Живородно кървавиче, Обикновено кървавиче, Бисторт, Бисторта

Живородно кървавиче, Обикновено кървавиче, Бисторт, Бисторта (Bistorta officinalis, Persicaria bistorta, Polygonum bistorta) представлява тревист вид, цъфтящо растение от семейство Лападови, Лапатови (Polygonaceae). Живородното кървавиче е било култивирано като зеленчук, а също и за медицинска употреба. Неговите корени, листа и млади издънки са използвани в кулинарията. Корените (черни отвън, червеникави отвътре, богати на танинова и галова киселина) и листата са били прилагани като лек за рани. Билката е много здравословно ястие и много подходяща за тази цел през май, когато обичайните зелени зеленчуци са оскъдни.

Коренът, подземното стъбло (коренище) и листата на билката се използват за производство на лекарства. Тя е често срещан вид във влажни ливади. Бисторт днес често се използва като декоративно растение.

Археофит е в Loimaa (континентална Финландия), където е защитено. Не е известно как растението е "пристигнало" във Финландия. На повечето места вероятно е натурализирано. Въпреки това, полен от този вид е открит в Южна Финландия от глинести слоеве, образувани в края на ледниковия период.

Устройство на живородно кървавиче

Изображение: Daderot, Public domain, via Wikimedia Commons

Bistorta officinalis израства от 20 до 80 сантиметра височина и 90 см ширина. Има дебела, усукана основа, от която прорастват грудковидни корени. Листата й обикновено са приосновни с няколко по-малки, образувани близо до долния край на цъфтящите стъбла. Обикновено не са покрити с власинки. Приосновните са дългоовални, с дълги крилати дръжки и заоблени или сърцевидни основи, със синкаво-зелен цвят от горната страна и пепеляво сиво до лилаво отдолу. По-горните листа са малко и са триъгълни, заострени и без дръжка. В основата им има прилистници, които са слети в обвивка около стъблото. Растението дава високи, изправени, неразклонени и без власинки цветни стъбла, облистени с листа по-малки от кореновите и малко на брой, по-широки в основата си и на много къси дръжки. Стъблата завършват с единични връхни съцветия, които са подобни на класове, дълги 5-7 см, с розови цветя. Отделните цветове са с пет околоцветни дяла, осем тичинки, три срастнали плодолиста и три свободни листа. Цъфтежът настъпва през май, юни и юли и отново през септември и октомври. Семената узряват от август до октомври. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от насекоми. Плодът е трисеменен, като узрелите семена са малки, кафяви до черни и блестящи.

Разпространение на живородно кървавиче

Растението води произхода си от Северна Европа, Сибир, Япония, Северна и Западна Азия, на юг до Хималаите. Вирее в Северна Англия и в Южна Шотландия; в Ирландия е много рядко. Билката често се култивира и е натурализирана в други части на света, като например в Съединените щати. Обикновено се среща във влажни и мочурливи планински ливади, по каменисти била, около езера, блата и потоци, богати на хранителни вещества залесени блата, горски ръбове, влажни зони, паркове, градини и нарушена почва. Живородното кървавиче се развива във влажни почви, като при сухи условия изпада в латентно състояние, губейки листата си, докато отново има подходяща влага. Може да расте на полусянка (светла гора) или без сянка. Вирее на надморска височина между 700 и 2200 метра. В България може да се намери в Западна и Средна Стара планина, в Знеполския и Витошкия район, Пирин, Рила, Западните Родопи.

Използваема част на живородно кървавиче

Коренищата на кървавичето се използват с лечебна цел и за производство на лекарства. Притежават кръвоспиращо, адстрингентно и противовъзпалително действие. Събира се рано на пролет, когато листата едва започват да се развиват, след което се суши. Семената на билката биват консумирани от птици.

Химичен състав на живородно кървавиче

Изображение: Uoaei1, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Коренът от бистор никога не е бил внимателно анализиран, но е известно, че съдържа около 20 процента танин и голямо количество нишесте, както и малко галова киселина и смола (30% нишесте, 1% калциев оксалат и 15-36% танин). Неговите активни вещества се извличат от вода и отварата му става мастилено черна. В корена присъства и червено багрило. Съдържащи танинова и галова киселина, корените и листата на живородното кървавиче могат да се използват за производство на стягащо средство за лечение на рани.

Лечебни свойства и приложение на живородно кървавиче

В традиционната медицина билката се прилага локално при лечение на рани, при кожни заболявания, при проблеми с храносмилането, особено диария; при инфекции на устата и гърлото. В Северна Англия растението е било използвано за приготвяне на горчива напитка на Великия пост в комбинация с овесени ядки, яйца и други билки. Коренът на живородното кървавиче може да се използва за производството на стягащо средство, използвано в медицината. Той се консумира в Русия и Северна Азия. Билката е полезна и при лечение на заболявания при деца и е безопасна за употреба, когато се използва в правилни дозирани количества.

