Мушмула

Мушмула (Mespilus germanica) представлява малко овощно дърво или храст, листопадни и принадлежащи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Мушмулите се приемат и като декоративни, цъфтящи дървета, с бял цвят и кафеви плодове, които са годни за консумация и необичайно вкусни! Смята се, че мушмулата е била култивирана за първи път преди 3000 години. Нарича се още oбикновена мушмула и германска мушмула. Не е застрашена от изчезване. С продължителност на живот от 30-50 години, мушмулата е доста краткотраен растителен вид.

Мушмула е отличително, малко дърво, което в идеални условия може да нарасне до 8 м височина, въпреки че обикновено е по-малко. Зрелите екземпляри могат да развият красиви широки коронки, оформени в естествен чадър.

Устройство на мушмула

Както вече бе споменато, обикновената мушмула е листопаден храст или малко овощно дърво, с височина 3-6 м, в редки случаи 8 метра при добро гледане. Често е многостъблеста и се развива като голяма, силна храстовидна растителност. Кората й е сивкаво-кафява с дълбоки вертикални пукнатини, образуващи правоъгълни плочи, които са склонни да се издигат. Младите й клонки са покрити с власинки и са червено-кафяви на цвят, а старите са голи и сиви. Мушмулата е дълбоко вкоренена. Тежките основни клони образуват капризно оформена корона при растеж. Зрелите екземпляри често са по-широки, отколкото високи. Зрелият ствол е гладък и светлосив.

Листата й са тъмнозелени, продълговати до елипсовидни, дълги 8-15 сантиметра и широки 3-5 см. Долната им повърхност е гъсто покрита с власинки. През есента почервеняват, стават златисто-оранжеви или червено-кафеви, преди да окапят. Имат заострен връх, понякога с прилежащи жлезички. Листният ръб е слабо или изразено назъбен. Листните дръжки са с дължина от 1 см.

Цветчетата са едри и бели. Цъфти през май и юни месец, а плодовете узряват през ноември. Цветовете са хермафродитни (имат мъжки и женски плодни органи) и се опрашват от пчелите. Те са почти приседнали. Имат пет чашелистчета и пет широко яйцевидни бели венчелистчета 1-3 см дълги. Разполагат с от 30 до 40 тичинки с червени прашници. Големи са около 6 сантиметра в диаметър.

Плодовете са костилкови с твърда месеста част, която в последствие омеква. По форма варират от кълбовидни до елипсовидни, 1,5-3 см (при културните форми до 5 см) в диаметър, на върха с широк диск, обкръжен от запазените чашелистчета. Изглеждат като чашка с капаче. Незрели са зеленикави, а при пълна зрялост светлокафяви, с плътна и силно стипчива вътрешност, която след естествена ферментация и мацерация става мека и сладка. Плодовете са годни за консумация само при прекалено узряване, често след първата слана. Има различни сортове, които са избрани според размера на плодовете им. Мушмулата се размножава със семена и коренови издънки. Плодовете на дивите видове са с диаметър до 25 мм, въпреки че някои сортове могат да бъдат с диаметър 65 мм или повече.

Изображение: Nadiatalent, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Karelj, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на мушмула

Въпреки латинското си име, което означава немска или германска мушмула, то е коренно за Персия (Иран), Югозападна Азия, Югоизточна Европа, особено по черноморските брегове на България и Турция. У нас е разпространена навсякъде из страната, на повечето места като единични дървета. Вирее при умерен климат и всякакви почви. Обитава гори и живи плетове. За своето развитие обича слънце и полусянка, влажна, добре дренирана почва; толерира умерени ветрове, но не и морска експозиция.

Изображение: Kurt Stüber [1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От обширно проучване на литература и растителни образци, Казимир Бравич заключва, че истинската родина на обикновената мушмула са югоизточната част на Балканския полуостров, Мала Азия, Кавказ, Крим, Северен Иран и вероятно Туркмения.

Доскоро Mespilus germanica е единственият известен вид мушмула. През 1990 г. обаче в Северна Америка е открит нов вид, който сега носи името Mespilus canescens.

