Разграждане на въглехидрати

С храната се приемат въглехидрати под формата на моно-, ди- и полизахариди.

Скорбялата е верига, която е изградена единствено от 1,4-α-връзки. Тя и дериватите й са единствените полизахариди, които в храносмилателната система се разграждат до определена степен. Молекулите глюкоза при гликогена образуват предимно дълги вериги (1,4-α-връзки), но също така вериги и с известна разклоненост (1,6-α-връзки). За амилопектинът е характерно, че е съставен от 80-90 % нишесте и има подобно устройство, с тази разлика че има по-малко разклонения. Въглехидрати, които се приемат с храната са монозахаридите - глюкоза и фруктоза, захарозата (захар) и дизахаридите - лактоза (млечната захар).

Разграждането на въглехидратите започва още в устната кухина. Малтазата на слюнката хидролизира малтозата, а птиалинът (α-амилазата) хидролизира полизахарида скорбяла. В стомаха тяхното действие продължава до 1 ч, което всъщност е времето за пълното просмукване на постъпилата в стомаха храна от стомашния сок. След това, поради ниското рН на стомашната секреция действието им се прекратява, тъй като рН-оптимумът за слюнчената амилаза е 6,7-7,4.

Карбоанхидразите на панкреатичния сок имат висока амилолитична активност. Слюнчената, панкреатичната и чревната α-амилаза хидролизират 1,4-α-връзките, но не оказват въздействие върху 1,6-α-връзките, крайните 1,4-α-връзки, както и на 1,4-α-връзките намиращи се в съседство с разклонения. Получените в този процес на разграждане продукти са олигозахариди - дизахаридът малтоза, тризахаридът малтотриоза, както и някои малко по-големи полимери с глюкоза в 1,4-α-връзките и разклонени полимери - α-лимит-декстрини, които съдържат около 8 на брой глюкозни молекули.

Превръщането на олигозахаридите в монозахариди е следващата степен на хидролиза, която се катализира от лактазата, малтазата, захаразата и α-лимит-декстриназата предимно от чревния сок. В илеума, по четковидната повърхност на лигавичните клетки. Малтозата се отцепва от глюкозата посредством малтазата и α-лимит-декстриназата, като тези два ензима имат същото действие и върху малтотриозата, другите полимери на глюкозата с 1,4-α-връзки и α-лимит-декстрините. Захаразата катализира захарозата до глюкоза и фруктоза, а лактазата катализира лактозата до галактоза и глюкоза.

При човека и повечето бозайници активността чревната лактаза е висока при раждането, понижава се в млада възраст и остава ниска у възрастните. Лактозната непоносимост (непоносимостта към мляко) е свързана с ниските лактазни нива. По-голямото количество от получените глюкозни молекули преминава в клетки на лигавицата, но някои от тях остават в лумена и се резорбират в следващите участъци.

В процеса на разграждането на въглехидратите, приемът на захар може да доведе до състояние на диария и образуване на газове, при налична недостатъчност или отсъствие на някои от амилолитични ензими, чиято функция е да катализират разграждането на олиго- и полизахаридите до монозахариди. Диарията се дължи на по-големите количества осмотично активни олигозахаридни молекули оставащи в червата. Те извличат вода от екстрацелуларната течност, като по този начин увеличават обема на чревното съдържимо.

Въглеродният диоксид, който се получава в дисталните части на тънките черва и колона, от намиращите се дизахаридни остатъци - води до образуването на газове. В дебелото черво под действието на Escherichia coli, Clostridium butyricum и Bact. lactis aerogenes продължава процесът на разграждането на въглехидратите. От захарите се формират млечна, пропионова, маслена киселина, въглероден диоксид и други.

В дебелото черво се разгражда и целулозата, която не се поддава на действието на храносмилателните ензими в тънкото черво, а се разгражда до глюкоза от Bact. cellulosae dissolvens. До 50 % от целулозата на някои зеленчуци, като моркови, зеле, маруля, картофи може да бъде използвана благодарение на бактериалната флора. Скорбялата бива разграждана до малтоза от Clostridium perfringens и Clostridium butyricum.