Холера, предизвикана от холерен вибрион 01, биовар cholerae МКБ A00.0

Холерата, предизвикана от холерен вибрион 01, биовар cholerae е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с интоксикация, поражения на тънките черва, диариен синдром, дехидратация и тендеция за епидемично и панемично разпространение.

Причини

Причинителят - Vibrio cholerae е от род Vibrio на семейство Vibrionaceae. Въз основа на спацифичността на соматичния О-антиген вибрионите се разделят на серогрупи - от О1 до О139. Серугрупа О1 се разделя на три серологични типа - Ogawa, Inaba и Hicoshima.

Двата биотипа - Vibrio cholerae biotype cholerae (класически вибрион) и типа Vibrio cholerae biotype eltor, се различават само по резистентността си спрямо полимиксин В и способността си да предизвикват хемолиза, като биотип Елтор притежава способността да аглутинира овнешки и кокоши еритроцити, а клесическият вибрион не. Двата биотипа са от група 01 на род Vibrio. Отделят ендотоксин и екзотоксин. Екзотоксинът се нарича още холерен ентеротоксин или холераген.

Разпространение

Холерата е антропонозно заболяване с тенденция към спорадично, епидемично и пандемично разпространение. От 1917г. до днес са известни 7 холерни пандемии. Въприемчивостта към заболяването е всеобща, а контаминирата питейна и битова вода е основният фактор за предаване на заразата. Храна, макар и по-рядко също бива фактор на разпространение, при условие че е била контаминирана от холерно болни или приготвена със замърсена вода. 

Патофизиология

Единствен източник на холерата е човекът - болен, реконвалесцентен или здрав заразоносител. Заразяването се осъщестява по фекално-орален механизъм, като холерните вибриони се отделят с фецеса и контаминират водата, храната, предметите и бельото на болния. Контаминираната питейна вода е главният фактор за пренасяне на заболяването. Голяма част от холените вибриони загиват под действието на стомашната киселина, част от тях преживяват и достигат тънките черва, където намират оптимални условия за своето размножаване - алкална реакция на средата, пептиди, въглехидрати и жлъчка. Основен фактор на патогенността на Холерния вибрион О1, биотип cholerae е термолабилния ентеротиксин, който се състои от две субединици - А и В.

Ентеротоксина предизвиква повишаване на вътреклетъчното ниво на цикличния аденозинмонофосфат. Настъпва секреция на вода и електролити в лумена на тъпнките черва, което се изразява с профузна диария, нарушение на водно-електролитния метаболизъм и метаболитна ацидоза.

Симптоми

Инкубационният период на холерата е 1 до 8 дни.

Холерата, предизвикана от холерен вибрион 01, биовар cholerae започва остро, с отпадналост, мускулни болки и умерено повишена температура. Диарийният синдром се характеризира с воднисти, белезникави, без мирис и без патологични примеси изхождания. Болните бързо развиват тежка дехидратация със загуба на телесната маса над 10%. Редки усложнения са бронхопневмония, отит и пиелит. При тежко протичащата и неадекватно лекувана холера настъпва хиповолемичен шок.

Изследвания

Диагнозата на класическата холера се изгражда се въз основа на епидемиологичните и клиничните данни. Микробиологичното изследване категорично потвърждава диагнозата, като се изследват:

• повърнати материи;
• фецес;
• кръв.

Направата на копрокултура и провеждането на фекален тест са задължителни компоненти в диференциално-диагностичен план.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на холерата, предизвикана от холерен вибрион 01 може да се направи с редица инфекциозни заболявания, засягащи храносмилателната система като:

• Холероподобната форма на салмонелните хранителни токсиинфекции;
• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Други бактериални, чревни инфекции.

Лечение

Етиологичното лечение на холера, предизвикана от холерен вибрион 01, биовар cholerae се провежда с антибиотици от групата на тетрациклиновата и аминогликозидната група. Патогенетичното лечение е животоспасяващо - рехидратация и корекция на хиповолемията, ацидозата и хипоелектролитемията.

Профилактика

За целите на профилактиката е разработена специфична перорална холерна ваксина. Основните неспецифични профилактични мерки са насочени към спазване на хигиенно-санитарните разпоредби за хранителни продукти, напитки и водоизточници.