Други увреждания на ставите, некласифицирани другаде МКБ M25

Ставите представляват анатомични структури, служещи за свързване на отделните компоненти на опорно-двигателната система в едно анатомично цяло. Всяка една става се състои от ставен хрущял, ставна синовия и синтезираният от нея флуид, ставна капсула и сухожилия.

Ставният хрущял е специализирана тъкан, в чийто състав основни компоненти са еластичните влакна. В ставния хрущял постоянно се извършват обменни процеси. Хомеостазата на тъканта се поддържа благодарение на непроменящия се физичен и биохимичен баланс. Всъщност в хрущялната тъкан няма кръвоносни и нервни съдове и чрез биохимичните процеси в ставата достигат хранителни продукти и се отделят отпадните продукти. Само базалният вкалцяващ слой на хрущяла се храни от достигащите до субхондралните зони капиляри. Физиологичното натоварване е естествен дразнител за хондроцитите в синтезата на основна субстанция. Под влияние на нарастващото тегло на индивида хондроцитите хипертрофират, в последствие ставния хрущял надебелява. Като резултат се обременяват обмените процеси и настъпва дегенерация на тъканта. С напредване на възрастта и хондроцитите реагират с продукция на колаген тип І и по-малко протеогликан, така че хиалинният хрущял се превръща във влакнест със загуба на еластичността си.

Към момента са познати повече от 200 ставни заболявания. Основните клинични прояви от страна на ставите са ставна болка, промени в обема на ставните движения, оток на ставите, крепитации в ставите и други увреждания на ставите, некласифицирани другаде.

Болката е универсален симптом на ревматичните заболявания. Ставната болка е непосредствено свързана с патологичните процеси в ставите и околоставните тъкани. 

При диагностицирането на ревматологичните болести е важно не само да се констатира болката, но и да се уточни нейния характер, продължителност, интензивност, време на поява в денонощието и др. 

Така например болката при ревматоиден артрит е от възпалителен характер — усилва се през втората половина на нощта. Интензивността й се определя от степента на ставното възпаление. Болката възниква в резултат на въздействието на различните медиатори на възпалението върху болковите рецептори, разположени в ставните структури. Болката може да има и механичен характер. Тя се предизвиква при натоварване на ставите и се успокоява при покой. По-изразена е в края на деня и намалява сутрин. Характерно е за остеоартрозата. Болката при подагрозна атака има внезапен, пристъпен характер. Явява се най-често през втората половина на нощта и е много интензивна. Ставната болка може да ирадиира, както е при коксартрозата.

Нарушенията в подвижността на ставите могат да бъдат три вида:

• Oграничена подвижност — невъзможност за извършване на нормалните движения в пълен обем
• Повишена подвижност — извършване на движения с по-голяма амплитуда от нормалната (хипермобилни стави)
• Патологична подвижност — възможност за извършване на движения в плоскости, необичайни за нормалните движения. Дължи се на деструкция на ставните повърхности и слабости на свързочния апарат и води до нарушена стабилност в засегнатите стави

За съжаление патологичните промени в ставата оставят своя отпечатък. Всеки един болестен процес постепенно уврежда ставата. Страда и синовиалната мембрана. Нарушеният баланс на синтез и резорбция на синовиалната течност клинично се изразява със ставен излив. Отокът на ставите е сигурно, обективно доказателство за заболяване на ставите и може да бъде един от най-ранните симптоми. Ставният оток може да бъде симетричен ставен оток — дължи се на възпалението на синовиалната обвивка и на меките околоставни тъкани, както и на излив в ставната кухина, и локален ставен оток — развива се при възпаление на бурси, сухожилия и инсерции. Вътреставните патологични процеси често ангажират и околоставното пространство. Постепенно се засягат фасциите, мускулите и костите. Постоянното локално дразнене на костите се следва от хипертрофия на костните клетки и образуването на остеофити, които са по-популярни като костни шипове.

Крепитациите в ставите представляват важен признак на ставна патология. Тя се усеща при поставяне на дланта на едната ръка върху ставата, като с другата ръка се осъществяват пасивни движения в нея. Леко изразена крепитация се установява при ревматоиден артрит. Явява се, когато ставните повърхности стават неравни. Развитието на остеопорозата се придружава от по-груби крепитации, а при наличие на изразени деформации ставните движения могат да се съпровождат от силно хрущене. Вътреставната крепитация трябва да се разграничи от тази, обусловена от поражение на сухожилните влагалища.

Всеки един болестен процес на ставата или нейните елементи може да бъде последвана от ставен хиперлакситет или друга нестабилност на ставата.

Диагнозата други увреждания на ставите, некласифицирани другаде, в някои случаи може да представлява диагностично предизвикателство. При необходимост може да се прибегне до хистологично изследване на ставен материал. Материалът за хистологично изследване и диагноза от ставата може да бъде получен чрез: оперативно отваряне на ставата, при артроскопия или чрез пункция. Полученият материал се обработва с рутинни методи. Основните параметри при хистологичното изследване са:

• Ставната повърхност
• Брой слоеве на покривните клетки
• Наличие на фибринен ексудат
• Васкуларизация и състояние на съдовете
• Наличие на клетъчен състав във възпалителните инфилтрати, както и тяхното разположение
• Наличие на хрущялни и костни фрагменти и тяхното състояние

Лечението на други увреждания на ставите, некласифицирани другаде, зависи от основното заболяване. С цел повлияване на ставната болка се прилагат болкоуспокояващи препарати или неспецифични противовъзпалителни препарати. При наличие на ставна течност се прави пункция на ставата.