Ставна ригидност, некласифицирана другаде МКБ M25.6

С напредване на възрастта настъпват необратими дегенеративни промени на ставите. Науката изучаваща естествените свързвания на ставите в едно анатомично цяло се нарича артрология. Познанието върху анатомичното и функционално единство на опорно-двигателната система подпомага разбирането на болестните промени. Заболяванията на ставите са обект на изследване, диагностициране и лечение на ортопедията. Но има редица заболявания, които настъпват в резултат на автоимунни заболявания ангажират ставите и са обект на лечение на ревматологията. Успоредно със ставната болка и ставния излив пациентите съобщават за скованост в ставите, симптом на ставна ригидност, некласифицирани другаде.

Ставите са изградени от:

• Крайните части на двете кости, които се съединяват в самата става
• Повърхностите на ставите, които се намират в контакт една с друга са „постлани” и покрити от тънък, гладък слой, наречен ставен хрущял, който има уникални биохимични и физически качества, спомагащи за почти пълното намаляване на триенето на костите в ставата. Въпреки че ставният хрущял е много устойчив, с времето той „изтънява” и се износва с времето
• Вътреставна течност, играеща роля на смазочен материал. Много важна функция на тази течност е именно трофичната й функция — изхранва вътреставните структури
• Ставна капсула — обвива крайните части на костите и загражда ставната кухина

Ставна ригидност, некласифицирана другаде, представлява състояние, което се характеризира с нарушена подвижност на засегнатата става. Повишеното натоварване на ставата и механичният стрес, който тя получава, води до увреждане на ставния хрущял и до ставна ригидност. Клетките на хрущялната тъкан (хондроцити) се опитват да компенсират загубената хрущялна тъкан, но обикновено реакцията е неадекватна и се стига до дегенерация на ставния хрущял. Като резултат на това изключително реактивната костна тъкан започва пролиферация на нова тъкан.

Ставната ригидност е е характерна за сенилните промени в организма, но множество заболявания на опорно-двигателния апарат могат да се проявяват със ставна скованост. Етиологията на ставна ригидност се включват:

• Серопозитивен ревматоиден артрит
• Дисеминиран lupus erythematodes
• Дегенеративни заболявания на ставите — остеоартрит
• Злокачествени новообразувания на костите и ставните хрущяли
• Остеопороза
• Анкилозиращ спондилит
• Травматична болест

Ставната ригидност рядко е изолирано заболяване. По-често тя е част от симптоматичната изява на други заболявания. Ригидността се проява успоредно с болка и оток. Ако ставната скованост се дължи на възпалителен процес, то надлежащата кожа над страдащата става е затоплена и зачервена. Особен случай е наличието и на ставна фистула. Клиничната картина на ставната фистула се променя спрямо типа на фистулата.

Пациентите съобщават, че въпреки желанието за придвижване, движението е силно затруднено или невъзможно. Всеки опит за движение се съпровожда от силна болка. Ако ставната скованост е от възпалително естество, болката и ставната скованост са най-интензивни през ранните часове на денонощието. В тези случаи раздвижването трае повече от 15 минути. Тази времева граница често служи за ориентира между възпалителни и невъзпалителни ставни заболявания. През деня, след раздвижване, ригидността, съответно и болката, намалява.

Диагнозата на ставна ригидност, некласифицирана другаде, започва със снемането на анамнеза. Анамнезата е насочено лекарско интервю. Чрез него лекарят събира данни относно сегашните оплаквания на пациента, минали заболявания, обстоятелствата, при които във възникнала ставната ригидност. От анамнестичните данни значение има уточняването на фамилната обреченост, тъй като автоимунните заболявания имат генетична предразположеност. Акцентът на физикалния преглед е опорно-двигателната система. Ставите, сравнително се оглеждат и тактилно изследват.

След уточняване на първопричинителя на болестта се прилагат параклинични и инструментални изследвания. Ако ставната скованост се дължи на естествени старчески промени, то кръвните изследвания са без променя. Но при наличието на възпалителна етиология има повишаване на С-реактивни протеин и левкоцитите. Позитивирането на антинуклеарните тела е съмнително за предхождащо автоимунно заболяване.

Визуализиращи диагностични методи са:

• Рентгенография
• Компютърна томография
• Ядрено-магнитен резонанс
• Артроцентеза

Лечението на ставната ригидност се подчинява на консервативни и хирургични методи. Болката, съпътстваща ставната скованост се облекчава с прием на нестероидни противовъзпалителни средства или аналгетици. НСПВС са клас медикаменти, които инхибират медиаторите на възпалението. Този ефект се дължи на инхибиране на ензима циклооксигеназа. НСПВС предимно се приемат пер ос или локално нанасяне върху страдащата става. Пациенти с гастрит или с язвена болест трябва да приемат този клас лекарства заедно с медикаменти, които защитават стомашната лигавица. Силна болка, която не се повлиява от НСПВС, може да се облекчи с прием на кортикостероиди. Ставната скованост се дължи на нефункционалност на хондроцитите и синовиалната мембрана. Дефицитът на синовия и хиалуронова киселина може да бъде заменена от интраставно въвеждане на хиалуронова киселина или глюкозамини. Ефективността на всяка една фармакологична терапия се повишава със спазване на хигиенно — диетичен режим. За страдащите от ставна ригидност, некласифицирана другаде се препоръчва да провеждат редовно физиотерапевтични упражнения, балнеолечение, водна или земна гимнастика.

При неефективност на консервативната лечебна методика се предприемат хирургични интервенции, които са свързани със заменяне на естествената става с изкуствена такава. По този начин се подобрява качеството на живот на болния. Прогнозата на болестта зависи от причината за възникването и както и индивидуалния терапевтичен отговор.