Реактивна артропатия, неуточнена МКБ M02.9

Артропатиите представляват нарушения на ставния апарат. Артритите са клас заболявания, при които има повече от 200 болестни единици. Заболявания с ясен първопричинител се определят като уточнени, като например:

• Aртропатия след чревна анастомоза
• Постдизентерийна артропатия
• Постимунизационна артропатия
• Синдром на Reiter-Leroy
• Други реактивни артропатии, в които се разглеждат:
• 

1. Хламидийни инфекции на долните отдели на пикочно-половия тракт
2. Салмонелозен ентерит
3. Ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica
4. Шигелоза, предизвикана от Shigella flexneri
5. Шигелоза, предизвикана от Shigella dysenteriae
6. Ентерит, предизвикан от Campylobacter

В случаите, когато не се установява точен причинител на артрита, артропатията се определя като реактивна артропатия, неуточнена. Освен неизвестен причинител, неустановена артропатия се определя и при общи инфекциозни заболявания на организма. Тази форма на неуточнена реактивна артропатия е най-близка до синдром на Reiter-Leroy.

Реактивната артропатия не е присъща за всяко едно заболяване. През последните години се установи пряка зависимост на реактивната артропатия при индивиди с HLA-B27 антигена. Предразполагащи фактори за възникване на артропатия са понижените имунологични свойства на организма, например при първични имунодефицитни заболявания. По-често предразполагащи фактори са свързани с вторични имунокомпроментирани състояния като синдром на придобитата имунна недостатъчност. Хроничен алкохолизъм, продължителна кортикостероидна терапия, лъчелечение също се оказват неблагоприятни фактори за възникване на ставни възпаления. При наличие на възпалителен процес вторично се активират проинфламаторните (възпалителни) каскадни реакции с ангажиране на ставната синовия. Нарушава се синовиалната функция и настъпва вътреставно възпаление.

Клиничната презентация при реактивна артропатия, неуточнена е сходна с тази на другите болестни единици. Класическите симптоми на възпалителен процес включват:

• Локална болка
• Подуване на ставата
• Затопляване
• Зачервяване на надлежащата кожа
• Нарушена функция на ставата — ограничени по обем пасивни и активни движения, ставна скованост

Диагностичен алгоритъм:

• Анамнеза и физикален статус

Анамнезата представлява насочен лекарски разпит. Лекарският въпросник включва въпроси относно сегашните оплаквания, придружаващи и минали заболявания. Особено значение има уточняването на имунокомпроментиращите фактори, както и съобщаването на скорошни инфекции.

• Лабораторни данни

От кръвните изследвания повишаването на стойностите на С-реактивния протеин, ускорено утаяване на еритроцитите и наличието на левкоцитоза насочват за наличието на възпалителен процес. Значение за от диференциране на автоимунни заболявания има изследването на антинуклеарните антитела, ревматоиден фактори и стойностите на имуноглобулините.

• Образни диагностични методи

Водещи методи за визуализиране на възпалителен ставен процес са рентгенографията и атросонографията. Рентгенографията е конвенционален метод. При ставно възпаление се установява предимно намалено между ставно пространство. Артросонографията е дял на ултразвуковото изследване. Посредством сонографията могат да се визуализират ранните вътреставни и околоставни изменения - наличие на оток, инфилтрат, намалено между ставно пространство, улцерации по ставната повърхност. При атипично протичащи клинични симптоми с диагностично предизвикателство се прилага компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

• Инвазивни диагностични методи

Прилага се артроскопия с последваща пункция. Пунктатът се подлага на цитологично и биохимично изследване. Антигените на причинителя могат да се установят и посредством полимеразна верижна реакция.

Терапията на реактивна артропатия, неуточнена е насочена към симптоматично овладяване до етиологично уточняване. Фармакологичната и част включва прием на антипиретици за овладяване на фебрилитета. Основен механизъм е свързан с потискане на биосинтезата на простагландини и инхибира проинфламанторната каскадна реакция.

При пер ос (орален) прием на нестероидните противовъзпалителни средства се потиска COX-1 и COX-2 с последващо инхибиране на арахидонова киселина. При определени показания с обострена мултисистемна реакция се прилагат за кратък период кортикостероиди, които имат антиинфламаторен и антиексудативен ефект.

Съвременните консенсуси относно консервативното лечение препоръчват временна употреба на помощни средства при ходене с цел минимализиране на механичното натоварване на ставите. Отокът се облекчава при прилагане на компреси и ограничаване на движенията.

Реактивна артропатия, неуточнена е с благоприятна прогноза, но ако процесът хронифицира е препоръчително хирургично лечение със ставно протезиране, целящо подобряване на качеството на живот.