Свойства на живородно кървавиче

• противодиарийно;
• стягащо;
• успокояващо;
• диуретично;
• кръвоспиращо.

Bistorta е една от най-силно адстрингентните от всички билки и се използва за свиване на тъканите и осигуряване на стабилен кръвен поток. Коренът е силно стягащо, успокояващо, диуретично, противовъзпалително, слабително и силно кръвоспиращо средство.

В изследване е установено влиянието на водния екстракт от живородно кървавиче върху провъзпалителните функции на човешките неутрофили. Установена е антимикробната активност на инфузията и нейните основни компоненти. Резултатите потвърждават, че инфузиите от билката повлияват ключови биологични процеси, които са от решаващо значение за кожни заболявания с възпалителен фон. Проучването оправдава традиционното локално приложение на обикновения бисторт.

Състояния и заболявания, при които се прилага живородно кървавиче

• проблеми с храносмилането - гастрит, ентерит, особено при диария и др., като се приема през устата;
• инфекции на устата и гърлото, като се прилага директно;
• рани и изгаряния, като се прилага директно;
• афти;
• хемороиди и анални фисури;
• заболявания на пикочните пътища като цистит и инконтиненция (задържане на урината);
• кръвоизливи от белите дробове и стомаха;
• кървене от носа;
• възпалени лигавици;
• кожни заболявания, разранени зърна, гингивит, кървене на венците, вагинално течение.

Изображение: Zeynel Cebeci, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Коренът се използва много, както вътрешно, така и външно, при лечение на вътрешни и външни кръвоизливи, диария, дизентерия, холера и т.н. Приема се вътрешно при катар, цистит, синдром на раздразнените черва, пептични язви, улцерозен колит и прекомерна менструация. Външно, под формата на отвара, добре измива малки изгаряния и рани и се използва за лечение на фарингит, стоматит, вагинално течение, анална фисура и др. Като вода за уста или гаргара се използва за лечение на порести венци, язви в устата и болки в гърлото. В китайската медицина коренището се употребява при: епилепсия, треска, тетанус, карбункули, ухапвания от змии и комари, скрофули и крампи в ръцете и краката. Считано е за полезно при диабет.

Листата на кървавичето действат адстрингентно и намират широка употреба при лечението на рани.

Бисторта се счита за ценен при диабет, като се прилага заедно с тонизиращи средства, като и самият той има тонизиращо действие.

Форми на употреба на живородно кървавиче

• сок от цялото растение;
• извлек от корените и листата;
• прах от листата;
• прах от корена;
• отвара от корен във вино или вода;
• напитка от корени, листа и семена;
• спиртна тинктура;
• киселинна тинктура;
• маслена тинктура;
• солена тинктура.

Начин на употреба на обикновено кървавиче

• една чаена лъжичка стрит на прах корен в чаша вряла вода може да се пие на воля при необходимост;
• отвара от корен - една супена лъжица от нея се дава на всеки два часа при пасивно кървене и при обикновена диария. Отварата е полезна и при обилна менструация и при левкорея и е добро средство за измиване при язви в устата и венците, както и за гаргара. Използва се и като лосион за язви;
• варене на корените във вино - използва се за лечение на дизентерия и диария, предотвратяване на повръщане, контролиране на прекомерна менструация и лечение на възпаление на устата и гърлото.
• изсушен и стрит на прах корен - прилага се върху порязвания и рани, за да спре кървенето. Отварата във вино, направена от праха, се пие свободно за спиране на вътрешни кръвоизливи; при едра шарка, морбили или друга инфекциозна болест, която се прогонва чрез изпотяване;
• извлек от листата и корените се използва за измиване на всяка част, ужилена или ухапана от отровно животно, или за измиване на рани или язви; също като гаргара при болки в гърлото и за втвърдяване на гъбести венци, придружени от разклащане на зъбите и болки в устата;
• коренът се използвал и външно като лапа;
• смлените на прах листа се използват за убиване на глисти при деца;
• инфузия от растението се употребява като вода за уста за лечение на орални проблеми като кървене на венците, язви в устата, подути венци, стоматит, възпалено гърло и разклащане на зъби;
• за лечение на диария може да се използва с други стягащи билки като агримония (Agrimonia eupatoria), пъстър здравец (Geranium maculatum) или английски дъб (Quercus robur).
• под формата на ефективна гаргара и вода за уста за лечение на гингивит, болки в гърлото и афти;
• прах нанесен директно върху всяка рана, с цел спиране на кървенето;
• под формата на душ за лечение на ерозия и възпаление на вагината и шийката на матката;
• като мощно стягащо средство, живородното кървавиче е много полезно при лечение на нощно напикаване.

