Реактивни артропатии МКБ M02

Реактивните артропатии представляват асептични ставни промени, развиващи се в хода или скоро след респираторна, чревна или урогенитална инфекция. Съществуват повече от 200 нозологични единици с основен симптом ставна болка. В рубриката "реактивни артропатии" спрямо десета ревизия на "Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето" са разгледани следните заболявания:

• Артропатия след чревна анастомоза
• Постдизентерийна артропатия
• Постимунизационна артропатия
• Синдорма на Reiter-Leroy
• Други реактивни артропатии
• Реактивна артропатия, неуточнена

Реактивният артрит се развива след инфекция с бета-хемолитичен стрептокок от групата на А. Типичен пример за реактивен артрит е при ревматичната болест. Ставното възпаление се наблюдава при 1-3% от децата, преполедували от чревна инфекция — дизентерия, салмонела и др.

Патогенетичният механизъм на болестта на е изяснен, но се предполагат следните механизми:

• Имунокомплексен.
• Кръстосана реакция, поради сходство с антигенната структура на инфекциозния причинител и човешкия тъканен антиген.
• Генетично носителство на антиген, откриван при 90% от болните деца от реактивен артрит.

При реактивният артрит се засяга ставния апарат предимно, но и с наличие на извънставни нарушения. Обикновено се развива около 2-4 седмица след прекарана респираторна, чревна или урогенитална инфекция. Началото е остро с висока температура и несиметричен артрит на долните крайници — коленна, глезена, тазобедрена става и по-рядко на горните крайници — гривнена, раменна, лакетна става.

Освен ставно агражиране при реактивния артрит се наблюдават и кожно-лигавични поражения — конюктивит, кератит, стоматит, баланит, макулопапулозен обрив. В случаи се установява и полиорганна манифестация — нефрит, иридоциклит, ендокардит, миокардит. Особенна форма е синдрома на Reiter, проявявщ се със симптоматичната триада от артрит, конюктивит и уретрит.

• Артрит (предимно асиметричен)
• Ентероколит
• Негноен конюктивит
• Уретрит или цервицит
• Типични кожно-лигавични промени
• Фамилност

Най-често реактивния артрит се бърка с ювенилния артрит, артрити при вирусни инфекции, септични артрити, системен лупус еритематодес, пурпура на Шонлайн Хенок. Диагностиката на реактивен артрит се поставя въз основа на клинични и параклинични данни. Терапевтичният подход включва овладяване на симптомите до установяване на етиологично лечение. Реактивният артрит се лекува предимно с нестероидни противовъзпалителни средства — диколфенак, индометацин. Кортикостероидите се предпочитат в депо-форми. При бактерилна инфекция се прилага антибиотична терапия след установява на микробната чувствителност посредством антибиограма.

Заболяването е с благоприятна прогноза. Възможни са рецидиви. За реактивния артрит не е характерно хронифицирането на болестта.