Други уточнени ставни увреждания МКБ M25.8

Науката, изучаваща свързването между костите се нарича артрология. Условно свързванията мога да бъдат фибринозни или синовиалните. При фирбинозните свързвания, костите се свързват чрез съединителна тъкан. Същевременно синовиалните свързвания се осъществяват чрез стави. Посредством ставното свързване опорно-двигателната система представлява едно анатомично и функционално цяло. Всяка една става се изгражда от структурни елементи, които са:

1. Задължителни структурни елементи — ставните хрущяли, техният повърхностен слой, ставната капсула и ставната кухина
2. Спомагателните елементи — лигаментите, ставните дискове, менискуси и други

Увреда на всеки един структурен елемент може да се прояви като ставно заболяване. Към момента са класифицирани повече от 200 ставни заболявания. Други уточнени ставни увреждания са група заболявания, които засягат опорно-двигателния апарат на човека и се изразяват в увреждането структурата и функцията на ставите. Причините за възникване на тази разнородна група заболявания са различни и включват:

• Дегенеративни заболявания на ставите
• Травми в областта на ставите
• Първични и вторични злокачествени образувания на костите и ставите
• Остеопороза
• Инфекциозни артропатии

В патогенезата на други уточнени ставни увреждания особено място заемат процесите на калцификация на ставата, осификация и образуването на кисти.

Калцификация

Калцификацията представлява патологично натрупване на калциеви соли в анатомичните структури в организма. Калцификатите се диференцират спрямо минералния състав, натрупването на калций, локализацията и характера на натрупването. Важно е уточняването на причината за настъпването на калцификация. Условно различаваме два типа:

• Дистрофична калцификация
• Метастатична калцификация

При първия тип калцификацията настъпва след дегенеративни и некритични променени тъкани. Този тип калцификация се среща при дегенеративно променящи се хрущялни повърхности при остеоартрита. Типичен пример за остеоартрит е гонартрозата. Дефектите по хрущялната повърхност са необратими. С течение на времето върху тях се отлагат калций и други минерали, които са резултат на вътреставната обмяна на веществата. Патологичното състояние се утежнява и от нарушена синовиална хомеостаза, чийто синтез и резорбция са нарушени.

Метастатичните калцификати се наблюдават при системни заболявания, при които има увеличени серумни нива на калция. Нормалното ниво на калций в организма на възрастен човек е между 2,12 и 2,62 ммол/л. Надвишаването на физиологичната граница може да се наблюдава при:

• Заболявания, свързани с нарушен метаболизъм на витамин Д — саркоидоза, интоксикации с витамин Д, синдром на Уилямс
• Повишени нива на паратиреоидния хормон при хиперпаратиреоидизъм, водещи до костна хиперкалциемия и други уточнени ставни увреждания
• Увеличена костна резорбция при болест на Paget, обездвижване, туморни метастази в костите или първични костни тумори

Независимо от механизма на възникване на калцификацията, калцият се натрупва в ставната кухина. В последствие това води до разрушаване на ставната повърхност, намаляване на синовиалната течност, анкилозиране и деформиране на ставата.

Тези патологични промени клинично се изявяват със:

• Ставна болка
• Ставен излив
• Сутрешна скованост
• Деформиране на ставата

Осификация

Осификацията е процес на ремоделиране на коста. Основен патологичен процес е хиперплазия на костните клетки (остеобластите). Хетеротропната осификация е процес на сформиран на костна тъкан извън скелета. Най-често срещата осификация при хората са остеофитите. Остеофитите са по-популярни като шипове. Те представляват доброкачествени костни разраствания и спрямо степенна на ангажиране на околната тъкан могат да съществуват без клинични оплаквания или с персистиращи такива.

Често хората бъркат термините калцификация и осификация. Те не са равнопоставени или взиаимнозаменяеми. Обобщено: калцификацията представлява натрупването на калциеви соли, а осификацията — хиперплазия на костните клетки.

Други уточнени ставни увреждания се диагностицират на базата на клинични и параклинични и инструментални изследвания. Лечението е симптоматично и етиологично. Консервативните методи на симптоматичното лечение овладяват болката, ставния излив и неразположението. Но за лечение на причината за възникването на болестта, освен консервативни методики, често се налага предприемане и хирургични такива.