Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Бактериология Вибриони

Вибриони (Vibrio)

Вибриони (Vibrio) - изображение

Обща характеристика

Родът Vibrio принадлежи към семейство Vibrionaceae. Видовете Vibrio отдавна са признати за повсеместно разпространени микроорганизми, способни да причиняват редица инфекциозни заболявания. Медицински микробиолози отбелязват този род бактерии през 1854 г., когато за първи път Vibrio cholerae е идентифициран като причинител на холерата. По-късно идентифицираните бактерии - Vibrio parahaemolyticus и Vibrio vulnificus в днешни дни представляват преобладаващата етиология на инфекциите след консумация на морски дарове. Въпреки че съществуват над 100 отделни вида в род Vibrio, само някои от тях са свързани с инфекции при човека. Обикновено срещани в сладките и солени водни басейни, вибрионите представляват голяма и хетерогенна група бактерии като най-важни за човешката патология биват видовете:

  1. Vibrio cholerae, серогрупи O1 и O139 - причинители на епидемичната холера;
  2. Vibrio parahaemolyticus - причиняващ гастро-ентистинални инфекции.

Други представители на рода са:

  • Vibrio mimicus;
  • Vibrio vulnificus;
  • Vibrio hollisae;
  • Vibrio fluvialis;
  • Vibrio damsela;
  • Vibrio anginolyticus;
  • Vibrio metschnikovii;
  • Vibrio cincinnatiensis.

Всички причиняват рядко срещани инфекции на меките тъкани, средното ухо и други органи извън гастро-интестиналният тракт.

Морфология

Видовете от род Vibrio са Грам-отрицателни, с форма на запетая, факултативноанаеробни, подвижни микроорганизми. Размерите им варират от 2 до 4 ?m. Бактериите са активно подвижни благодарение на полярният флагелум (камшиче). При продължително отглеждане, вибрионите могат да придобият пръчковидна форма, която наподобява тази на грам-отрицателната ентерична форма на бактериите.

cultureВибрионите образуват изпъкнали, гладки, кръгли и непрозрачни колонии. V.cholerae и голяма част от останалите вибриони в рода растат добре при 37°C в голям диапазон от хранителни среди, включително дефиниращи среди, съдържащи минерални соли и аспарагин като източници на въглерод и азот. V.cholerae расте добре върху агар на тиосулфат-цитрат-жлъчна-захароза (TCBS). Вибрионите са оксидаза положителни, което ги различава от ентеричните грам-отрицателни бактерии. Характерно за рода Вибрио е способността за растеж при много високо рН (8.5-9.5). Положителният резултат от оксидазния тест е ключова стъпка в предварителната процедура за идентификация на V.cholerae. Някои вибриони са халофилни - изискващи наличието на NaCl за своя растеж.

Антигенна структура

Всички вибриони притежават топлинно лабилният флагелен H-антиген. V.cholerae притежава О-липополизахариди, които придават серологичната специфичност на определения вид вибрион. Съществуват над 206 О-антигенни групи.

Холерните щамове 01 И 0139 причиняват заболяването холера, други серологични типове причиняват инфекции с холероподобни симптоми. Серогрупата О1 притежава специфични детерминанти, които позволяват по-подробното типизиране и откриването на следните серогрупи:

  • Ogawa;
  • Inaba;
  • Hikojima.

В допълнение са дефинирани два биотипа на епидемичната холера - класически тип и тип El Tor.

Епидемиология, патогенеза и клинична картина

От 1817 г. до днес са настъпили 7 пандемии от холера. Първите 6 се появяват в периода от 1817-1923 г. и най-вероятно са причинени от V.cholerae щам O1 на класическия биотип. От тези 6 пандемии, 5 са засегнали Европа и 4 са достигнали САЩ, причинявайки повече от 150 000 смъртни случаи през 1832 г. и 50 000 през 1866 г. Седмата пандемия на холера и първата на 20-ти век започва през 1961 г. и продължава до 1991 г., а през есента на 1992 г. се появява нов щам холера - V.cholerae серогрупа O139 (Бенгал), който е причинил епидемични взривове в Бангладеш и Индия през 1993 г.

