Ставна болка МКБ M25.5

Болката е неприятно чувство с негативно емоционално психологично влияние. Болката е първосигнално усещане за настъпваща нередност в организма. Когато стимулът, предизвикващ болка, бъде отстранен, болката преминава. Затова при медицинска диагностика болката се приема за основен симптом, а персистирането й (продължителност) е огледално на патологичните промени.

Болка, предизвикана от болестни процеси в ставите, се определя като ставна болка. Медицинското название на този тип болка е артралгия.

Векове наред болката остава мистериозен усет. Хипократ вярвал, че тя се дължи на дисбаланс в секрецията на жлезите. Векове след това Рене Декарт през 1644 г. предлага теорията за провеждането на нервните влакна от телесните структури до мозъка. Следващите години неговата теория се подлага на съмнение и опровергаване. Съвременното разбиране на болката се основава на теорията на немския невролог Wilhelm Heinrich Erb (1874 г.). Той обяснява физиологията на болката. Спрямо неговата теория нервните окончания се разполагат в почти всички телесни структури. При различни дразнения се достига специфичния за всеки неврон праг на чувствителност. Всяка допълнително дразнене над този праг се приема за стимул, предизвикващ болка. Сигналът за болка от периферните нервни окончания се предава посредством А и С нервните влакна.

Между двата типа влакна съществува анатомична и функционална разлика. А влакната са миализирани и по-дебели в сравнение със С влакната. Затова през А влакната нервният импулс се предава по-бързо. Този импулс достига до различни структури в мозъчната кора и подкорието, където информацията се обработва и отново по нервни пътища се предава до съответния страдащ орган в разпознаваем сив. В резултат на това импулсно предаване се усеща острата и изключително силната болка, включително ставната болка.

Епидемиология

Ставната болка представлява най-мъчителното проявление на заболяване на опорно-двигателния апарат. По статистика от тази патология страдат около 30% от населението на земното кълбо. Особена актуалност е, че заболяванията на ставите се придобиват при увеличаване на възрастта. Съгласно епидемиологичните изследвания патологията на ставите при лица по-възрастни от 40 години се открива при 50% от случаите, а над 70 години - при почти 90%. Именно затова Световната Здравна Организация обяви първото десетилетие от новия век за борба със заболяванията на опорно-двигателния апарат.

Ако навреме не предприемете необходимите мерки, болевият синдром се превръща за човека в ежедневно изпитание, когато даже и простите движения се отдават трудно, а за активен живот остава само да си спомняме.

За да можем правилно за”разшифроваме“ сигналите на своя организъм и да не допускаме такива тежки последствия, е нужно преди всичко добре да разберем причините за възникването на заболяването - само тогава може да предприемем правилно лечение и да избегнем много усложнения.

Какво представляват ставите?

Ставите на човека представляват сложна биохимична конструкция. Всички ставни повърхности на човека са покрити с еластична, гъвкава и гладка тъкан - хрущял. Неговата дебелина зависи от типа на ставата, функционалното натоварване върху нея и е от един до няколко милиметра. Всяка става е заключена в капсула - ставна обвивка. Нейните клетки отделят вътреставна (синовиална) течност, която за ставата е това, което е маслото за автомобила - тя намалява триенето на ставните повърхности и храни хрущяла. Едни стави, например на гръбначния стълб, са подредени доста плътно и не допускат големи движения. Други, като лакътна, китка, коленна, са много подвижни.

Причини

Известни са повече от 200 ставни заболявания. За повечето от тях, без да разглеждаме различията, са характерни общи симптоми, представляващи така наречения ставен синдром. Той се проявява като промяна и деформация на ставите (изменение на тяхната форма вследствие на ставен оток и патологични тъкани разраствания), локални възпаления, ограничение на движенията на ставите и като следствие нарушение на тяхната функция, при това винаги има изразена ставна болка. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи:

1. Възпалителни ставни заболявания
2. Дегенеративно-дистрофични заболявания

Възпалителните ставни заболявания са разгледани в рубриката на инфекциозните артропатии. Основни причинители на пиогенния артрит са стафилококовите и стрептококовите бактерии. Артритът при тях може да бъде приличен при директно попадане на микробен причинител в ставата при травми и медицински процедури. В други случаи при отслабени защитни сили на организма бактериите се придвижват от първичното възпалително огнище до ставите. Ставна болка се наблюдава при:

• Mенингококов артрит
• Aртрит при рубеола
• Артрит при Лаймска болест
• Артрит при микози
• Постдизентерийна артропатия
• Постимунизационна артропатия

Основното автоимунно заболяване на ставите е серопозитивният ревматоиден артрит, където ставното заболяване започва с артралгия. За съжаление съществува и ювенилна форма, която засяга деца под 16-годишна възраст - юношески ревматоиден артрит. При тези заболявания има генетична предпоставка. Установена е причинно-следствена връзка между тях и HLA B-27 антигена. Този антиген е наличен и при анкилозиращ спондилит.

Представител на метаболитно заболяване със ставно ангажиране е подаграта.

Етиологията на ставната болка е изключително разнообразна. В някои случаи болката се дължи на злокачествени новообразувания на костите и ставните хрущяли. През последните години се увеличи значително честотата на дегенеративните ставни заболявания - спондилоза.

Диагноза

Диагнозата на ставната болка започва с медицински разпит, тоест снемане на анамнеза. От разпита се уточняват обстоятелствата, свързани с появата на ставната болка. На следващия етап се преминава към физикалния преглед, като се отделя особено внимание на опорно-двигателния апарат. Лабораторните изследвания са насочващи към търсенето на причинителя на болестта. Повишена стойност на левкоцитите и С-реактивния протеин е съмнително за възпалителна етиология на ставната болка. Ако се позитивират антинуклеарните антитела, се търси автоимунен първопричинител на ставната болка. Наличието на положителен ревматоиден фактор е белег на серопозитивни ревматоиден артрит. За визуализиране на проблема се използват образни диагностични методики - рентгенография, компютърна томография и ултрасонография. В някои случаи може да се наложително и използването на ядрено-магнитен резонанс.

Специфично изследване за ставна патология е диагностичната и терапевтична артроцентеза. Методът се основава на вземане на вътреставен пунктат чрез специална игла. Процедурата се провежда при спазването на съответния медицинския стандарт. Биологичната проба от ставата се подлага на специфичен анализ на синовиалната течност.

Лечение

До установяване на причинителя на ставната болка се предприема симптоматично лечение. Нестероидните противовъзпалителни средства и аналгетиците облекчават болката. Етиологична терапия е насочена към ерадикирането (отстраняването) на причинителя на страданието. При възпалителна етиология лечението е антибиотично след предварително направена антибиограма и проби за чувствителност. Основен терапевтичен похват на автоимунните заболявания е потискане на повишения имунологичен отговор чрез прием на имуносупресиращи лекарства. Ако ставната болка не премине от консервативната терапия, се предприема хирургично лечение.

Прогнозата на болестта зависи от причинителя на заболяването. Ако острата болка не премине до 3 месеца, се приема, че болестта има персистиращ хроничен характер. Хроничната болка има негативно емоционално отражение и влияе отрицателно на качеството на живот.