Бърдуче, Жълта водна роза, Жълта водна лилия

Бърдуче, Жълта водна роза, Жълта водна лилия (Nuphar lutea) представлява многогодишно, покритосеменно водно растение от семейство Блатни рози (Nymphaeaceae). Този вид е бил използван като източник на храна и в медицински практики от праисторически времена с потенциални изследвания и медицински приложения в бъдеще.

Стилизираните червени листа на жълтата водна лилия, известни като "seeblatts" или "pompeblêden", се използват като символ на холандската провинция Фризия. Растението е описано за първи път от Augustin Pyramus de Candolle в Regni Vegetabilis Systema Naturale, публикувано през 1821 г.

Устройство на бърдуче

Изображение: © Hans Hillewaert

Неговите листа и цветове плават по повърхността на водата, а корените са закрепени за дъното на водоема. Петурата е завита, гъвкава и дълга 20-50 см. Листата са кръгли до яйцевидни, сърцевидни в основата, с големина от 5-15 × 6-10 см. Цветовете на Nuphar lutea се появяват около три години след покълването на семената. Цъфтят от средата на пролетта до началото на есента, като всяко цвете отнема 4 до 5 дни, за да се развие - процес, включващ секреция на сладко миришещ нектар върху близалцето, кръстосано оплождане на полени от гостоприемник на насекоми (пчели, бръмбари, мухи, листни въшки), разширяване на женските репродуктивни части (гинецей) до три пъти в диаметър, раждане на до 400 семена и накрая разпръскване на семената върху водната повърхност, разпространявайки ги до 80 m/h (метра/час) за период от 72 часа, преди да потънат на дъното.

Цветът е единичен, връхно разположен, държи се над водната повърхност; хермафродитен, с диаметър 2-4 см, с пет или шест големи яркожълти чашелистчета и множество малки жълти венчелистчета, до голяма степен скрити от чашелистчетата. Прашниците са многобройни, жълти, дълги 0,1-0,5 см, с лентовидни нишки. Цъфтежът е от юни до септември, а опрашването е от мухи, привлечени от алкохолния аромат. Цветът е последван от зелен плод с форма на бутилка, голям 1-2 см в диаметър, съдържащ многобройни семена, които се разпръскват от водните течения. Семената са лъскави, тъмнокафяви и дълги 0,5 см.

Разпространение на бърдуче

Видът е установен в Европа, Африка и Азия - северните умерени и някои субтропични региони на Европа до Сибир, Синдзян, Китай и Северен Алжир, северозападна Африка и западна Азия. Расте в езерата и водоемите на Тайван, Япония, Корея, Монголия. Изчезнал е в Сицилия, Италия. Интродуциран е в Бангладеш, Нова Зеландия и руския регион Приморие.

Изображение: OlexandrBohdanets, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Нови растения или колонии от Nuphar lutea могат да бъдат генерирани от кореновата й система. Нови цветни стъбла и листа - потопени и плаващи на повърхността - непрекъснато се появяват върху нарастващата мрежа от коренища.

Използваема част на жълта водна лилия

Цялото растение се използва за храна.

Химичен състав на жълта водна лилия

Фитохимичното изследване на растението е довело до изолирането на: хинолизидиновите сесквитерпенови алкалоиди нуфаропумилин, дезоксинуфаридин, 7-епи-деоксинуфаридин, нуфаридин, 7-епи-нуфаридин, нуфаропумилин и нуфаролутин; димерните хинолизидинови сесквитерпенови тиоалкалоиди 6-хидрокситиобинуфаридин, 6,6'-дихидрокситиобинуфаридин, 6-хидрокситионуфлутин B, 6'-хидрокситионуфлутин B, неотиобинуфаридин, тионуфлутин B, 6,6'-хидрокситионуфлутин B, тиобинуфаридин, син-тиобинуфаридин сулфоксид, тионуфлутин B β-сулфоксид и неотиобинуфаридин β-сулфоксид.

Лечебни свойства и приложение на жълта водна лилия

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В Китай растението се използва за ободряване, за спиране на кървенето, за насърчаване на уринирането и за облекчаване на болки в ставите при възрастните хора.

Свойства на бърдуче

• противовъзпалително;
• противораково - установено при лабораторни условия;
• антивирусно.

В традиционната медицина се прилага и при треска, болки и възпаления с различен произход. В научни изследвания е установено, че билката облекчава усложнения, свързани с хронично бъбречно заболяване.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons