Колхицин

› Въедение

› Какво представлява колхицин?

› Кога (при кои заболявания и състояния) е необходимо лечение с колхицин?

› Какви рискове и нежелани ефекти крие лечението с колхицин?

Въведение

Многобройни са примерите на създаване на ефективно лекарство благодарение на извличането на основните субстанции от природни източници (билки, лечебни растения).

В природата можем да намерим отговора на всяка своя болежка, като фармацевтичната индустрия умело създава все по-нови и нови медикаменти с природен или полусинтетичен произход, като впоследствие позволява създаването на изцяло синтетични лекарства с подобрени фармакологични параметри и по-ниска токсичност (често природните продукти крият по-висок риск от поява на нежелани ефекти и странични реакции).

Такъв е примерът и с един от дълго време използваните за лечение на подагра и профилактика при подагрозен пристъп, а именно колхицин.

Какво представлява колхицин?

Колхицин се извлича от растението есенен минзухар (представлява алкалоид, който се изолира от семената на растението) и е един от основните представители, използвани в лечението на подагра, поради което се причислява към групата на антиподагрозните медикаменти.

Подаграта е заболяването, което се причинява от многобройни фактори (наследственост, системни грешки в диетата, редовна консумация на алкохол, някои други заболявания също повишават риска то развитие на подагра), като се дължи на повишено образуване на урея (пикочна киселина) и/или нейната понижена екскреция и елиминиране през отделителната система.

Протича с повтарящи се през различни интервали от време пристъпи на остър моноартрит (засяга се само една става), а с напредване на процеса се развива и полиартрит (засягат се повече от една стави), като най-често се поразяват първата метатарзофалангеална става (ставата на палеца на крака), колянната става, големите стави на долните и горните крайници.

Приложението на колхицин в комплексното лечение на подагра (обикновено в комбинация с други антиподагрозни средства и мерки) и при подагрозен пристъп води до ефективно овладяване на острата симптоматика, овладяване на болковия синдром и намаляване на отока (подуването) на ставите, резултат от активната възпалителна реакция.

За разлика от много други антиподагрозни препарати колхицин не притежава ефект върху метаболизма на пикочната киселина (не повлиява повишените нива), което е една от основните причини за необходимост от допълнително лечение.

Колхицин не представлява сам по себе си обезболяващ медикамент и не бива да се приема при други състояния, протичащи с болков синдром, но е своеобразна алтернатива на нестероидните противовъзпалителни средства и кортикостероидите при пациентите с подагра. Най-често се прилага при наличие на противопоказания за приложение на други обезболяващи агенти.

Медикаментът намира приложение и при други състояния във връзка със своя механизъм на действие (потиска образуването на цитоскелетон посредством инхибиране на формирането на тубулните вериги) и допълнително като вторичен ефект (не директен) потиска вторичното преципитиране на новосформирани уратни кристали.

Полезна информация може да намерите на:

» раздел Лечения: Лечение при подагра

» раздел Фармакологични групи: Колхицин

Назначаването му се осъществява от специалист след обстоен разпит и преглед на болния, при необходимост и след провеждане на съответните медицински изследвания.

Необходима е подробна анамнеза за наличието на алергии, подлежащи заболявания с различен характер (възпалителни, автоимунни, неопластични, метаболитни и други), прием на лекарства (поради риск от лекарствени взаимодействия с непредвидим характер), включително и хранителни добавки (витамини, минерали, билки, хомеопатични средства и други), скорошна хирургична интервенция и други.

След определяне на тежестта на заболяването и необходимостта от прием на колхицин препаратът се назначава в подходяща доза, съобразена с индивидуалните нужди на конкретния пациент.

Така например за профилактика на подагрозен пристъп лекарството се назначава най-често в доза от 0,5 милиграма веднъж или два пъти дневно, като обикновено дозата не надвишава 1 милиграм дневно.

При наличие на подагрозен пристъп препоръчителната доза най-често е от порядъка на 1 милиграм при първите признаци на обостряне, последвани от 0,5 милиграма след един час.

Дозата варира в зависимост от тежестта на заболяването при отделните пациенти и подлежи на промяна в хода на терапията.

Продължителността на терапевтичния курс също варира в широки граници, като не се препоръчва дългосрочно лечение с колхицин поради риск от нежелани ефекти и наличието на други препарати с висока ефективност и по-ниска токсичност.

Не се препоръчва приложението на колхицин за лечение на подагра при деца и подрастващи.

Кога (при кои заболявания и състояния) е необходимо лечение с колхицин?

Лекарството се прилага в масовия случай за овладяване на подагрозен пристъп или за профилактика и намаляване на риска от поява (и намаляване на тежестта при евентуална поява) на подагрозен пристъп.

