Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение при подагра

Лечение при подагра

Лечение при подагра - изображение

Подаграта представлява хронично заболяване, известно от дълбока древност. Дължи се на първично (генетично) или вторично нарушен метаболизъм на пурините, водещ до повишени стойности на пикочна киселина в серума, състояние, известно като хиперурикемия.

Невинаги високите нива на пикочна киселина водят до развитие на подагра, но при всички случаи на подагра се наблюдава хиперурикемия.

Хиперурикемията при подагра се дължи на повишено образуване на пикочна киселина или намалена бъбречна екскреция на пикочната киселина.

При около 90 % от болните състоянието се развива в резултат на намален ренален клирънс и затруднена екскреция (елиминиране) на пикочната киселина, в резултат от прогресиращо бъбречно увреждане, сърдечни нарушения, генетична предиспозиция, както и вследствие на употребата на определени медикаментозни средства, като например някои видове диуретици, ниски дози аспирин, циклоспорин.

Към рисковите фактори за развитието на болестта се отнасят:

Рискови фактори за развитие на подагра

  • редовна консумация на храни, богати на пурини (главно месо, риба, субпродукти)
  • системна консумация на алкохол
  • намалена физическа активност
  • наднормено тегло и затлъстяване
  • увреждания на сърдечно-съдовата система, водещи до повишено кръвно налягане
  • увреждания в бъбречната функция, водещи до намален клирънс на пикочна киселина и някои други субстанции
  • атеросклероза
  • дислипидемия, с наличие на високи нива на триглицеридите и лошия холестерол (LDL холестерол)
  • захарен диабет
  • продължителна употреба на определени медикаменти
  • генетична предиспозиция

Заболяването е известно от дълбока древност като "болестта на кралете" или "болестта на богатите", като се свърза основно с нездравословните навици на хората от тези среди.

Подробна информация може да намерите в раздел История:

Боледуват много по-често представителите на мъжкия пол, тъй като женските полови хормони (естрогени) при жените оказват протективен ефект.

Клинични прояви при подаграКлинично заболяването се характеризира с рецидивиращи (повтарящи се) пристъпи на остър моноартрит, а в по-късните стадии при напредването на процеса се наблюдава полиартрит, като за особено типично място на първите прояви се счита първата метатарзофалангиална става (ставата на палеца на крака), като при хронифициране на процеса се засягат и ставите на глезените, коляното, ръцете.

С хронифициране на процеса се наблюдава формиране на тъканни депа или възелчета от урати, известни като тофи, първоначално с мека консистенция, постепенно втвърдяващи се.

Подробна информация за болестта, различните форми и характерни признаци може да намерите в раздел Заболявания:

Лечение при подагра е необходимо при наличие на остър пристъп за овладяване на симптоматиката, както и в междупристъпния период за поддържане на нивата на пикочна киселина в норма, с цел предпазване от натрупване на отлагания в ставите и бъбреците.

Основните цели на антиподагрозната терапия включват:

  • овладяване на острата симптоматика
  • редукция на хиперурикемията
  • превенция на развитието на бъбречни увреждания
  • превенция на формирането на тофи, които водят до намаляване на работоспособността, особено при отлагането им в горните или долните крайници

Пикочната киселина е важен антиоксидант при човека, като се явява краен продукт от обмяната на ендогенните пурини (при синтезирането на пуринови нуклеотиди, каквито са аденин и гуанин), както и на екзогенните, внесени с хранителните продукти.

Под въздействието на ензима ксантиноксидаза пурините се окисляват до хипоксантин и ксантин, като последният продукт от тяхната обмяна е именно пикочната киселина. Последната се отличава със слаба разтворимост, което при хронично високи нива резултира в отлагане в тъканите под формата на кристали от мононатриев урат.

Вторична хиперурикемия, представляваща реален риск от развитие на подагра, се наблюдава при лечение с цитостатици и лъчетерапия в резултат от повишен клетъчен разпад и развитие на така наречения тумор лизис синдром.

За разлика от много животински видове, включително и птиците, при хората липсва определен ензим (уриказа), който окислява пикочната киселина до алантоин, субстанция, с изключително добра разтворимост.

Разтворимостта на мононатриевите урати е по-слаба при ниска температура, което обяснява склонността им към натрупване в слабо кръвоснабдените и изложени на температурни въздействия части от тялото (ушни миди, пръстите на краката и ръцете).

Уратите се натрупват в бъбречния паренхим, водейки до уратна нефролитиаза, представляваща едно от неблагоприятните усложнения в резултат от заболяването.

Една от първите прояви на заболяването при много пациенти е острият подагрозен пристъп, проявяващ се с непоносима болка в засегнатата става, подуване, зачервяване и повишена чувствителност (дразнят ги дори чаршафите при докосване).

Лекарствените средства, използвани за овладяване на остър подагрозен пристъп, включват три големи групи:

  • Инхибитори на левкоцитната миграция, с основен представител колхицин

Колхицин представлява добре познат от миналото алкалоид, изолиран от семената на есенния минзухар.

Приема се перорално, като показва бърза и пълна резорбция и начален ефект приблизително 30 минути след приема. Основен недостатък при употребата му са високите концентрации в червата, водещи до неприятни странични ефекти, като гадене, повръщане, болка в корема.

Препаратът при продължителна употреба може да доведе до потискане на костния мозък, алопеция, периферен неврит.

Противопоказан е при тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност, бременност и кърмене. Неблагоприятни взаимодействия и висок риск от токсични прояви са налице при едновременна употреба с еритромицин, кларитромицин, верапамил, кетоконазол, ритонавир.

Нестероидни противовъзпалителни средстваОтличават се с изразен противовъзпалителен и аналгетичен ефект, като повлияват и болестно повишената телесна температура. Поради своя по-безопасен профил в сравнение с колхицин са препарати на първи избор при наличие на остър подагрозен пристъп. Употребата им започва още в рамките на няколко часа от първите клинични прояви на пристъпа.

Аспиринът е противопоказан, както при остър пристъп, така и в междупристъпния период, тъй като може да предизвика влошаване на симптоматиката.

Препаратите от тази група се прилагат с повишено внимание при пациенти с язвена болест, алергични прояви, увреждания в дейността на бъбреците. Най-честите нежелани прояви при употребата им са свързани с различни по тежест стомашно-чревни оплаквания.

  • Глюкокортикостероиди за перорална или локална (вътреставна) употреба, като например бетаметазон, метилпреднизолон

Вътреставно инжектиране на кортикостероидиПрепоръчва се вътреставна апликация след консултация с Вашия лекар, тъй като този начин на приложение гарантира бърз ефект и нисък риск от системни нежелани прояви.

Глюкокортикостероидите се отличават с изразена противовъзпалителна активност, но пероралната употреба (особено продължително време) крие значителни рискове от развитие на остеопороза, захарен диабет, хипертония, метаболитен синдром и други.

Апликацията се извършва от специалист за намаляване риска от различни нежелани прояви.

За предотвратяване на настъпването на остър пристъп се препоръчва поддържане на нивата на пикочната киселина в норма.

При пациенти с хиперурикемия без видими прояви на подагра се препоръчва профилактично ежегодно проследяване на състоянието.

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

Основните медикаменти, използвани за лечение при подагра в междупристъпния период, включват урикостатични средства, урикозурични препарати и уриколитични медикаменти.

Урикостатични средства (препарати, инхибиращи продуктите на пикочната киселина)

Представляват инхибитори на ксантиноксидазата (потискайки ензима ксантиноксидаза, блокират разграждането на ксантин и хипоксантин до пикочна киселина), като основните представители на тази група са алопуринол и фебуксостат.

Урикостатични средстваАлопуринол по същество представлява изомер на хипоксантина. След перорален прием достига високи концентрации, като се метаболизира до добре разтворими продукти (алоксантин и алопикочна киселина), елиминиращи се с урината.

Ефективността му се дължи главно на алоксантина, който сам по себе си също представлява инхибитор на ксантиноксидазата.

Фебуксостат представлява непуринов инхибитор на ксантиноксидазата, като усвояването му се влошава при прием на мазна храна.

Препаратите са ефективни при подагра, вторична хиперурикемия, както и при уратна литиаза, като при пациенти с бъбречна недостатъчност дозата се съобразява с нивата на креатиниовия клирънс.

Основните им нежелани ефекти включват сърбеж, обриви, алергични прояви, остър пристъп на артрит след започване на терапията.

Урикозурични препарати (препарати, увеличаващи отделянето на пикочна киселина)

Представляват инхибитори на тубулната реабсорбция на пикочната киселина, като основният представител на групата е пробенецид. Други представители са сулфинпиразон и бензбромарон.

Урикозурични препаратиПробенецид представлява липоразтворим дериват на бензоената киселина, като след перорален прием показва бърза и пълна чревна резорбция.

