Постимунизационна артропатия МКБ M02.2

Ваксинирането е профилактичен метод за ограничаване на възникването на висококонтагиозни и опасни инфекциозни заболявания. Посредством ваксинирането се създава изкуствено предизвикан имунитет, който има антитела към определено заболяване. По този начин се създава клас от имунната защита на организма. По правило ваксините са безобидни, поради безспорно доказания ефект през десетилетията.

Благодарение на регулираното ваксиниране са заличени редица инфекциозни заболявания с висок индекс на смъртност, например едрата шарка (вариола). Последният възникнал случай на едра шарка е в Сомалия през 1977 г. През 1988 г. ръководният орган на СЗО насрочи унищожаване на полиомиелита до 2000 година. Въпреки, че целта беше пропусната, изкореняването на болестта е много близко. Най-ранните документирани примери за ваксинация са от Индия и Китай през 17 век, когато се използвала ваксинация с прахообразни суспензии от хора, заразени с едра шарка.

Интересен факт е през публикацията на Andrew Wakefield през 1998 година в медицинския журнал "The Lancet", която съдържа недоказани и противоречиви факти за ваксината срещу морбили, епидемичен паротит и рубеола. Според публикацията тази имунизация в ранна детска възраст предизвиква неврологични промени от аутистичния спектър. Но поради липса на доказателства, достоверността на статията е със съмнителна стойност и затова частично оттеглена през 2004 година. През 2010 година статията е напълно оттеглена. Недоказаната информация предизвиква широк негативен отзвук в световен мащаб. През същата 2010 година Andrew Wakefield медицинския регистър на Обединеното кралство поради измама. Към момента няма доказана взаимовръзка между ваксинирането и възникването на аутизъм, но има доказана такава между ваксинирането и наличието на постимунизационна артропатия. Артропатията представлява септични или асептично възпаление на ставния апарат.

Установена е и друга взаимовръзка. При генетично предразположение индивиди, със специфичен генотип HLA- DR, HLA-DQ, се отключват автоимунни заболявания след ваксина за хепатит Б. Описани са клинични случаи на серопозитивен ревматоиден артрит. Въпреки това, честотата на тези заболявания е по-малка от процента на предпазените от заразяване с вирусен хепатит Б.

Постимунизационна артропатия предимно се свързва с ваксинирането срещу рубеола, паротит и морбили.

Клиничната симптоматика на артрита, разгледана при постимунизационна артропатия се характеризира с класическите възпалителни промени на ставния апарат. Установява се:

• Локална болка
• Подуване на ставата
• Повишаване на локалната температура
• Зачервяване на належащата кожа
• Нарушен двигателен обем

Освен локалните възпалителни промени, могат да бъдат установени и други системни оплаквания:

Астено-адинамичен синдром , която се изразяват с обща слабост, безсилие, отпадналост. Този синдром предшества артралгията.

Повишаване на телесната температура — в повечето случаи не надвишава 38,5 С.

Диагностичен алгоритъм при постимунизационна артропатия.

• Анамнеза и физикален статус

Анамнезата представлява насочен лекарски разпит. От лекарския разпит се снемат данни за сегашните оплаквания на пациента, придружаващи и минали заболявания. От особено значение е установяването на предхождаща имунизация. От физикалния статус правят впечатление признаците на възпалителен процес.

• Лабораторни данни

На пациента се изследва пълна кръвна картина. Лабораторни данни за наличието на възпалителен процес са повишените стойности на левкоцитите (левкоцитоза), С-реактивния протеин, скорост на утаяване на еритроцитите. В съображение за диференциране на ювенилния хроничен артрит се изследва и ревматоидния фактор, както и антинукларните антитела.

• Обзорни изследвания

Конвенционален диагностичен метод е рентгенографията. Посредством нея се визуализират вътреставните промени и около ставните структури. Предимство пред рентгенографията има артросонографията, тъй като промените в ставния апарат могат по-рано да бъдат диагностицирани. Прилага се и ехокардиография на клапите на сърцето, която влиза в съображение за отдиференциране на постимунизационната артропатия и острият ревматизъм. Артросонографията и ехокардиографията са разновидности на ултразвуковото изследване.

В диференциално — диференциална план се разглеждат:

• Остър ревматизъм
• Ювенилния хроничен артрит
• Инфекциозни артропатии

Терапевтичното поведение е консервативно. Предимно се прилагат симптоматични фармакологични средства.

Нестероидни противовъзпалителни средства — група лекарства, които имат противъзпалително и болкоуспокояващо свойство.

Кортикостероиди — тази група от медикаменти също има противовъзпалително и антиексудативно действие. Прилагат се за кратък период от време при острите форми на болестта. Могат да се използват и кортикостероидни кремове за локално приложение.

Антипиретици — група медикаменти, които служат за понижаване на телесната температура. Като нефармакологично терапевтично средство могат да се прилагат компреси. Посредством тях се понижава локалната температура и ставният оток.

Постимунизационната артропатия е с благоприятна прогноза. Състоянието е преходно и преминава за няколко дни.