Ставна фистула МКБ M25.1

Фистулата представлява патологична комуникация между две анатомични структури с кухи пространства. Подобна атипична връзка може да възникне между маточна кухина и уретри, маточна кухина и пикочен мехур, между жлъчен мехур и черва, както и много други. Обикновено фистулите се образуват след травматични наранявания на две съседни структури или при деструктурирането на тъкани след възпалителен процес. Патологични комуникации със ставите се означават като ставна фистула.

Фистулите се класифицират спрямо произхода си, спрямо структурното ангажиране, спрямо локализацията си и спрямо хистологичния си произход.

Ставната фистула е рядко срещано медицинско състояние. Начало на патологичната комуникация е ставната синовния. Синовиалната фистула може да бъде външна — тогава, когато фистулният канал се отваря на повърхността на ставата през надлежащата кожа. В тези случаи през фистулата изтича вътреставно съдържимо, което е с различен характер. Периодично без патологични примеси изтича минимално количество синовия. При възпалителни процеси в ставата изтеклото съдържимо е материя със серозно-гноен, гноен или мръсен некротичен вид с неприятна миризма. При травма изтича хеморагично съдържимо. При вътрешна фистула патологичният канал се отваря предимно в пателарната бурса.

Етиологията на ставната фистула

• Фистула след диагностична или терапевтична артроцентеза — това е и водещата причина за ставна фистула
• Травма на няколко структури на коляното
• След хирургични интервенци в коляното
• След преболедуван пиогенен артрит
• Инфекциозни артропатии
• Възпалителни инфекции на дисталната част на фемур, проксимална частна тибия, инфекции на надкостниците

Не след всяка ставно заболяване възниква фистула. Патологичната структурна комуникация се наблюдава предимно при пациенти с предразполагащи състояния, като например:

• Реактивни артропатии
• Серопозитивният ревматоиден артрит
• Юношески [ювенилен] артрит

Клинична картина на ставната фистула

Клиничната презентация на ставната фистула зависи от анатомичното ангажиране на ставните и околоставните структури. При външна комуникация през фистулния ход изтича вътреставно съдържимо. Синовията се образува от синовиалните клетки на вътреставната повърхност. Тя е безцветна течност, без мирис и без опалесценция. При възпалителни заболявания през фистулния канал изтича гноевидна материя, която е с по-тъмен цвят, с опалесценция и с неприятен мирис. Постоянното изтичане на материя през фистулния канал дължи комуникацията винаги отворена. Надлежащата кожа над ставата се мацерирана, тоест размеква се под персистиращото (неспиращото) изтичане на вътреставна материя.

Вътрешната комуникация се образува предимно с пателарната бурса, при колянно ангажиране. Коленните става са най-често засегнатите стави. Това се обяснява с честото травмиране на ставата. Не се наблюдава изтичане на изтичане на материя, а натрупването във вътрешните структури. Материята се натрупва и постепенно се деформира. Клиничната картина включва още подуване с деформиране на коляното, зачервяване и регионално затопляне. Нарушава се ставната функция.

Диагностика на ставна фистула

• Анамнеза и физикален преглед

Всеки един диагностичен процес започва със снемане на анамнеза. При първия досег на страдащия с лекар, той бива разпитван за сегашните оплаквания, придружаващи и минали заболявания. Значение има уточняването на скорошни травми или медицински процедури на ставите. Немалко значение има и определяне на рисковите социални и предразполагащите фактори. След снемане на анамнезата се преминава към щателен физикален преглед, чийто акцент е опорно-двигателната система. При оглед се установява външна фистула, описва се състоянието на околната структура, както и качествената и количествената характеристика на изтичащата материя. Вътрешната фистула се окачествява с болезненост и деформираност на страдащата става. При възпалителен процес от физикалния статус се установява повишаване на телесната температура, учестен пулс и астено-адинамичен синдром.

• Лабораторни изследвания

Кръвните изследвания се променят спрямо характера на патологичния процес. Ако ставнта фистула не е инфектирана, не се наблюдава отклонение от стандартните резултати. Но при възпалителен процес се повишава С-реактивния протеин, левкоцитите и скоростта на утаяване на еритроцитите. Но независимо от кръвните изследвания се препоръчва анализ на синовиална течност и подлагането на биологичния материал на биохимични, цитологични и микробиологични тестове. При откриване на причинител се извършва антибиограма, спрямо която се определя антибиотичната терапия.

• Инструментални изследвания

Рентгенографията е конвенционален метод на диагностика. Благодарение на нея могат да се видят настъпилите хронични изменения на ставата. Съвременен, нативен и лъчево ненатоварващ метод е артросонографията (дял на ултразвуковото изследване). Други визуализиращи методики са:

1. Ядрено-магнитен резонанс
2. Компютърна томография
3. Артроскопия
4. Фистулография с контрастна материя

Терапията на ставната фистула е индивидуализира спрямо етиологията и клиничния ход на болестта. Предимно се прилага комбинирана консервативна и хирургична методика. Болката се овладява чрез прием на нестероидни противовъзпалителни средства или аналгетици. При наличие на възпалителен процес, след антибиограма се приема пер орална или интравенозна антибиотична терапия. Фистулният ход се третира с антисептични препарати. След преминаване на възпалителния процес фистулният канал не се затвори спонтанно се преминава към хирургично лечение. Основният хирургичен похват е фистулоектомия. Фистулният канал се отстранява от анатомичните структури, а на патолгичната тъкан се извършва дебридман (хирургично отстраняване на нежизнеспособната тъкан). След премахване на фистулния канал и некротичната материя здравите тъкани затварят дефекта.

Прогнозата на ставната фустула е благоприятна. Но при късно лечение на болестта съществува риск от инвалидизиране.