Холерни вибриони (Vibrio cholerae)

Към семейство Vibrionaceae принадлежат голям брой Грам-отрицателни пръчковидни бактерии, обитатели на външната среда и в частност на откритите водоеми. Към семейството се отнасят четири рода, но за човешката патология най-важен е род Vibrio. Родът включва 34 вида, най-значимият от тях е видът Vibrio cholerae.

Видът Вибрио холера причинява острото инфекциозно заболяване – холера. Открит е от Р.Кох през 1883 г. По-късно през 1905 г. Ф.Готчлих изолира друг вибрион и го нарича El Tor на името на станцията, в която е починал поклонник, идващ от Мека.

Холерата се причинява от:

1. Vibrio cholerae от серогрупа O1;
2. Vibrio cholerae от серогрупа O139.

Vibrio cholerae от серогрупа O1 се разделя на два биотипа – Vibrio cholerae biotype cholerae (класически холерен вибрион) и Vibrio cholerae biotype eltor.

Холерните вибриони са Грам-отрицателни, къси пръчици, извити под формата на запетая. Размерите им варират от 2 до 3 микрометра. Не образуват спори и капсули. Притежават само една ресна, която ги прави подвижни.

Видът Vibrio cholerae са строги аероби (кислородът е есенциален за тяхното развитие). Оптималната температура за техния растеж е около 37 градуса, но могат да бъдат култивирани в широк температурен диапазон (10-40 °C). Не са взискателни към хранителните среди като могат да се развиват дори в пептонен бульон (алкална пептонна вода), варират в своята хранителна гъвкавост, но някои видове растат на повече от 150 различни органични среди.

В течни хранителни среди след 6 часа от своето култивиране образуват тънка ципа върху повърхността. Върху обикновен агар образуват гладки, стъкловидни колонии с гълъбов оттенък.

Бактериите притежават силно изразена карболитична активност и разграждат въглехидратите до киселина без газ. Редуцират нитратите до нитрити и триптофана до индол.

Холерните вибриони са протеолитично активни – втечняват желатина, коагулират говеждия серум и аглутинират еритроцитите.

Всички представители на род Vibrio притежават ресничест Н-антиген и липополизахариден О-антиген.

Въз основа на специфичността на антигена О бактериите се разделят на серогрупи от О1 до О139.

Vibrio cholerae от серогрупи O1 и O139 са причинителите на холерата. Биотип eltor принадлежи към серогрупа О1 и също причинява холера.

Холерните бактерии са едни от най-често срещаните микроорганизми по повърхностността на водните басейни. Срещат се както в морските, така и в сладководните местообитания. Някои видове са биолуминесцентни и живеят в симбиоза с рибата и други морски живот.

Човек може да бъде заразен с холера чрез контаминирана питейна вода или консумация на заразена храна. Големите епидемии често са свързани с фекално замърсяване на водоснабдяването или на улицата.

Източници на заразата са както болните, така и здравите заразоносители.

В световен мащаб, случаите на холера са се увеличили от 2005 г. до днес и болестта все още се среща на много места по света, включително Африка, Югоизточна Азия и Хаити.

По-голямата част от холерните вибриони попаднали в стомаха загиват под действието на солната киселина, но част от тях могат да оцелеят и да преминат към червата, където се размножават.

Основен фактор на патогенността е ентеротоксина холераген, който причинява продължителна секреция на вода и електролити и довежда до профузна диария.

Диарията може да доведе до:

1. дехидратация;
2. нарушение в алкално киселинното равновесие;
3. алкалоза;
4. шок;
5. смърт.

От холера боледува само човекът, животните са естествено невъзприемчиви.

В зависимост от състоянието на имунитета на болния, инфекцията с холерни вибриони може да протече с различна клинична картина, от безсимптомно носителство до летален изход.

Преболедувалите притежават краткотраен имунитет (до 2 години).

Изследват се:

1. вода;
2. хранителни продукти;
3. повърнати материи;
4. фецес.

Микроскопските препарати се оцветяват по Грам или с разреден фуксин.

Посявката на материалите е задължителен компонент от микробиологичната диагностика, те се посяват както на твърда, така и на течна хранителна среда.

В допълнение се използва и аглутинационната реакция на Видал.

Съществува ваксина срещу част от серотиповета на холерния вибрион, но вече не се използва у нас. Разработват се нови перорални ваксини, които създават локален имунитет.

Антибиотиците на избор са тетрациклини, еритромицин и хлорамфеникол.