от 25 дек 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Травма на няколко структури на коляното включва травма на (външен) (вътрешен) менискус в съчетание с травма на (колатерални) (кръстовидни) връзки.

Механизъм на травма на няколко структури на коляното
При засягане на кръстосаните връзки на колянната става има два основни механизма, които имат значение в дадени етапи от развитието си, и за повредите на кръстосаните връзки. Травми, причинени от предно - заден удар при сгънато коляно от 90 градуса, могат да доведат до разкъсване на задната кръстна връзка, а травми възникнали при хиперекстензия на коляното до повреди на предната кръстна връзка. При увреда на колатералните връзки на колянната става са известни редица механизми, но два от тях са основни:
- сила, действаща в позиция на флексия и външна ротация на подбедрицата, наред с други повреди води до разкъсване на капсуло - лигаментарен комплекс;
- сила, действаща в позиция навътре (варус), аддукция (привеждане) и вътрешно завъртане на коляното и подбедрицата, води до разкъсване на външния капсуло - лигаментарен комплекс. При увреда на менискусите се наблюдава при рязка промяна на положението от клекнало в изправено. Менискуси в клекнало положение са изместени назад при рязко изправяне те не успяват да се придвижат напред и остават притиснати между кондилите на тибията и бедрото. Менискусите могат да се смачкат и при скачане от високо с разгънати колена. Менискусите също могат да се наранят и при спортисти (на пример удар от воле във футбола) когато коляното рязко преминава външно завъртане и отвеждане от сгънато положение.
Три вида различни повреди на менискусите са:
- трансхондрални - надлъжни или напречни;
- перихондрални - отлепяне от ставната торба;
- комбинирани наранявания.

Клиника на травма на няколко структури на коляното
Пресните повреди, които са рядко изолирани, се представят с известна картина на травматичното коляно: оток, кръвонасядане, хемартроза (наличие на кръв в ставата), болки при палпация, блокирани и силно болезнени движения.
Обикновено такива болни е редно да се изследват под краткотрайна наркоза или след прилагане на локални анестетици в коляното.
Водещият признак при диагностициране на повредите на кръстосаните връзки е "симптомът на чекмеджето". Той се изследва при сгънато коляно на 90 градуса, като се изтегля подбедрицата напред (подава силно - говори за повреда на предна кръстосана връзка) или назад (подава назад - повреда на задна кръстосана връзка). Оплакванията са от болки и нестабилност на колянната става при засягане на колатералните връзки на колянната става. Установява се оток и бомбиране на коляното (наличие на кръв в колянната става - хемартоза). Движенията са ограничени и болезнени. При отвеждане на подбедрицата навън се чувства, че вътрешната връзка поддава, разширява се вътрешната ставна цепка. Установената степен на нестабилност трябва да се сравнява със здравото коляно. Налице са следните симптоми, които се появяват веднага след нараняване на менискусите: болка, ограничени движения на ставата и хемартроза - наличие на кръв в ставата. По рядко, при травма на менискусите има и блокаж на ставата. Това е сигурен белег за нараняване на менискуса. При липса на блокажа в колянната става това е обикновено навяхване на ставата.
Пострадалия анамнестично съобщава за прекарана травма, след която нямал оплаквания. Единствения симптом е дискомфорт в коляното.
Блокажът в коляното се изразява с внезапна и остра силна болка със схващане на колянната става. След внимателно раздвижване на коляното и движенията се възстановяват. Болката изчезва.

Диагноза на травма на няколко структури на коляното
За поставянето на диагнозата важно значение има оплакванията на пациента, рентгенографското изследване, артроскопията.

Лечение на травма на няколко структури на коляното
То е оперативно и по възможност следва да се провежда в първите 24 часа след травмата. След оперативното лечение е необходимо поставяне на гипсов крачол за 45 дни във флексия 30 градуса, който привежда и вътрешно ротира на коляното при вътрешна капсуло - лигаментарна лезия и обратно при външна. Необходима е продължителна рехабилитация и натоварване на крайника, не по-рано от 3-4 месеца от операцията.