцианитните йони. Ензимите подпомагат навлизането на тиоцианитните йони в бактериите, където те придобиват бактерицидни свойства. Слюнката съдържа и лизозим – вещество с антибактериални свойства. В нейния състав са включени и антитела, които могат да обезвреждат бактериите, намиращи се в устната кухина.;
  • екскреторна функция – слюнката представлява съществен път за екскреция на натрупали се в нея вредни вещества, като урея, креатинин, пикочна киселина или на попаднали в организма вредни вещества и агенти, каквито са някои вируси, живакът, оловото. В състояние на ацидоза чрез слюнката могат да бъдат отделяни кисели продукти, а при бъбречна недостатъчност се отделя урея. Слюнката притежава и буферна активност – участва в поддържането на киселинно-алкалното равновесие в човешкия организъм;
  • терморегулаторна функция – слюнката подпомага топлоотделянето чрез изпарение на водата при животни, които нямат потни жлези;
  • дентотрофна функция – слюнката представлява течна среда, в която се осъществяват обменни процеси. Тя защитава зъбите, като предоотварява тяхната деминерализация.
4.4, 7 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.biologydiscussion.com/human-physiology/digestive-system/functions-of-saliva-human-physiology/62576

http://www.lion.co.jp/en/oral/role/03.htm

https://www.pum.edu.pl/__data/assets/pdf_file/0007/141559/Saliva-2017-18.pdf

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАлт. медицинаФизиологияНовиниЛюбопитноЛайфстайлХранене при...ИзследванияКлинични пътекиЗдравни съветиСнимкиЛеченияБотаникаИсторияЗаболявания (МКБ)СимптомиСпортРецепти