Други неинфекциозни гастроентерити и колити МКБ K52

› Въведение

› Причини и видове

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

В рубриката други неинфекциозни гастроентерити и колити се включват някои заболявания по хода на интестиналния тракт, които протичат с неспецифични възпалителни промени, дължат се на различни фактори, с изключение на инфекции, протичат с идентични прояви и подлежат на лечение. Повечето се отличават с леко протичане и добра прогноза, с бързо повлияване след отстраняване на провокатора и назначаване на подходяща терапия.

Причини и видове

Етиологията на заболяванията, включени в рубриката други неинфекциозни гастроентерити и колити е разнообразна, като в ролята на причинители или провокатори на състоянията могат да влязат различни лекарства (нестероидни противовъзпалителни средства, антидепресанти, противотуморни лекарства и други), някои храни (протеини, лактоза, глутен), токсини (от лекарствен и нелекарствен произход), лъчетерапия и други.

В зависимост от причинителя и патогенетичните особености се различават остри и хронични форми.

Остър ентероколит представлява остро възпаление на тънкото и дебелото черво. Най-често се дължи на хранителна интоксикация или реакция след прием на лекарства, токсични субстанции и отрови, като състоянието започва обикновено много бурно, няколко часа, след консумирането на съответния продукт.

Хроничните форми могат да се развият след острите, при персистиране на провокиращите фактори или непълно лечение. Продължителна лъчетерапия, сериозни грешки в диетата или прием на някои лекарства също може да доведе до хроничен гастроентероколит.

В зависимост от причините и патогенетичните особености се различават няколко основни видове или форми на други неинфекциозни гастроентерити и колити:

• радиационен гастроентерит и колит: настъпва няколко седмици, месеца или дори години след провеждане на лъчетерапия, особено при облъчване на обширни зони в областта на коремните органи и таза
• токсичен гастроентерит и колит: развива се след излагане на нелекарствени вещества (алкохол, отрови, промишлени токсини, газове и други) или лекарства (антидепресанти, антинеопластични препарати, имуносупресори, някои антибиотици и много други)
• алергичен и алиментарен гастроентерит и колит: развива се под формата на сензибилизация към хранителни продукти, като най-често в ролята на алергени влизат протеините, но реакция може да се развие и след преяждане при наличието на благоприятни условия
• други уточнени неинфекциозни гастроентерити и колити: срещат се рядко в клиничната практика, като тук се включват еозинофилният гастроентерит, колагенозният и лимфоцитният колит, които могат да бъдат погрешно диагностицирани като синдром на раздразненото черво във връзка с неспецифичното протичане и диагностични находки
• неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен: при невъзможност за уточняване на етиологията се говори за неуточнен гастроентерит и колит, като тази диагноза обикновено е временна, тъй като съвременните диагностични методи позволяват установяване на причината

Характерни симптоми

Клиничното протичане на различните форми на други неинфекциозни гастроентерити и колити варира в зависимост от тежестта и давността на симптомите, като доминират проявите на долно-диспептичен синдром в комбинация с общи оплаквания.

Най-често се описват следните прояви в зависимост от особеностите на протичане:

• остри форми: клиничната картина на острите форми на други неинфекциозни гастроентерити и колити се изявява с болки в корема, предимно около пъпа, с куркания на червата, отпадналост, поява на диария с течно-кашави изпражнения, съдържащи несмлени частици храна, слуз, в редки случаи и кръв, усилена перисталтика, подуване на корема вследствие метеоризъм, болки и наличие на болезненост при палпация
• хронични форми: клинично хроничните форми се характеризират с периодично появяване на диария. Изпражненията имат различна консистенция от кашави до течни, жълтеникаво оцветени, силно миришещи, понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава, болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа, езикът е зачервен и сух, артериалното налягане се повишава. Протичането на хроничните форми се характеризира с периоди на ремисии и влошавания най-често във връзка с нарушаване на диетата
• леки форми: протичането на леката форма на остър ентероколит е благоприятно, болните оздравяват в рамките на няколко дни, липсват усложнения, симптомите са леко проявени
• тежки форми: при по-тежко протичащи случаи болните силно отпадат имат голяма жажда, очите им хлътват вследствие на загубата на течности, крайниците стават синкави и студени. Състоянието на болните понякога може да се влоши за няколко часа и те да изпаднат в колапс с развитие на хипотония, ускорен, слаб, едва долавящ се пулс, колапс във връзка с намаление на циркулиращата кръв вследствие обезводняването на организма. Урината намалява, става концентрирана и в нея се установяват белтъци, еритроцити и други
• усложнения: в по-тежко протичащите случаи на хроничен ентероколит вследствие на смутена резорбция в червата на хранителните вещества и витамини настъпват вторична анемия, остеопороза на костите, промени по кожата, отоци, хипопротеинемия и други. Продължителното боледуване се отразява и на психиката на болните, те стават раздразнителни и потиснати

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други неинфекциозни гастроентерити и колити изисква подробни изследвания с обстоен анализ на получените резултати, различаване от някои идентично протичащи заболявания с различна етиология и установяване на етиологията, тежестта и наличието на усложнения.

Това се постига обикновено с помощта на различни изследвания:

• анамнеза и преглед: обстоен разпит за наличие на подлежащи известни заболявания и алергии, прием на лекарства, излагане на вредни въздействия, особености в храненето и други. Физикалните находки могат да варират в изключително широки граници от пълна липса на отклонения до наличие на широка палитра от клинични прояви
• лабораторни изследвания: подробни кръвни изследвания, изследване на урина, фекален тест за установяване на налични окултни кръвоизливи, отхвърляне на инфекциозна етиология
• образни и инструментални изследвания: с най-висока информативна стойност са различните образни изследвания, като контрастна рентгенография, ехография, компютърна томография, ендоскопия с биопсия и последваща хистологична обработка на получения материал и други

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при други неинфекциозни гастроентерити и колити следва да бъде съобразен с индивидуалните особености при всеки пациент, вида и тежестта на уврежданията, етиологията и наличието на усложнения.

В масовия случай се назначават някои от следните мерки и подходи:

• отстраняване на провокатора: при установяване на етиологията на заболяването е необходимо своевременно противодействие или отстраняване на факторите, които провокират симптомите
• постелен режим: при тежко протичане, особено при острите форми, се препоръчва постелен режим за подпомагане на възстановителните процеси
• промени в диетата: промените в диетата изискват ограничаване приема на потенциални алергени, прием на храни, които не натоварват интестиналния тракт и не обострят наличната симптоматика, но в същото време са пълноценни източници на всички необходими нутриенти и витамини
• лекарствена терапия: в зависимост от наличните прояви и усложнения може да се наложи назначаване на антидиарийни средства, ензимни препарати за подобряване на храносмилането, подходящи обезболяващи, антибиотици, кортикостероиди, антикоагуланти и други
• други методи на лечение: при тежко и рецидивиращо протичане с налични усложнения или висок риск за развитие на усложнения може да се обмисли оперативно лечение, поставяне на илеостома и други

Прогнозата при други неинфекциозни гастроентерити и колити се определя според състоянието на засегнатия, резултатите от диагностичните методи и отговора от приложената терапия.

Изображения: freepik.com