Шигелоза, предизвикана от Shigella dysenteriae МКБ A03.0

Шигелозата, предизвикана от Shigella dysenteriae е остро инфекциозно заболяване с фекално-орален механизъм на предаване, протичащо с колитен синдром и обща интоксикация. Нарича се още шигелоза група А.

Причини

Shigella dysenteriae принадлежи към семейство Enterobacteriaceae, род Shigella. Шигелите са Грам-отрицателни, неспорообразуващи бактерии, които въз основа на антигенния си строеж се разделят на 4 подгрупи (A-S.dysenteriae, B-S.flexneri, C-S.boydii, D-S.sonnei). Всички шигели отделят ендотоксин, а Shigella dysenteriae и екзотоксин, който е с обичайната двукомпонентна структура от две субединици - А - с пряко токсично действие върху чревния епител и В - осъществяваща специфична адхезия към чревната стена.

Разпространение

Единствен източник на заболяването е човекът - болен или здрав заразоносител. Механизмът на заразяване е фекално-орален, а основни фактори за предаване на заразата са контаминирани хранителни продукти и водоизточници. Основните пътища за предаване на заразата са контактно-битов алиментарен и воден, като за Shigella dysenteriae водещ е контактно-битовият път.

В миналото най-често като тежка форма е протичала шигелозата с причинител Shigella dysenteriae, като минималната инфектираща доза е 10 бактериални клетки.

Патогенеза

Входна врата е устната кухина, голяма част от шигелите загиват под действието на стомашната киселина, на дизентерийните бактерии преодолели стомашния ацидитет достигат до дисталните отдели на дебелите черва, където се размножават и придвижват към чревната стена. Шигелите прилепват към епителните клетки на чревната мукоза, инвазират ги и се рамножават в тях.

Важен патогенен фактор при шигелозата, предизвикана от S.dysenteriae е продуцираният от бактерия екзотоксин (Shiga токсин), който предизвиква хеморагичен колит и хемолитико-уремичен синдром.

Възпалителният процес може да бъде катарален, фибринозен, хеморагичен, ерозивен или язвен с характерни плитки, повърхностни язви.

Симптоми

Инкубационният период варира от 1-2 до 7 дни. Началото е остро с токсиинфекциозен и колитен синдром. Заболяването може да започне с продроми като главоболие, отпадналост, безапетитие и субфебрилитет.

Основните симптоми биват:

• висока температура;
• повръщане;
• гадене;
• коремна болка;
• газове;
• диария;
• кръв в изпражненията;
• тенезми - чести, непродуктивни позиви за дефекация.

Във фекалиите се откриват примеси на слуз, кръв и гной - така наречената дизентерийна храчка.

Предимно в ранна детска възраст е възможно шигелозата да дебютира с гърчове, менинго-радикулерен синдром и промени в съзнанието. Когато такива невротоксични прояви се съчетаят с по-късна проява на диарийния синдром клиничната диагноза е особено затруднена.

Изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологични и клинични данни за остър хемоколит. Потвърждава се чрез направата на фекална култура. Материалът за изследване е фекална проба, взета от слузно-гнойните участъци на прясно отделени фекалии или анален секрет. Изолирането на дизентерийните бактерии се извършва чрез посявка върху селективни и диференциращи хранителни среди и направата на фекален тест.

Допълващи в диференциално диагностичен план биват лабораторните и серологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити;
• Кръвно-газов анализ.

Серологични изследвания

• Реакция аглутинация;
• Елайза.

Диференциална диагноза

Поради сходното клинично протичане на шигелозата с други инфекциозни заболявания на храносмилателната система диференциална диагноза се прави с:

• Салмонелоза;
• Йерсиноза;
• Кампилобактериоза.

Наличието на тенезми и диария с примеси на кръв и слуз подпомага диагнозата.

Лечение

Лечението на шигелозата, предизвикана от Shigella dysenteriae бива патогенетично и етиологично. Патогенетиното лечение е насобено към карекция на настъпилата дехитрация и ацидоза, а етиологичното ерадикира причинителя. Антибиотици на избор биват 4-хинолоните. Антимотилитетните средства са абсолютно противопоказани в първите дни на заболяването. Няколко дни по-късно е позволено приложението на антидиарични лекарства, антиеметици и спазмолитици.

Профилактика

Не е разработена специфична профилактика, но при правилното спазване на неспецифичните профилактични методи като повишаване на санитарната и здравна култура на обществото, контрол върху качеството на хранителните продукти и заведенията за обществено хранене заболеваемостта значително намалява.