В основата на механизма на действие на медикаментите от тази група е инхибирането на определени рецептори, в резултат от което се потиска активната реабсорбция на пикочна киселина и се увеличава нейната уринна екскреция, в резултат от което намаляват серумните концентрации на пикочна киселина.

При пациенти с подагра и високо кръвно се препоръчват лосартан и амлодипин, а при дислипидемия подходящи са аторвастатин и фенофибрат, които показват значителен урикозуричен ефект.

Урикозуричните препарати са подходящи при пациенти със запазена бъбречна функция и липса на уролитиаза. По време на терапията е необходим прием на достатъчно количество течности (повече от два литра на ден), като алкализирането на урината (с подходяща диета) улеснява елиминирането на пикочната киселина и подобрява ефективността на антиподагрозната терапия.

В началото на терапията може да се провокира остър подагрозен пристъп вследствие употребата на тези медикаменти. Честни нежелани ефекти са загубата на апетит, диспептичните оплаквания, алергичните прояви, кожни обриви.

Особено добри ефекти се наблюдават при едновременна употреба на пробенецид с алопуринол.

Намаляване на урикозуричния ефект на препарата е налице при едновременна употреба с диуретици, салицилати, пиразинамид, като самият препарат повишава нивата (и съответно токсичността) на редица медикаменти, като например сулфонилурейни антидиабетни средства, метотрексат, рифампицин, лоразепам.

Уриколитични медикаменти

Основният представител на тази група е расбуриказа, медикамент, притежаващ уриказна активност и метаболизиращ пикочната киселина до алантоин.

Препаратът притежава дълъг плазмен полуживот, което позволява еднократен прием (парентерален, венозен прием) веднъж до два пъти месечно. Използва се като детоксикиращо средство при изразена хиперурикемия и наличие на остра бъбречна недостатъчност, както и при пациенти с хематологични злокачествени новообразувания и повишен риск от тумор лизис синдром.

Може да предизвика главоболие, диария, гадене и повръщане, фебрилитет (повишение на телесната температура).

Освен конвенционалното медикаментозно лечение при подагра допълнително се прилагат и алтернативни методи на терапия.

Тяхната основна цел е подпомагане на основното лечение за постигане на оптимална ефективност.

Необходимо е:

  • симптоматично при остър подагрозен пристъп се прилага лед върху засегнатата става за период от около 20 до 30 минути
  • препоръчва се редукция на телесното тегло и поддържане на нормален индекс на телесната маса, тъй като наднорменото тегло се асоциира с по-висок риск от хиперурикемия
  • консумацията на алкохол се преустановява, тъй като алкохолът (най-вече бирата и виното) съдържа пурини, които се разграждат до пикочна киселина

Подходящ хранителен режим при подагра

  • препоръчва се адекватна хидратация на организма и прием на поне два литра течности дневно, като поне половината се препоръчва да е вода
  • спазването на подходящ хранителен режим оказва благоприятен ефект по отношение на хиперурикемията, като се препоръчва консумация предимно на млечни продукти, плодове и зеленчуци (особено благоприятен ефект оказва ежедневният прием на череши, вишни, боровинки, банани, ябълки)
  • някои билки оказват урикозуричен ефект, като например джинджифил, глухарче, коприва, кориандър

Интересна връзка се установява между приема на кафе и ниските нива на пикочна киселина, въпреки липсата на научни доказателства.

Благоприятен ефект се наблюдава при прием (с храната или под формата на добавки) на витамин С в доза до един грам дневно.

Подробна информация за алтернативните методи на лечение на подагра и хиперурикемия може да намерите на:

Антиподагрозната терапия включва комплексен подход, като е необходима консултация със специалист за подбор на подходящия режим при всеки конкретен пациент.

Редица фактори оказват влияние в избора на определени медикаменти като първи избор на лечение, главно възраст, тежест на състоянието, наличие на придружаващи заболявания, едновременен прием и на други медикаменти, хранителен режим.

Своевременните мерки за намаляване на повишените нива на пикочната киселина представляват превенция на тежки подагрозни пристъпи и хронифициране на процеса.

5.0, 13 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Здравни съветиИсторияБотаникаМедицински изследванияАлтернативна медицинаЛеченияЛюбопитноНовиниСпортДиетиХранене при...СнимкиПсихологияИнтервютаНормативни актовеЗаведенияСоциални грижиКлинични пътекиОрганизацииЛайфстайлСпециалистиАнкетиГеографияЛичностиНаправления в медицината