Но освен при подагра медикаментът намира приложение, макар и по-рядко, и при следните заболявания:

• Ставна болка: сборен термин, отразяващ изключително неприятното болково усещане при засягане на ставите от различни болестни процеси. Засягат се малките или големите стави, като процесът може да ангажира само една става или повече от една стави. Болката обикновено е по-силна в сутрешните часове и често се съчетава с намалена подвижност, скованост и затруднения при раздвижване. При ставна болка колхицин се прилага най-често като част от комплексната терапия, заедно с различни аналгетици и противовъзпалителни средства
• Синдром на Behcet: полиморфно протичащо заболяване с наличие на възпалителни лезии по кожата, очите, гастроинтестиналния тракт, ставите, централната нервна система в комбинация с генитална или орална афтоза и не особено добре уточнена етиология. Колхицин се използва за овладяване на болката, отока и подобряване на подвижността на засегнатите стави, като вторично повлиява и някои от гастроинтестиналните прояви. Прилага се заедно с различни противовъзпалителни агенти (кортикостероиди) и имуносупресивни лекарства
• Болест на перикарда, неуточнена: заболяването протича със засягане на сърдечно-съдовата система, като в резултат от натрупването на големи количества възпалителна течност (ексудат) се развива сърдечна тампонада, а цикатризацията на перикарда води до хроничен перикардит. Болестта протича с характерни прояви и при липса на своевременно лечение се наблюдава повишен риск от сериозни усложнения. Обикновено лечението при остър пристъп е предимно оперативно, но при някои пациенти се прилага комбинирана медикаментозна терапия, включваща колхицин, кортикостероиди, диуретици и други в зависимост от състоянието на пациента
• Дерматитис херпетиформис: развива се при генетично предразположени лица и по същество представлява автоимунно, хронично рецидивиращо заболяване на кожата, протичащо с везикуло-булозни лезии с определена локализация. В основата на болестта стои непоносимост към глутен, във връзка с което основните терапевтични мерки включват безглутенова диета, локални и/или системни кортикостероиди, аналгетици и при някои пациенти колхицин
• Други интерстициални белодробни болести с фиброза: включва група болести, засягащи дихателната система и протичащи с увреждане на белодробния паренхим и развитие на възпаление и фиброза. В зависимост от вида и тежестта на състоянието при отделните пациенти се назначава подходящ терапевтичен режим, обикновено представлява комбинирана терапия от медикаменти, принадлежащи към различни фармакологични групи
• Първична билиарна цироза: представлява хронично чернодробно заболяване с неизяснена етиология, протичащо с прогресивна деструкция на интрахепаталните жлъчни пътища и постепенно обхващане и ангажиране от процеса и на черния дроб. Клиничните прояви са характерни, а терапията включва приложение на урзодезоксихолева киселина, антихистамини, колхицин, средства за лечение на сърбеж, витаминни добавки и други

Дозата при различните заболявания варира в широки граници, но най-често е от порядъка на 0,5 до 2,5 милиграма дневно в един или в два приема с достатъчно количество течности.

Приложението на колхицин в детска възраст не е препоръчително и следва да се извършва само при спешни състояния (липса на друго алтернативно и с по-добра безопасност средство) под стриктно медицинско наблюдение и лекарски контрол.

Какви рискове и нежелани ефекти крие лечението с колхицин?

Най-честите нежелани ефекти, наблюдавани по време на лечението с колхицин, включват гадене с или без повръщане, главоболие, диария, слабост, повишена уморяемост.

Незабавно и своевременно потърсете медицинска помощ при наличие на тежка диария с наличие на кръв в изпражненията, задух, оток на лицето, промяна (посиняване, посивяване) в цвета на устните, ушните миди, пръстите на ръцете или краката, сърцебиене, признаци на увредена бъбречна функция (намалено количество отделена урина, промяна в цвета на урината), прояви на алергична реакция (обрив, зачервяване, задух, оток на лицето, устните, езика, сърбеж и други), рабдомиолиза.

Възможни са намаление на броя на белите кръвни клетки с повишен риск от развитие на инфекция, както и намаление на броя на тромбоцитите и повишен риск от кървене.

При едновременна употреба с други медикаменти е необходима повишена бдителност, поради съществен риск от изява на нежелани лекарствени взаимодействия, проявяващи се с понижение на ефективността на препаратите и повишение на тяхната токсичност.

Колхицин не бива да се комбинира със следните лекарства:

• антибиотици: кларитромицин, еритромицин, телитромицин, азитромицин
• противогъбични средства: итраконазол, кетоконазол
• лекарства, използвани за лечение на СПИН: индинавир, ритонавир
• лекарства, използвани за лечението на различни сърдечни заболявания: верапамил, дилтиазем, дигоксин
• средства, понижаващи серумните липиди: симвастатин, аторвастатин, гемфиброзил, фенофибрат, ловастатин и други

Нежелани взаимодействия са възможни и при прием на големи количества сок от грейпфрут, системна консумация на алкохол, наркотични средства и други.

За намаляването на риска от проява на странични ефекти задължително уведомете вашия лекар за всички налични подлежащи заболявания, стомашни, чернодробни и сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, прием на други медикаменти и хранителни добавки.

Не се препоръчва употребата на колхицин в детска възраст, по време на бременност (преминава през плацентарната бариера и може да доведе до увреждане на плода) и по време на кърмене (въпреки че липсват категорични данни за увреждащо действие върху кърмачето, колхицин преминава в майчиното мляко и се препоръчва избягването му в периода на лактация).

При възрастни пациенти се препоръчва редукция на дозата и мониториране на състоянието на пациентите, тъй като се наблюдава повишен риск от нежелани ефекти, главно проявяващи се с мравучкане по пръстите, слабост, лесна уморяемост, мускулни болки и други.

Изображения: freepik.com