Ефекти от употребата на живородно кървавиче

• билката се справя много добре при чернодробни заболявания като жълтеница;
• помага при лечение на дизентерия и диария;
• ефективна е при убиване на чревни паразити;
• полезна е при лечение на чревни оплаквания и холера;
• добро билково лечение е при уринарна инконтиненция;
• облекчава менструални болки и левкорея при жените;
• това е добро билково лекарство при кожна инфекция, кожни обриви, морбили и изгаряния;
• спира кървенето при рани и порязвания;
• направете лосион от билката за бързо облекчение и нанесете върху кожата за лечение на язви;
• ефективна е при диабет.

Ползите от чая Bistort

• може да помогне при лечението на диария, дизентерия и синдром на раздразнените черва.
• може да помогне при лечението на дивертикулит.
• може да помогне при лечение на възпаления на устата и езика. Може също да помогне в борбата с фарингит и болки в гърлото.
• може да помогне при лечението на жълтеница.
• може да помогне в борбата с морбили и едра шарка.
• може да помогне в борбата с хемороидите.
• може да помогне за облекчаване на менструалното кървене.
• приложен локално, може да помогне при заздравяването на рани, кожни разкъсвания и спуквания.
• може да помогне при чревни паразити.

В Аюрведа билката се прилага при

• външно кървене - паста от листа нанесена като лапа върху кървящата част.
• заболяване на венците - 2 супени лъжици от билката в чаша вода, ври 8-10 минути. Използвайте го като вода за уста при проблеми с венците и възпаления на устата.
• рани - 2 супени лъжици корен от бистор и чаша вода. Сварете ги за 10 минути. Използвайте за измиване на рани и външни язви. Използвайте билката, за да направите лапа за рани.
• възпалено гърло - 1 супена лъжица билка добавена към половин чаша вода. Вари се 5-7 минути. Приемайте по една глътка, половин чаша на ден или използвайте като гаргара.
• шарка - отвара от билката. Намажете цялото тяло с тази вода.

В медицината бисторът се използва под формата на отвара и тинктура.

Отвара - за приготвяне на отвара от бисторт се добавя една чаена лъжичка изсушена билка към една чаша (250 мл) вода и сместа се кипва. Варете за около 10 до 15 минути и след това прецедете течността. За най-добри резултати тази отвара трябва да се пие три пъти на ден. Може да се използва и външно под формата на гаргара или вода за уста.

Тинктура - приготвената от бисторта тинктура се приема по 2-4 мл три пъти на ден.

Други употреби на живородно кървавиче

Изображение: Retro Lenses, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Растението е отлично почвено покритие; кант за бордюрни фронтове; алпинеуми; вилни градини; неформални градини. краища на езерце или поток; заблатени зони; контейнери. Цветята понякога се отглеждат с търговска цел за производството на рязан цвят.

Кулинарна употреба на живородно кървавиче

Хранителна стойност на 100 грама свежи листа от живородно кървавиче е: 0 калории на 100гр; вода 82,6%; белтъчини 3 гр; мазнини 0,8 гр; въглехидрати 7,9 гр; фибри 3,2 гр; пепел 2,4 гр.

Това растение е култивирано като зеленчук. Младите филизи, листа и корени могат да се приготвят на пара или да се варят. Листата се комбинират с овесени ядки, яйца и други билки. Те са горчиви, но с мек вкус, особено когато са млади. Те са отличен заместител на спанака. Вкусът на печен корен от бисторт напомня на кестени. Налични са от края на зимата през повечето години и могат да се консумират до началото на есента, въпреки че стават много по-твърди с напредването на сезона. Те са добър източник на витамини А и С.

Семената също биха могли да се ядат сурови, печени или варени. Семето е много малко и доста трудно за използване. Коренът се консумира суров или варен. Той е полезен източник на храна по време на глад. Богат на нишесте и танин, той се накисва във вода и след това се пече, за да се намали съдържанието на танин в него. Тогава се казва, че е вкусна и питателна храна. Влаган е в супи и яхнии и може да бъде изсушен, след това смлян на прах и използван за приготвяне на хляб.

Чаят от билката се приема като общо тонизиращо средство.

Внимание!

Билката не трябва да се използва от бременни и кърмещи жени. Живородното кървавиче съдържа голямо количество танини. Те абсорбират вещества в стомаха и червата. Приемането на бисторт заедно с лекарства, приемани през устата, може да намали количеството лекарство, което тялото ви абсорбира, и да намали ефективността на вашето лекарство. За да предотвратите това взаимодействие, приемете билката поне 1 час след лекарствата, които вземате през устата.

Прекомерната употреба на растението може да причини гадене, стомашни и чернодробни нарушения. Големите дози от билката могат да предизвикат дразнене на храносмилателния тракт, запек, гадене и повръщане; могат да влошат ревматизъм, подагра, артрит и камъни в бъбреците.

Употребявайте билката под лекарски контрол или след консултация със специалист, занимаващ се с билколечение!

Заглавно изображение: ferumb74, CC0, via Wikimedia Commons