Холера МКБ A00

Холерата е остро протичащо инфекциозно заболяване, характеризиращо се с диариен синдром, дехидратация и промени в киселинно-алкалното равновесие на организма.

Причини

Причинител на заболяването е холерният вибрион - Грам-отрицателна подвижна пръчица, член на семейство Vibrionaceae. Различават се повече от 200 серогрупи на базата на бактериалния О-антиген, от тях само O1 и O139 серогрупи причиняват епидемична холера. V.cholerae O1 се класифицира допълнително на два биотипа - класически и El Tor и два основни серотипа Ogawa и Inaba.

Разпространение

Холерата е ендемична в повече от 50 страни и притежва склонност към епидемично и пандемично разпространение. От 1817 г. до днес са документирани седем холерни пандемии с различно преобладаване на серогрупи и биотипове. Седмата пандемия започва през 1961 г. и засяга 3—5 милиона души, а леталитетът достига 120 000 души. Холерата е антропоноза - източник на заразата е единствено човека, болен или здрав заразоносител. Механизмът на заразяване е фекално-орален. Болният или заразоносителят отделят вибриона във външната среда още в края на инкубационния период. Носителството и пренасянето на заразата става за период от около 3 седмици. Освен във вода, бактерия прживява в миди, жаби, ракообразни и някои видове риби. Предаването на заразата става основно чрез консумация на замърсена храна и вода, но е възможно и предаването чрез замърсени ръце, повърхности или предмети на болния.

Патофизиология

След като холерните вибриони бъдат погълнати, при консумацията на контаминирани хранителни продукти, голяма част от тях загиват под действието на стомашния ацидитет. Преживелите организми колонизират тънките черва, където се локализират в техния повърхностен слой или в лумена. Там те се размножават и отделят ендо- и ентеротоксин (ендотоксин). Именно ендотоксинът въздейства на чревната лигавица, това е основният фактор на вирулентност за патогенните щамове на V. cholerae. Преминаването на течности към лумена на тънките черва довежда до хемодинамични промени и дехидратация.

Симптоми

Заболяването обикновено започва остро с чувство на тежест и болка в епигастриума, след което се появява и диарията. В началото изхожданията са нормални, след 1-2 дни стават многократни, с течна консистенция, наподобяващи оризова вода. Няма болка в корема или наличие на тенезми (непродуктивни позиви за дефекация). Липсва токсико-инфекциозен синдром. Холерата може да протече като ентерит или гастроентероколит. При липса на адекватна терапия и задълбочаване на дехидратацията състоянието на болния се влошава, като е възможно развитието на холерен алгид и хиповолемичен шок. Съзнанието е запазено, но болните са силно отпаднали и с измъчен вид, изострни черти на лицето, намален тургур и еластичност на кожата напомняща на ръце на перачка. Пулсът е мек и трудно се опипва, сърдечната честота е ускорена, а кръвното налягане е много ниско. Дишането също е учестено, а коремът е болезнен при палпация.

Според тежестта на протичане, се различават следните клинични форми на холера:

• лека клинична форма - протича с около 4 до 5 изхождания на ден, изпражненията не са изгубили фекулентния си характер. Не се развива дехидратация, а повръщане няма или се появява в единични случаи;
• тежка клинична форма - възниква остро с многократни изхождания, дехидратацията е тежка и количествента загуба на течности е висока;
• мълниеносна клинична форма - протича много бурно и бързо се достига до прояви от страна на сърдечно-съдовата система, поради срив в хемодинамиката. Леталитетът достига 90%.
• свръхостра клинична форма - протича много бързо с признаци на интоксикация и дехидратация, смъртта настъпва за часове.

Протичането е изключително тежко при деца, при имунокомпрометирани и възрастни пациенти.

Изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните и епидемиологичните данни. Микробиологичното изследване потвърждава диагнозата. Изследват се:

• замърсена вода и храна;

• фецес;

• повърнати материи;

• жлъчка.

Изследванието на копрокултура и провеждането на фекален тест са задължително компоненти в диференциално-диагностичен план.

Диференциална диагноза

Поради сходството на някои клинични симптоми на холерата с други инфекциозни заболявания на храносмилателната система диференциална диагноза се прави със заболявания като:

• Салмонелоза;
• Шигелоза;
• Ротавирусен ентерит;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Escherichia coli.

Лечение

Патогенетичното лечение на холерата е животоспасяващо. Необходимо е провеждането на рехидратация, която цели възстановяване на загубите на вода и електролити и адекватен внос на дневните нужди от водни и електролитни разтвори. В зависимост от степента на дехидратация, рехидратационните мероприятия могат да се извършат перорално или парентеролно, използвайки унифицирани от СЗО разтвори. Прилагат се и антибиотици от групата на тетрациклини или аминогликозиди. Препоръчва се почивка на легло и ранно захранване с лека, течна храна.

Профилактика

Разработени са два вида холерни ваксини - за перорално и инжекционно приложение. През първите шест месеца след ваксинацията те осигуряват около 85% защита.

За предотвратяване на епидемичното разпространение на холерата е необходимо спазване на хигиенно-санитарните норми и правила при продажбата и консумацията на хранителни продукти и вода.