Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан Артропатии Други увреждания на ставите Други увреждания на ставите, некласифицирани другаде Остеофит

Остеофит МКБ M25.7

Остеофит МКБ M25.7 - изображение

Дегенеративни изменения на костните повърхности, протичащи в ставната капсула, са известни като костни шипове или остеофити. Много често на пациентите се казва, че причината за болките в гърба и ставите на крайниците се дължат на шипове.

Основните причини за поява на остеофити са:

  • Наследствени
  • Свързани с начина на живот, като например лоши хранителни навици, лоша двигателна култура, неправилна стойка, стрес
  • Остеоартроза
  • Напредване на възрастта
  • Травми
  • Остеомиелит
  • Възпалителни процеси в съседни ставни и костни структури
  • Остеопороза

Освен така описаните остеоартритни изменения на гръбнака, остеофитите могат да са белег и на други заболявания – автоимунни възпаления /ревматоиден артрит/ например.

Понятието шип (остеофит) е подвеждащо, защото ни насочва към представата за остри костни израстъци, които чрез бодеж причиняват болка. В действителност шиповете много често са обли. Образуването на остеофитите започва след увреждане на ставния хрущял. При това увреждане костта се опитва да се адаптира към настъпилите изменения. Патоанатомично това костно израстване се определя като хипертрофия.

ОСТЕОФИТСтатистическите данни посочват, че заболяването се проявява при хора над 50 години, като резултат на ествени дегеративни процеси, тоест така известното "износване на ставите". Нерядко остеофити се проявяват и в по-ранна възраст при хора, при които има екстремно натоварване на ставите. Костната хипертрофия засяга предимно тазобедрената става, ставите на рамената, петите, врата и гръбначния стълб.

Основен клиничен симптом при костни шипове е болката. Болезнената симптоматика не е пряко свързана с появата им, а се дължи на анатомични и физиологични изменения в костните хрущяли и меките тъкани около ставите. Когато костният растеж не ангажира съседни структури липсва болезнена симптоматика и дискомфорт. Безболезнените остеофити често се откриват случайно при рентгеново изследване по друг повод.

Сред най-често срещаните оплаквания при шиповев гръбначния стълб са болките в гърба, свързани с образуване на шипове в гръбначния стълб.

ОСТЕОФИТИ

Гръбначният стълб се състои от 32-35 прешлена, разделени от 23 междупрешленови диска. Междупрешленовите дискове са изградени от меко вещество – колаген, връзки, те са своеобразните „амортисьори” на гръбнака и позволяват подвижността на всеки сегмент. Събрани заедно създават пълния обем на движение около оста на гръбнака, особено в областта на шията и кръста. Между прешлените и дисковете са разположени малки стави. Под всяка става, точно зад диска има двойка нервни коренчета, излизащи от гръбначния канал. Кухините, през които преминават нервите са относително тесни.

Нормалните обстоятелства в живота – възраст, лоша стойка, травми и др. Водят до износване и натрупване на увреждания на костите и ставите на гръбнака:

  • Дисковата тъкан бавно намалява, връзките се разхлабват и се увеличава подвижността в ставите
  • Тялото по необходимост (защитна реакция) стяга връзките между прешленитe
  • Стегнатите връзки калцифицират – това е един от начините за възникването на шиповете
  • Стеснява се централният канал и малките нервни каналчета, така се причинява притискане на нервите, водещо до болка, изтръпване, слабост в крайниците, намалена подвижност в отделни области на гръбначния стълб

Остеофитите (шипове) по пръстите се наричат още възли на Heberden. Костните изменения настъпват в дисталните интерфалангиални стави. По-често се наблюдават при жените, отколкото при мъжете. Възлите могат да се изявяват като хронично подуване или да се изявяват през различен период от време. Те са болезнени, създават дискомфорт и ограничават фините движения на пръстите. При хронично изявените възли кожата над тях е без променен цвят, когато при периодично изявяващата се кожата е зачервена и лъскава.ОСТЕОФИТИ

Други възли по пръстите са тези на Bouchard. При възлите на Bouchard се ангажират проксималните интерфалангиални стави.

Днес не съществува специфично медикаментозно лечение, повлияващо активно болестния процес. Цел на терапията е да се облекчи болката и съпътстващото възпаление. Прилагат се:

Напоследък се увеличи употребата на така наречените хондропротектори /напр. Флексен/, които ако се започнат в ранен етап могат да забавят дегенерацията на хрущяла. При най-тежките случаи, водещи до инвалидизация се прави операция.

Основно място в лечението на остеоартрита, съпроводен с шипове заема кинезитерапията. Тъй като основна функция на опорно-двигателния апарат и движението, то е и основното средство на кинезитерапията. Целта на лечението чрез движение е да се възстанови до колкото е възможно нормалната функция на опорно-двигателния апарат, да се поддържа доброто общо състояние и да се забавят процесите на стареене в ставите.
Кинезитерапевтът прецизира натоварването според индивидуалните възможности на ставата като създава условия за облекчено движение (елиминиране на гравитацията).

Известно е, че при остеоартрита болката се усилва при начало на движение и се облекчава при покой. Това подвежда пациентите да намалят движението, което засилва чувството за скованост. Сковаността е характерна за първите сутрешни движения. Когато се прилагат специфични кинезитерапевтични средства се намалява сутрешната скованост при шипове.

За да установи характера на симптомите, кинезитерапевтът си служи с множество функционални тестове, оценяващи движенията в ставите, работата на мускулите, нервната проводимост и на база на тази функционална диагностика поставя задачите и подбира най-подходящите средства.

ОСТЕОФИТИЕдин курс на кинезитерапия е приблизително 10-15 процедури, като се въздейства за нормализиране на мускулния тонус, подобряване на подвижността на ставите, ако е нужно се стимулира периферната нервна проводимост, засилват се мускулите около гръбнака и по крайниците и не на последно място пациентът се научава да поддържа правилна стойка в своето ежедневие.

Най-често се започва с лечебен масаж за намаляване на мускулния спазъм, подобряване на кръвообращението на меките тъкани. Следват меко тъканни техники за увеличаване на обема на движение, релаксиране на скъсените мускули, прилагат се мобилизиращи техники за ставите на гръбнака. Това намалява усещането за скованост и болката при остеофитите. От облекчено положение (пациентът е седнал или легнал) се правят упражнения за крайниците, като постепенно и дозирано се увеличава натоварването.

 

3.5, 21 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Остеофит МКБ M25.7

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Остеофит МКБ M25.7

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Остеофит МКБ M25.7

БИБЛИОГРАФИЯ

Основи на ортопедията и травматологията; Дейвид Дж. Денди, Денис Дж. Едуарс; част 3-
ортопедични забoлявания

https://en.wikipedia.org/wiki/Osteophyte

https://en.wikipedia.org/wiki/Heberden%27s_node

https://www.spine-health.com/conditions/arthritis/bone-spurs-osteophytes-and-back-pain

https://www.spine-health.com/conditions/neck-pain/cervical-osteophytes-bone-spurs-neck

https://en.wikipedia.org/wiki/Bouchard%27s_nodes

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияЗдравни съветиЛюбопитноБотаникаАлт. медицинаСпортЛечения