Чревни инфекции МКБ A00-A09

Чревните инфекции са възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, възникващи при консумацията на контаминирани с бактериални причинители хранителни продукти, съхранявани в условия благоприятстващи размножаването на бактериите и натрупване на ентеретоксини.

Причини

Чревните инфекции се характеризират с голямо етиологично разнообразие. Техни причинители са бактерии от семейство Enterobacteriaceae, родовете Escherichia, Shigella, Salmonella, Vibrio, условно патогенни от род Proteus, Enterobacter, Klebsiella, Pseudomonas aeruginosa, ентеротоксин-продуциращи стафилококи, бруцели, клостридии, рикетсии и вируси.

Разпространение

Хранителните чревни инфекции са разпространени в целия свят, а ниската санитарно-хигиенна култура и пренебрегването на правилата за обработка и съхраение на хранителните продукти благоприятства за предаването на тези инфекции в обществото.

Важни епидемиологични характеристики на чревните инфекции биват:

• груповост на заболяванията - едновременно заболяват големи групи от хора, консумирали един с същ продукт;
• възникване на малки или средни по размер епидемии най-вече в заведения за обществено хранене, ученичиски лагери или столове;
• бързо прекратяване на епидемичния взрив без наличие на епидемична опашка.

Възприемчивостта към причинителите на чревните инфекции е всеобща.

Механизмът на предаване е фекално-орален, а различните пътища на разпространение водят до възникване на водни, хранителни, контактно-битови и вътреболнични епидемични взривове. Заразяването на продуктите може да се осъществи първично (от болни животни) или вторично (по време тяхната обработката и съхранение).

Патофизиология

Входна врата при хранителните чревни инфекции е стомашно-чревния тракт, при консумация на контаминирана вода или храна в организма попадат големи количества бактерии и техните токсини. В стомаха бактериите предизвикват токсичен гастрит, а след достигане до тънките черва някои микроорганизми (от род Шигела, Саломонела и Ешерихия) проникват в ентероцитите и субмукозата и се размножават интрацелуларно в макрофагите и неутрофилите, отделят токсини и предизвикват обща интоксикация и увреждане на ентероцитите.

В зависимост от вида на причинителя, неговата патогенност, токсигенност и инвазивност хранителните чревни инфекции протичат с различна продължителност и тежест, например при салмонелозата действието на ендотоксина е възможно единствено при наличието на живи, размножаващи се бактерии, докато при стафилококовите хранителни отравяния участието на стафилококите е незначително и от основно значение бива наличието на продуцираните от тях токсични продукти. При имуносупресирани болни някои микроорганизми могат да достигнат кръвообръщението и да предизвикат бактериемия, сепсис или септикопиемия.

Симптоми

Основните симптоми на чревните инфекции биват:

• болка в корема;
• гадене;
• повръщане;
• диария - диаричните изхождания притежават различна характеристика в зависимост от вида на причинителя и инфекцията;
• дехидрация;
• висока температура;
• отслабване на тегло;
• главоболие;
• мускулна слабост.

Имунитетът след преболедуване е типово специфичен.

Изследвания

Поради големият брой на възможни причинители, при наличие на чревна инфекция се изследват:

• предпологаеми източници на инфекцията, най-често вода и храна;
• фецес и направата на посявка в подходяща хранителна среда;
• повърнати материи;
• кръв и ликвор, при съмнение за генерализация на процеса.

Необходимо е провеждането на лабораторни, серологични и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Серологични изследвания

• Елайза;
• PCR;
• Реакция аглутинация.

Микробиологични изследвания

• Фекален тест;
• Посявка върху хранителна среда;
• Култура от кръв.

Диференциална диагноза

Поради сходните епидемиологични предпоставки за развитието на чревни инфекции и близкото клинично протичане на някои от тях диференциална диагноза се прави с различни по вид инфекциозни заболявания на храносмилателната система, като:

• Холера;
• Салмонелоза;
• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерит, предизвикан от Campylobacter

Лечение

Повечето бактериални и вирусни водни и хранителни интоксикации са самоограничаващи се заболявания и не изискват друго освен поддържащо лечение. Препоръва се прилагането на антидиарични лекарства, в случай на тежки симптоми и значителна дехидратация е небходимо провеждането на орална или парентерална рехидратационна терапия и хоспитализация. В случаи на доказване на бактериален причинител с висок патогенен потенциал е небоходимо прилагането на антибиотично лечение.