Мушмулата е въведен в Гърция около 700 г. пр. н. е., а в Рим около 200 г. пр.н.е. Това е било важно овощно растение през римско и средновековно време. Към 17-ти и 18-ти век обаче е заменена от други плодове и днес е малко култивирана. Нейните плодове са едни от малкото, които стават годни за консумация през зимата, което го прави важно дърво за градинарите, които желаят да имат плодове на разположение през цялата година. Растенията на M. germanica могат да бъдат присадени на основата на друг вид, например круша, дюля или глог, за да се подобри тяхното представяне на различни почви. Толерира варовити почви и има добра издръжливост и е много устойчива на топлина. Засадена на топло, слънчево място, на суха, леко кисела почва, тя ще понася както топлина, така и градско замърсяване.

Използваема част на мушмула

Употребяеми части на мушмулата са

• плодове;
• семена;
• листа;
• дървесина.

Целият вид се прилага като декоративно растение.

Изображение: Jean-Pol GRANDMONT, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Yaroslav Ivanovych, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на мушмула

• плод - захари, танинови и ароматни вещества, фитонциди, органични киселини, витамини (С, А, Е), пектинови вещества;
• листа - дъбилни вещества, малавозид.

Плодовете се използват за храна. Дори и напълно узрелите са стипчиви, поради големия процент танинови вещества, които съдържат. При замръзването им и след престой мацерират - стават сочни, меки, сладки и приятни на вкус. В това състояние съдържат: 10,57% инвертна захар; 5,84% други безазотни вещества; 1,38% ябълчна киселина; 2,5% тлъсти масла (в семената), а освен това до 19 мг% витамин С.

Лечебни свойства и приложение на мушмула

В Иран плодовете, листата, кората и дървесината на дървото са били използвани като лекарства при различни заболявания.

Свойства на мушмулата

• подобрява храносмилането;
• укрепва чревната лигавица;
• добро кръвоспиращо средство.

Състояния и заболявания, при които се използва мушмулата

• възпалителни заболявания на храносмилателния тракт;
• диария;
• уролитиаза.

Месото на плода е със слабително действие. Листата са стипчиви. Семето е литотрипсично. За да се приготвят за употреба, семената трябва да се смелят. С консумацията им трябва да се внимава, тъй като съдържат токсин - циановодородна киселина. Кората намушмулата е използвана като заместител на хинина, но с несигурни резултати.

Начин на употреба

• външно - гаргара от листа;
• вътрешно - плодът за директна консумация.

Изображение: Takkk, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Takkk, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Мушмула в кулинарията

Плодовете на Mespilus germanica са твърди, кисели и с бяла плът, но стават годни за консумация след омекване от замръзване или естествено при съхранение достатъчно дълго време. След като започне омекването, кожата бързо придобива набръчкана текстура и става тъмнокафява, а вътрешността се променя до консистенцията и аромата, напомнящи ябълков сос. Мекият плод изглежда така, сякаш се е развалил, но той е най-добрият за консумация.

Плодовете могат да се консумират сурови като десерт, или се използват за приготвяне на различни сладки неща. Например „Сирене от мушмули“, което е подобно на лимоновата извара и което се прави с плодовата каша, яйца и масло.

Плодове могат да се консумират и варени. Плодът не винаги узрява напълно в по-хладните умерени зони като Великобритания. Въпреки това, той може да бъде прибиран в късна есен (за предпочитане след като е имало слана), докато все още е твърд. За да се яде суров, трябва да се обели. Съхранява се с дръжката нагоре, на хладно място за кратко време, докато узрее достатъчно и омекне, но не загние. На този етап месото се превръща от бяло в кафяво, става много меко и е доста сладко, с аромат, който донякъде наподобява пищен тропически плод.

Други употреби на мушмула

Дървесината на мушмулата е твърда и гъвкава, плътна и тежка, жълтеникавобяла и с червеникавокафяво ядро. Може да се употребява за направата на фини дървени изделия. Кората и листата съдържат голям процент дъбилни вещества, които могат да се използват за щавене на кожи.

Внимание!

Семената съдържат токсичната циановодородна киселина и не трябва да се ядат в голямо количество.

Заглавно изображение: wikimedia.org