Vibrio parahaemolyticus причинява остър гастроентерит след консумация на контаминирани морски дарове като сурова риба или ракообразни. След инкубационен период от 12-24 часа настъпва гастроентеритът, проявяващ се със следните симптоми:

  1. гадене;
  2. повръщане;
  3. коремна болка;
  4. водниста диария.

Ентеритът има тенденция към спонтанно самоограничаване за 1 до 4 дни. Микроорганизма и предизвиканата от него инфекция са рапространени по целия свят, с най-висока честота в Азия.

Vibrio vulnificus причинява тежки инфекции на рани достигащи до некротизиращ фасциит, бактериемия и по-рядко гастроентерит. V.vulnificus обикновено се среща в топла, плитка, крайбрежна солена вода и умерен климат. V.vulnificus може да се открие във водоеми, утайки, планктон и ракообразни като стриди, миди и раци. V.vulnificus инфектира човешкия организъм по два основни механизма - или чрез консумация на контаминирани морски дарове, или чрез попадане върху разранена кожа, изложена на замърсената морска вода. След инкубационен период от 16 часа след консумацията, се наблюдават повръщане, диария и коремна болка. Много пациенти развиват отличителни булозни кожни лезии (мехури по кожата с различна големина). При имунокомпрометирани пациенти, особено тези с хронично чернодробно заболяване, краен стадий на бъбречно заболяване и хематопоетични нарушения V.vulnificus може да причини животозастрашаващ септичен шок и некротизиращ фасциит. Не всички щамове на V.vulnificus са еднакво вирулентни.

Холерата е древна болест. В историята на света населението епизодично е било засегнато от опустошителни избухвания на холера. Едни от най-ранните данни за инфекцията са достигнали но нас чрез записките на Хипократ (460-377 г. пр.н.е.).

През 19ти век английският лекар Джон Сноу достига до откритието, че пренасянето холерната инфекция значително намалява, когато на населението е осигурена чиста питейна вода. По време на повтарящата се епидемия от холера в Лондон през 1854 г., Сноу изследва водата от помпената станция и предполага, че това е вероятния източник на болестта.

Холерата е чревна инфекция, причинена от Vibrio cholerae. Клиничните и епидемиологичните особености на болестта, причинена от V.cholerae O139, са неразличими от тези на заболяването, причинено от щамовете на O1. O1 и V.cholerae O139 причиняват холера, като произвеждат ентеротоксин, който стимулира отделянето на течност и електролити в лумена на тънките черва. Ентеротоксинът е протеинова молекула, съставена от 5 В-субединици и 2 А-субединици. Холерната инфекция се характеризира с:

  1. Диария - Диарията, свързана с холера, се появява внезапно и може бързо да причини опасни загуби на електролити и вода;
  2. Гадене и повръщане;
  3. Дехидратация - Дехидратацията може да се развие в рамките на часове след появата на симптомите на холера. В зависимост от това колко телесни течности са загубени, дехидратацията може да варира от лека до тежка.

Загубата от 10 или повече процента от общото телесно тегло показва тежка степен на дехидратация.

Микробиологична диагностика

За микробиологичното доказване на предизвиканите от вибрионните инфекции се изследват:

В допълнение към характерната клинична картина инфекциите се доказват и чрез провеждането на PCR реакция.

Лечение

При Вибрио-инфекциите, различни от гастроентерит, комбинацията от цефалоспорини от трето поколение, тетрациклин или един от неговите аналози се прилагат с успех.

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.sciencedirect.com/topics/food-science/vibrio
https://emedicine.medscape.com/article/1055523-overview

ПОДРАЗДЕЛИ НА Вибриони

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниМикробиологияСнимкиИсторияЛюбопитноИзследвания