Солеви разтвори

Лечение със солеви разтвори се прилага изключително често в клиничната практика, обикновено на фона на друго медикаментозно лечение с цел корекция на нарушенията във водно-електролитния баланс или алкално-киселинното равновесие. Могат да се прилагат безопасно и ефективно сред пациентите от всички възрастови групи в комплексното лечение на множество заболявания, в хода на оперативни интервенции, лечение на развили се усложнения, на фона на парентерално хранене и много други.

Видове солеви разтвори

Солевите разтвори представлява разтвори, които се използват най-често за хидратация, внос на електролити и обемно заместване при кръвозагуби, поради което се наричат още електролитни палзмозаместващи разтвори и са част от комплексното лечение с интравенозни течности.

Някои от тях се означават още като физиологични разтвори, тъй като тяхното рН е близко до това на кръвта в човешкото тяло.

Различните видове солеви разтвори съдържат вода и електролити под формата на соли, главно натрий, калий, калций, хлориди, лактат и други.

Сред най-често използваните солеви разтвори се включват:

• физиологичен разтвор: най-известният представител на солевите или електролитните разтвори и съответно най-често прилаган в клиничната практика е натриев хлорид или физиологичен разтвор, представляващ 0,9 процента воден разтвор на натриев хлорид. Въвежда се венозно капково или струйно, като макар и рядко в практиката е възможно приложението му интрамускулно, подкожно или ректално. Дневната доза се изчислява до 40 милилитра на килограм тегло, като строго се проследява и скоростта на инфузия (при много бързо въвеждане могат да се очакват различни нежелани прояви, докато много бавното въвеждане ще доведе съответно до по-бавно повлияване на болестното състояние на пациента). Максималната дневна доза физиологичен разтвор (въведен интравенозно) при възрастни е две хиляди милилитра (два литра)
• разтвор на Хартман: разтворът на Хартман съдържа натриев лактат, калциев, натриев и калиев хлорид и намира широко приложение за комплексното лечение на дехидратация, шокови състояния, изгаряния и други, тъй като съставът и съотношението на съдържащите се в него електролити е много близък до този на екстрацелуларната течност в организма
• разтвор на Рингер: представлява изотоничен електролитен разтвор, който съдържа калциев, натриев и калиев хлорид и се прилага под формата на венозна инфузия при шокови състояния, обилно потене, дехидратация и други, като успешно и безопасно може да се комбинира с други плазмозаместващи средства, кръв, плазма
• други: други често използвани солеви разтвори са например тези, съдържащи натриев лактат, калиев и натриев хлорид. Инфузират се интравенозно при състояния, протичащи с хипокалиемия (значително понижение на серумния калий, което крие сериозни здравни рискове) в резултат обикновено от остра загуба на телесни течности (например при диария, неконтролиран захарен диабет с ацидоза, чревна непроходимост, продължителна терапия със салидиуретици и други)

Разтворите навлизат в кръвообращението и се отделят чрез бъбреците с урината и малка част с потта. При пациенти с бъбречна недостатъчност или тежко увреждане по хода на отделителната система може да се наложи корекция на дозите.

Показания за лечение със солеви разтвори

Солевите разтвори намират изключително широко приложение в клиничната практика, като се използват в комплексното лечение на огромен брой заболявания. Сред основните показания за тяхното назначаване се включват:

• дехидратация: обезводняване, причинено от повръщане, диария, прегряване, изгаряния, ексцесивна диуреза и други
• хеморагия: при тежка кръвозагуба при травми, оперативни интервенции, усложнения на редица заболявания и други
• корекция на лабораторни показатели: за коригиране на електролитите и алкално-киселинното равновесие (при хипонатриемия, хипохлоремия, метаболитна алкалоза), при метаболитна ацидоза
• за разреждане на лекарства: в много случаи солевите разтвори се използват за разреждане на лекарства (аналгетици, противовъзпалителни средства, антибиотици, антиеметици и други) с цел постигане на по-бързи и оптимални резултати
• други: като начален разтвор в хемодиализа и преди кръвопреливане, в комплексното лечение при интоксикации с лекарства, хранителни отравяния и други. Външно физиологичен разтвор се прилага и при назална конгестия при бебета и кърмачета 
• за външна употреба: може да се използват за промивка на рани, очни лещи и други

Лечение със солеви разтвори се назначава след обстойна оценка на общото състояние на пациента, на фона на диагностичните показатели (електролитен баланс, хемопоеза, коагулационен статус, нива на серумна глюкоза и други), като обикновено се прилагат в болнични условия, но могат да се използват и в комплексното амбулаторно лечение, а при наличие на подходящ персонал и за лечение в домашни условия.

Възможни нежелани ефекти

Макар солевите разтвори да са едни от най-често използваните препарати в комплексното лечение на различните заболявания, подобно на всяка медикаментозна терапия и при тази могат да се наблюдават различни по вид странични ефекти:

• странични ефекти от самите препарати: самите препарати рядко водят до появата на нежелани реакции, тъй като повечето разтвори са изотонични и близки до физиологичните. Въпреки това при сензитивни пациенти, както и при неправилно комбиниране на лекарствените средства и солевите разтвори са възможни алергични прояви, обрив, задух, гадене, повръщане, главоболие, световъртеж и много други
• странични ефекти при неправилно дозиране: при назначаване на по-ниски дози и въвеждане с ниска скорост на инфузията са възможни сухота в устата, напукани устни, жажда, намалено уриниране, промени във вида на урината (цветът става по-тъмен, налице е неприятен мирис, възможно е парене при уриниране), промени в артериалното налягане и много други. При назначаване на по-високи от необходимите дози или по-бърза скорост на венозната инфузия са възможни повишено уриниране, главоболие, оток (подуване) на крайниците и на лицето (лицето изглежда подпухнало, особено в областта на клепачите). При предозиране с физиологичен разтвор настъпват прояви на хиперхидратация, хипокалиемия, ацидоза, възможно е повръщане, болки в мускулите, диария, възбуда, нарушения в съзнанието. При подобна ситуация вливанията на физиологичен разтвор се преустановяват и се назначават глюкозни разтвори в комбинация със симптоматични средства. При предозиране с разтвор на Хартман се развива хиперкалиемия, хиперкалциемия и хипернатриемия с характерните за тях клинични симптоми
• други странични ефекти: възможни са нежелани прояви при неправилна техника на въвеждане и поставяне на венозния източник, като мравучкане, изтръпване, подуване на мястото, посиняване и много други. Възпалението на вената, в която е въведен инжектирания разтвор също е възможно. Винаги уведомявайте вашия лекар или медицинска сестра, ако имате някакви оплаквания по време на или след въвеждането на солевия разтвор
• рискови групи пациенти: с повишено внимание солеви разтвори се прилагат при пациенти с подлежащи и неконтролирани състояния, като хипергликемия, тежка хипокалиемия, ацидоза, състояние на хиперхидратация, тежки бъбречна недостатъчност и други. В тези случаи се налага изключително акуратно изчисление на необходимите дози, съобразяване с показателите от лабораторните изследвания и подбор на най-подходящия за тях препарат на фона на строг мониторинг

Ефективното лечение със солеви разтвори изисква предварително запознаване със състоянието на пациента и особеностите в лабораторните показатели с цел назначаване на оптимална терапия на фона на минимален риск от поява на странични ефекти.

Изображения: freepik.com